ОПРЕДЕЛЕНИЕ №672
гр. Варна, 25.10 .2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 522/19г., намира следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното
производство срещу решение № 153/29.07.2019г., постановено по
гражданско дело № 81 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Разград, както
следва:
1. Въззивна жалба от Г.А. ***, подадена чрез адв. М. Р. ***, против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 219, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 11.02.2017г. до окончателното плащане. В жалбата се сочи, че решението в тази му част е постановено в противоречие с материалния закон и критерия за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и е необосновано. Установенените по делото факти, които са релевантни за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, не са намерили адекватно отражение при самото му определяне по размер в конкретния случай. Поддържа се още, че в случая не е била отчетена практиката на съдилищата в страната и на ЕСПЧ по идентични казуси, жизненият стандарт и икономическото състояние в страната. Не са оценени правилно и установените по вид, интензивност и прогноза за преодоляването им неимуществени вреди, които са довели до коренна промяна в живота на ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство. Направен е подробен анализ на установената по делото фактическа обстановка, касаеща претърпените от ищеца морални и физически страдания, които са дали конкретно отражение във всички сфери на личностната му и социална реализация. Поради това и съобразно указанията, дадени с ППВС № 4/68г. на ВС, се счита, че обезщетението следва да е съразмерно на установените вреди и на обществените представи за справедливост. В тази връзка се поддържа, че претендираното с исковата молба обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е адекватно на претърпените и установени по делото вреди, поради което се претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на сума в размер на още 35 000 лв., ведно със законната лихва от 11.02.17г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените за двете инстанции разноски, съразмено на уважената част от исковете.
Не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
2. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез зам. окръжен прокурор на ОП-Разград, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на Г.А.А. сумата от 15 000лв. като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди и на посоченото основание, както и сумата в общ размер на 4800 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платени адвокатски възнаграждения за воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Счита се, че решението в тези му части е неправилно и се претендира същото да бъде изменено като се намали размера на обезщетенията за причинени неимуществени и имуществени вреди и да се отхвърлят исковете в останалата им част. Не се оспорва извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ. Счита се обаче, че определените размери на обезщетенията са прекомерни, тъй като съдът е придал прекомерна тежест на обстоятелства, които не могат да бъдат приети за настъпили, а други, макар и да са се осъществили, не стоят в причинно-следствена връзка с повдигнатото от прокуратурата обвинение. Счита се, че по делото не е установено да са били засегнати честта, достойноството и доброто име на ищеца. Освен това констатираните чрез съдебно-психологичната експертиза промени в емоционалното състояние на ищеца се дължат на факта, че той не е потърсил специализирана помощ за преодоляването им, както и на това, че настоящото производство е изострило отново възприятията му, което е повлияло на извършеното експертно изследване. Поддържа се, че прокуратурата няма никакъв принос за разпространение на информацията в средствата за масова информация за конкретното наказателно дело, а в изнесената такава от медиите, акцентът е бил върху повдигнатото обвинение на кмета на гр. Лозница. Сочи се на обстоятелството, че воденото наказателно дело срещу ищеца не е повлияло и на професионалната му реализация, тъй като същият и през посочения период и след това е продължил да заема длъжността си „заместник-кмет“ на общината, а през 2018г. е номиниран за временно изпълняващ длъжността „кмет“ на общината до провеждането на частичните местни избори. Обсъждат се и обстоятелствата в конкретния случай, свързани с вида на взетата мярка за неотклонение и мярката за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната, както и периода на тяхното търпене от ищеца. Направени са изводи, че те не са ограничили драстично и извънмерно правата на ищеца. Обръща се внимание и на фактическата и правна сложност на делото, на броя на подсъдимите по наказателното дело, както и на тяхното и това на защитниците им процесуално поведение, което се счита, че е дало отражение на продължителността на наказателния процес. В тази връзка се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява прекомерно спрямо принципа за справедливост. Относно обезщетението за имуществени вреди се счита, че заплатените от ищеца възнаграждения за адвокат са прекомерни, тъй като по делото не е установен обема на извършваните процесуални действия по наказателното дело с участието на упълномощения защитник.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Г.А.А..
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбите, поради което и същите се явяват допустими.
Не е налице и хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на СГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение /а и самите страни не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка/. Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото в открито с.з. на 20.11.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: