Номер 221731.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501645 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №29983/22.05.2020г. на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* против Разпореждане № 11349/17.03.2020г., поправено с
разпореждане №18742/10.06.2020г. по ч.гр.д. № 2999/2020г. по описа на ВРС, 18 състав, в
частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №17879/02.03.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Т. Н. , ЕГН ********** с адрес
гр. Варна, ул. Свобода №65, е отхвърлено за сумата от 986.85 лева – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, сумата от 30лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането за периода 29.11.2018г. до 13.08.2019г., сумата от 9.11лева – лихва за
забава върху главниците /по договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги/ за периода 15.10.2018г. до 13.08.2019г.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно. Навежда доводи, че
заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася
по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Твърди, че споразумението за
предоставяне на допълнителни услуги действително представлява дейности, които ще се
извършат по повод на договора за кредит в полза на кредитополучателя, а в ГПР не са
включени разходите за допълнителни услуги и сключването на това споразумение не е
задължително условие за получаване на кредита, а е опционално. Поддържа, че
потребителят е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на кредит и не е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора. По отношение на таксите по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането сочи, че тези такси не са такива за управление на кредита, както и че
ограничението да се начисляват допълнителни такси не важи при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, което личи и от разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК.
Счита, че начислените такси не поставят клиента в неравностойно положение, а единствено
целят да покрият разходите, които кредиторът е сторил поради недобросъвестното
поведение на своя длъжник. Поддържа, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и
досежно лихвата за забава, тъй като кредиторът има право на обезщетение в размер на
законната лихва върху просроченото плащане. Моли за отмяната на разпореждането в
атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение, както и присъждане на сторените във
въззивното произвдство разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. № 2999/2020 г. по описа на ВРС, 18 състав, е образувано
по заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника М. Т. Н. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Свобода №65,
за следните суми: сумата от 1190.24лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/15.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 02.03.2020г. до окончателното
заплащане; сумата 154.29лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 14.06.2019г.
до 13.08.2019г.; сумата от 986.85 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
сумата от 30лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода
29.11.2018г. до 13.08.2019г., сумата от 9.11лева – лихва за забава върху главниците /по
договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за
периода 15.10.2018г. до 13.08.2019г.
По отношение на сумата от 986.85 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги:
Според съдържащото се в т.12 от заявлението описание на задължението за възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги, страните по договора за кредит са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което
длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Според
кредитора, страните са се съгласили задължението да се разсрочи за срока на договора на
равни месечни вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че в тази част на заявлението са налице
отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи
на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В този смисъл цитираните
разпоредби задължават заповедния съд да следи за спазването на императивните правни
норми и действителността на клаузите по договори, сключени с потребител.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът
обаче императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът
да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорените услуги попадат
именно под обхвата на посочените такси. Затова и тази уговорка противоречи на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително
възнаграждение в общ размер на 1393.20лв., сравнено с чистата стойност на кредита –
1500лв., съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5
ЗПК. На основание чл.21, ал. ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по
смисъла на чл.24 ЗПК, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП доколкото възнаграждението е отнапред
определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от
финансовата институция.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че по отношение на
претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги заявлението
подлежи на отхвърляне.
По отношение на сумата от 30лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 29.11.2018г. до 13.08.2019г.: В заявлението е посочено, че кредиторът
е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите
на заявителя. В отговор на указания на заповедния съд, заявителят с молба от 16.03.2020г. е
посочил, че таксите се начисляват съобразно постигнатото за това съгласие между страните
за извършени допълнителни действия, следващи неизпълнението на клиента – текстови
съобщения, телефонни разговори, писма и др. Посочено е и че общият им размер е бил
130лв., от които 100лв. са заплатени. Макар и описаните плащания да са наименовани
„такси”, това задължение не съответства на допълнителна услуга, предоставяна на
заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато
наизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по същество се
заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждаща при забава потребителят да дължи
обезщетение за забава, което не може да надхвърля законна лихва/ и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. А съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното, съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на сумата от 9.11лева – лихва за забава върху главниците /по договора
за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за периода
15.10.2018г. до 13.08.2019г. е налице хипотезата на чл.410, ал.2, т.1 ГПК доколкото от съда
по заповедното производство са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите
по заявлението в тази част и заявителят в предоставения му срок не е внесъл необходимото
уточнение, поради което заявлението му подлежи на отхвърляне и в тази част.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11349/17.03.2020г., поправено с разпореждане
№18742/10.06.2020г. по ч.гр.д. № 2999/2020г. по описа на ВРС, 18 състав, в частта, с която
подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* заявление с
№17879/02.03.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Т. Н. ,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Свобода №65, е отхвърлено за сумата от 986.85 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сумата от 30лв. - такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането за периода 29.11.2018г. до 13.08.2019г., сумата от
9.11лева – лихва за забава върху главниците /по договора за кредит и споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за периода 15.10.2018г. до 13.08.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________