№ 33149
гр. С, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110148947 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. В. Д., чрез адв. М.,
срещу Е. Ж. С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
01.12.2022 г. сключил чрез упълномощен представител – С Б.в Д., договор за наем с Е. С., по
силата на който й предоставил за временно и възмездно ползване притежаван от него
недвижим имот, находящ се в гр. С, район В“, ул. „К“ № ******* От подписания между
страните Приемо-предавателен протокол от 01.12.2022 г. се установявало предаването на
държането на имота в полза на ответницата. Според т. 3 от договора, наемателят следвало да
заплаща месечна наемна цена в размер на 900 лв., в срок до 25-то число на месеца,
предхождащ месеца на ползването на имота. Договорът за наем бил сключен за срок от една
година, като съгласно т. 6, б. „в“, в случай на забава на плащането на договорения наем от
страна на наемателя с десет или повече дни, наемодателят има право да прекрати
предсрочно действието на договора с едностранно писмено уведомление, отправено до
наемателя. Ответницата не изпълнявала точно задълженията си по договора, като не
извършила съответно плащане на дължимия договорен наем за период от повече от десет
дни след договорения падеж за м.юли 2023 г. В тази връзка, на 21.07.2023 г. ищецът
изготвил уведомление за едностранно прекратяване на договора, чието получаване било
отказано от наемателя. В уведомлението било посочено, че наемодателят прекратява
едностранно договора поради неплащане на дължимия наем в уговорения срок със
закъснение от над десет дни, поради което наемателят следвало да освободи имота
незабавно. В тази връзка, ищецът твърди, че наемното правоотношение било прекратено
считано от 21.07.2023 г. Предвид отказа на ответницата да получи и разпише уведомлението,
1
ищецът изпратил нотариална покана, която се считала за надлежно връчена на наемателя на
25.09.2023 г. Ищецът твърди, че ответницата му дължи уговореното наемно възнаграждение,
обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора, както и изискуемите
консумативни разходи, съгласно т. 5.1 и т. 5.2 от договора. Излага доводи, че ответницата
следва да му заплати сумата от 609,68 лв., представляваща наемно възнаграждение за
ползването на имота в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г. Счита, че ответницата дължи
и лихва за забава, начислена върху посоченото вземане за периода от 26.06.2023 г. до
16.08.2024 г., в размер на 95,20 лв. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимите
разходи за комунални услуги, доставени в имота, считано до освобождаването на жилището
през средата на месец декември 2023 г. В тази връзка, сочи че дължимите консумативни
разходи са, както следва: 186,76 лв. – цена за предоставени В и К услуги от „Софийска вода“
АД в периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 63,75 лв. – разходи за ползване на
електрическа енергия, доставена от „Електрохолд продажби“ ЕАД, в периода от 03.10.2023
г. до 02.12.2023 г.; 85,24 лв. – разходи за ползване на природен газ, доставен от „Овергаз
мрежи“ АД, в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г. Ищецът твърди, че посочените
разходи били заплатени от упълномощения му представител – С Д. на 20.12.2023 г. Излага
доводи, че с цел да осигури достъп до собствения си имот е реализирал разходи за
ключарски услуги в размер на 310 лв. Твърди, че ответницата не му е върнала ключа за
апартамента, като поради извършена от нея в предходен момент подмяна на патрона на
вратата, същата се снабдила с нов ключ, какъвто не бил предоставен на наемодателя.
Посочените обстоятелства обусловили използването на ключарски услуги от страна на
ищеца, с цел подмяна на патрона и снабдяване с нови ключове за апартамента. Ищецът
счита, че ответницата следва да му заплати и обезщетение за ползването на имота в периода
от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г., след прекратяването на действието на договора. Твърди, че в
хода на производството по гр.д. № 56918/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, за опразване на
процесното жилище, било установено, че ответницата е освободила жилището в средата на
месец декември 2023 г. В тази връзка, счита че дължимото обезщетение от ответницата за
ползването на имота в периода 22.07.2023 г. – 16.12.2023 г. възлиза на 4354,78 лв. По
изложените съображения, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в
общ размер на 5705,16 лв., формирана като сбор от следните вземания: 609,68 лв. – дължима
наемна цена за ползването на имота в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г.; 95,20 лв. –
законна лихва за забава, начислена върху главницата от 609,68 лв. за периода от 26.06.2023 г.
до 16.08.2024 г.; 186,75 лв. – консумативни разходи за ползването на В и К услуги в периода
от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 63,75 лв. – консумативни разходи за ползването на
електрическа енергия в периода от 03.10.2023 г. до 02.12.2023 г.; 85,24 лв. – консумативни
разходи за ползването на природен газ в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г.; 310 лв. –
разходи за ключарски услуги; 4354,78 лв. – обезщетение за ползването на жилището след
прекратяване на процесния договор за наем, в периода от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г.
Претендира заплащането на процесните вземания, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. С.,
е подала отговор на исковата молба. Твърди, че договорът за наем е нищожен поради
липсата на съгласие. Сочи, че договорът за наем бил подписан от С Д. в лично качество. Не
оспорва факта, че ищецът е собственик на процесното жилище. Оспорва предаването на
имота от страна на ищеца. Оспорва връчването на уведомление за прекратяване на договора
на 21.07.2023 г. Оспорва основанието и размера на претендираните вземания. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да
заплати на Б. В. Д. сумата от 609,68 лв., представляваща дължимата наемна цена за
ползването на недвижим имот с адрес: гр. С, район В“, ул. „К“ № ******* предмет на
сключен договор за наем от 01.12.2022 г., в периода от 01.07.2023 г. до 21.07.2023 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 16.08.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането;
2/ иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от
95,20 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата от 609,68 лв. за периода от
26.06.2023 г. до 16.08.2024 г.;
3/ искове по чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д.
следните суми: 186,75 лв. – разходи за ползването на В и К услуги, доставени в жилището,
предмет на договора за наем от 01.12.2022 г., в периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г.; 63,75
лв. – разходи за ползването на електрическа енергия, доставена в жилището, в периода от
03.10.2023 г. до 02.12.2023 г.; 85,24 лв. – разходи за ползването на природен газ, доставен в
жилището, в периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба – 16.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията;
4/ иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от
310 лв., представляваща обезщетение за извършените от наемодателя разходи за ключарски
услуги, обусловени от неизпълнението на задължението на наемателя да върне ключа за
жилището, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;
5/ иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Е. Ж. С. да заплати на Б. В. Д. сумата от
4354,78 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота след прекратяване на
процесния договор за наем, в периода от 22.07.2023 г. до 16.12.2023 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Б. В. Д. е
собственик на недвижим имот с адрес: гр. С, район В“, ул. „К“ № *******
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: 1/ възникването на облигационно правоотношение с ответницата по силата на
твърдения договор за наем от 01.12.2022 г., със съдържанието посочено в исковата молба ; 2/
предаване на вещта, предмет на договора, за временно ползване; 3/ уговорената наемна цена
за процесния период; 4/ изискуемост на вземанията за наемно възнаграждение, както и
стойността на начислените режийни разходи във връзка с ползването на имота, дължими от
ответницата.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането
на ответницата в забава.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че: 1/
действието на наемното правоотношението е било прекратено; 2/ след прекратяването на
договора за наем ответницата е продължила да ползва имота, въпреки противопоставянето
3
на наемодателя.
По иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответницата е подменила патрона на входната врата на наетия имот, с което е
възпрепятствала достъпа на наемодателя до жилището, като вследствие от виновното
неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта, ищецът е извършил разходи за
ключарски услуги в търсения размер, които подлежат на обезщетяване от ответницата.
В доказателствена тежест на ответницата е да докаже наличието на факти, които имат
за последица изключването на отговорността й за плащане на търсените вземания.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задача, формулирана в исковата
молба, при депозит в размер на 500,00 лв., платим от ищеца в 1-седмичен срок от връчване
на настоящото определение. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на тези указания съдът ще отмени
определението, с което допуска експертиза и ще остави без уважение това доказателствено
искане на ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. И. Т., който да се призове след внасяне на определения
депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, тъй като същото не отговаря на изискванията по чл.
156, ал. 2 ГПК. УКАЗВА на ответницата в 1-седмичен срок от връчване на настоящото
определение да конкретизира фактите, за установяването на които иска да бъдат разпитани
свидетели. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще остави без
уважение това доказателствено искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответницата за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 и чл. 192 ГПК, тъй като същите не са необходими за правилното
решаване на правния спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
4
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5