Решение по адм. дело №563/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата (ЗП).

Образувано е по жалба от "Едоардо Миролио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Еленово, общ. Нова Загора, представлявано от у. Ф. М. срещу Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, обективирано в протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г. В ЧАСТТА му по т. 1.2., с което е отказано преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на дружеството при подробно описаните констатации в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 г. на същия орган.

В жалбата и уточняваща към нея молба се твърди процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания административен отказ. Изразява се несъгласие с констатациите на административния орган, доколкото било невярно твърдението, че билбордът не е извън зоната за безопасност. Счита, че са налице всички фактически и правни основания за преиздаване на исканото разрешение. Моли съда да постанови отмяна на акта в атакуваната му част.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Р. К. от АК – Сливен, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски, включващи заплатените държавна такса и възнаграждение за съдебна експертиза. В писмени бележки заявява, че от експертизата е установило, че само малка част от рекламното съоръжение е разположена в зоната за безопасност и за изпълнение на законовите изисквания може да се постави ОСП – мантинела, което от своя страна е изцяло в прерогативите на административния орган. Счита, че оспореният отказ е процесуално незаконосъобразен, доколкото е следвало да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности на депозираното искане, вкл. да укаже на заявителя да подаде ново заявление за издаване на разрешително, ако продължаването на процесното такова е невъзможно. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 ал. 2 и ал. 3 и чл. 35 от АПК, при които е можел да установи, че законовите изисквания ще се изпълнят освен чрез преместването на съоръжението така, че да остане извън зоната за безопасност, но и чрез поставяне на мантинела. Не споделя становището, че веднъж подадено искане, не може да бъде изменено, като същото може да се измени не само по волята на заявителя, но и по указание на административния орган. Оспореният акт бил явно несъизмерим с преследваната цел, лесно постижима с правилните указания, което съставлявало нарушение на основен принцип в АПК.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк ОПУ – Сливен Р. Т., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки анализира фактическата обстановка, установена от доказателствата, като счита, че същата обуславя извода за законосъобразност на постановения административен отказ, в която връзка се позовава на относимите правни разпоредби. Рекламното съоръжение се намирало в границите на зоната за безопасност и се експлоатирало в нарушение на чл. 26 ал. 7 т. 2 от ЗП, при неспазени изисквания на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътищата. Същото не отговаряло и на императивните изисквания на чл. 15 ал. 1 т. 1 от НСПП и чл. 74 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. Моли съда да отхвърли жалбата.

След преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 63/27.08.2014 било разрешено на "Едоардо Миролио“ ЕООД да експлоатира рекламно съоръжение с площ от 48 кв.м. в ПИ 30171.44.11, землище на с. Загорци, граничещ с АМ Тракия, км. 232+628 – ляво, със срок на валидност 10 години от датата на издаването му.

От доказателствата се установява, че с вх. № 53-00-502/19.08.2024 г. дружеството е подало искане за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на рекламни съоръжения, като с допълнително писмо вх. № 53-00-549/12.09.2024 г. депозирало допълнителни документи, от които по делото са представени скица от СГКК – Сливен, технически проект в част „Пътна“, скица на ПИ, обяснителна записка и ситуация.

В Констативен протокол № 53-00-571/18.09.2024 г. длъжностни лица от ОПУ – Сливен при АПИ обективирали резултатите от извършена проверка на рекламно съоръжение, собственост на „Едуардо Миролио“ ЕООД с РС от 2014 г., с площ на същото без стойките от 48 кв.м., поставено в обслужващата зона на АМ Тракия при км. 232+628 км. Съгласно вписаните констатации, РС отстои с целия си габарит на 8.50 м. от ръба на асфалтовата настилка, с височина спрямо нивото на пътната настилка от 2,62 м. и разстояние от ръб асфалт до центъра на колоната 11,50 м., като пред него няма изградена ограничителна система за пътища. С позоваване на чл. 74 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. проверяващите формирали извод, че РС се намира в границите на зоната за безопасност и се експлоатира в нарушение на чл. 26 ал. 7 т. 2 от ЗП, при неспазени изисквания на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. за проектиране на пътища. Прието било, че РС не отговаря на изискванията чл. 15 ал. 1 т. 1 от НСПП.

Въз основа на горните констатации Директорът на ОПУ – Сливен при АПИ съставил Доклад изх. № 66-СЛ-755/24.09.2024 г., в който застъпил становище, че „Едоардо Миролио“ ЕООД не може да продължи експлоатацията на рекламното съоръжение, поради което предоставил на Дирекция ППИ при АПИ проект на уведомително писмо за отказ за преиздаване на РСПП.

Горният доклад бил разгледан на заседание на постоянно действащата комисия, проведено на 26.09.2024 г., с решение да се приеме предложението в доклада и предложение за внасяне на доклад от Директора на Дирекция ППИ до УС на АПИ с предложение за отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация и подписване на проекта на уведомително писмо до заинтересованото лице, обективирани в Протокол № 93/24 (л. 33).

С вх. № 93-01-7508/01.10.2024 г. Директорът на Дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ при АПИ внесъл в Управителния съвет на агенцията доклад, с който отправил предложение УС на АПИ да приеме решение относно отказите за преиздаване на четири разрешение за специално ползване на пътищата, измежду които и процесното РСПП № 63/27.08.2014 г.

Докладът на Директора на Дирекция „ППИ“ при АПИ бил разгледан и приет на заседание на Управителния съвет на агенцията, проведено на 02.10.2024 г. по Протокол № РД-15-3207/24, като по т. 1.2. било прието решение, с което е отказано преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на дружеството при подробно описаните констатации в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 г. на същия орган.

За административния акт, обективиращ отказа на УС на АПИ настоящият оспорващ „Едоардо Миролио“ ЕООД било уведомено с писмо изх. № 53-00-15383/10.10.2024 г., връчено с писмо с обратна разписка на 24.10.2024 г. (л. 22). Жалбата срещу този акт, по която е образувано настоящото съдебно производство, била подадена до административния орган на 07.11.2024 г.

Със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 г. Председателят на УС на АПИ определил поименен състав на постоянно действаща комисия, с компетентност своевременно да разглежда постъпилите в АПИ проекти за разрешения за специално ползване на пътищата, чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата и обслужващите зони на пътищата от републиканската пътна мрежа и предлага решения по отношение извършване на съгласувания и издаване на разрешения за специално ползване на пътищата по ЗП. Съставът на комисията бил изменен със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 г., издадена от същия орган.

По делото е извършена и приета като неоспорена съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. В Приложение № 1 към експертното заключение е визуализиран участъкът от АМ „Тракия“ при км. 232+628 – ляво с процесното рекламно съоръжение и означени нагледно дясна водеща ивица, очертанията на зоната за безопасност и обслужващата зона, като вещото лице сочи, че при огледа на място не е установено местно ограничение на допустимата максимална скорост, което да определя намалена ширина на зоната за безопасност, а в същия участък няма монтирани ограничителни системи за пътища. Съгласно заключението, зоната за безопасност на автомагистрали започва от дясната водеща ивица по посока на движението и е с ширина 16 м., а в зоната за безопасност попада обхватът на пътя, чиято граница на терен е материализирана с предпазна телена ограда. Обслужващата зона на пътя е ивица с ширина от 100 м. за автомагистрали, извън обхвата на пътя. Експертът заключава, че процесното рекламно съоръжение на км. 232+628 ляво от АМ „Тракия“, собственост на „Едоардо Миролио“ ЕООД не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност. Според заключението, с позоваване на чл. 74 ал. 4 т. 2 от Наредба № Р№-02-20-2/2018 г. за проектиране на пътища, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се определят като опасност от трета степен, като в случая остта на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност. В съдебно заседание вещото лице заявява, че зоната за безопасност е 16 м., а на място, измерено до колоната е 14,80 м., но с целия си габарит съоръжението навлиза още малко в зоната за безопасност. Според експерта, като мярка рекламното съоръжение може да бъде преместено, а може и неговият габарит да се намали, като мерките за безопасност могат да бъдат ограничение на скоростта, което при автомагистрала няма как да стане, или да бъде поставена обезопасителна ограда – мантинела, или – намаляване габарита на съоръжението.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от Закона за пътищата и чл. 5 ал. 2, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), разрешенията за специално ползване на автомагистралите се издават от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. Нормата на чл. 6 ал. 2 от НСПП предвижда, че отказите за издаването му се правят от органа, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено. Според чл. 8 ал. 1 - 2 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (отменен с ПМС № 139 от 25.07.2025 г. за приемане на Устройствен правилник на Агенция "Пътна инфраструктура" (2025 г.), Управителният съвет е колегиален орган и се състои от председател и двама членове, като взема решения с мнозинство от неговите членове. В случая е безспорно, че обжалваното решение е взето в мнозинство от неговите членове. Ето защо следва да се приеме, че е процесният административен акт е издаден от материално компетентен колективен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство.

Оспореното решение е постановено и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички дължими реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т. ч. конкретни и ясни правни и фактически основания за постановения отказ, като такива се извличат по недвусмислен начин от други съпътстващи и предшестващи документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт (Констативен протокол № 53-00-571/18.09.2024 г., Доклад изх. № 93-01-7508/01.10.2024 г. и Доклад изх. № 66-Сл-755/24.09.2024 г.), съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Това мотивира съда да приеме, че атакуваното в настоящото съдебно производство административно решение, като постановено от компетентен орган, в изискуемата форма и надлежно мотивирано, е валиден акт. Освен валидно, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспореното решение, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като законосъобразно – постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно чл. 17б, ал. 2 от НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението.

В процесния случай отказът за преиздаване на разрешението за експлоатация рекламното съоръжение на жалбоподателя е мотивиран с това, че то се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, като не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба №РД-02-20-2/28.08.18 г. за проектиране на пътища.

Според разпоредбата на чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП разрешенията се издават при спазване на изискванията на Закона за движение по пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. В чл. 15 от НСПП са определени изискванията, при които е допустимо изграждането на рекламни съоръжения. Специалното ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е правнорегламентирана дейност под разрешителен режим, осъществявана при нормативно определени условия, за която законодателят, изхождайки от интересите на обществото и спецификата на дейността, е предвидил определени технически изисквания, на които трябва да отговаря съоръжението, за да бъде издадено разрешение за неговото ползване. Лицето, получило разрешение по чл. 18, ал. 1 от ЗП е задължено при експлоатацията на рекламното съоръжение да изпълнява регламентирани условия с предимно технически характер за осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения, както и да заплаща дължимите такси.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/2018 г. за проектиране на пътища, зона за безопасност (ЗБ) е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74.

В разпоредбата на чл. 74 от Наредбата са квалифицирани опасностите по степени, като процесното рекламно съоръжение попада в трета степен риск за пътуващите с МПС по пътя, съобразно чл. 74 ал. 4 т. 2.

От приетата като неоспорена по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесното рекламно съоръжение е разположено на АМ „Тракия“ при км. 232+628 – ляво, като същото е от опасност трета степен (с голям риск за пътуващите в МПС). Зона за безопасност е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в зоната за безопасност се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите. За автомагистрали с допустима скорост на движение от 140 км/ч зоната за безопасност е 16 м. Процесният билборд с площ от 48 кв.м. е на разстояние 11.50 м. от ръб асфалт до центъра на колоната, като пред него няма изградена ограничителна система за пътища (ОСП) - мантинела, установено от вещото лице при огледа на място. В случая, видно от експертното заключение, стълбът на рекламното съоръжение е на разстояние 11,50 м. от ръба на асфалта и отстои с целия си габарит на 8,50 м. от ръба на асфалтовата настилка и съобразно императива на чл. 73, ал. 5 табл. 18 от НАРЕДБА № РД-02-20-2/2018 г., попада в зоната за безопасност, която е 16,00 м., от което следва, че съоръжението трябва да се премахне или премести извън зоната за безопасност.

В заключение вещото лице сочи, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискването за местоположение по отношение на безопасност, тъй като с нормата на чл. 74 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД-20-02-2/2018 г. намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се определят като опасност от трета степен, а в случая остта на колоната на рекламното съоръжение попада в зоната за безопасност.

Съгласно чл. 74, ал. 7 от Наредба за проектиране на пътища в сила от 26.10.2018 г., при наличие на опасност в зоната за безопасност се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в Наредбата по чл. 14, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Разпоредбата указва ясно, че посочените действия/мерки се прилагат в нормираната последователност, поради което съдът не споделя довода на оспорващата страна, че е следвало ответният орган преди да издаде своя акт, да укаже на дружеството да направи искане за издаване на ново разрешение. Необосновано е и отменителното съображение на страната, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК. В тази връзка жалбоподателят, чрез своя процесуален представител сочи, че органът е следвало да установи, че законовите изисквания могат да се изпълнят чрез поставяне на мантинела. Такова задължение органът няма, а още по – малко такова може да възникне поради наличието на поставено в разрез с императивните нормативни изисквания рекламно съоръжение, или с цел да се преодолее незаконосъобразната експлоатация на пътя, чрез поставено в зоната за безопасност такова съоръжение.

Оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, a именно специалното ползване на пътя чрез изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения да се допуска само, когато същите отговарят на предвидените нормативни изисквания, поради което Решението на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" в случая не само не противоречи, но и е напълно пропорционално на тази цел, т. е. не е налице противоречие и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт - изричен или мълчалив, оспорващият трябва да установи, че са били налице предпоставките за издаването му. В настоящия случай оспорващото дружество „Едоардо Миролио“ ЕООД не ангажира доказателства, установяващи обстоятелства, обратни на възприетото от ответния орган, респ. такива, че са били налице условия за преиздаване на процесното РСПП № 63/27.08.2014 г.

Предвид изложеното съдът приема, че атакуваното Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, обективирано в протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г. В ЧАСТТА му по т. 1.2., с което е отказано преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на дружеството при подробно описаните констатации в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 г. на същия орган е материално и процесуално законосъобразно. Подадената срещу същото жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта – Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъдят такива, а именно: юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената в хода на същото правна защита.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Едоардо Миролио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Еленово, общ. Нова Загора, представлявано от у. Ф. М. срещу Решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна Инфраструктура“, обективирано в протокол № РД-15-3207/24 от 02.10.2024 г. В ЧАСТТА му по т. 1.2., с което е отказано преиздаване на РСПП № 63 от 27.08.2014 г. по реда на чл. 17б от НСПП, издадено на дружеството при подробно описаните констатации в Протокол № 93/24 от заседание, проведено на 26.09.2024 г. на постоянно действащата комисия, назначена със Заповед № РД-11-201/14.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, изменена със Заповед № РД-11-1113/21.10.2022 г. на същия орган.

 

ОСЪЖДА "Едоардо Миролио“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Еленово, общ. Нова Загора, представлявано от у. Ф. М. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.