№ 17306
гр. ..., 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110168160 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.09.2025 г., гр....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №68160 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл.432, ал. 1 КЗ.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в законен срок искова молба от М. В. П.,
чрез адв.М. Н. от САК, срещу ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори, с която се претендира да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 5 000 лв., частично от общо 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП от
15.06.2024г. в гр....., в посока на движение от ул. „.......“ към ул. „...“, при което водачът на
л.а. „...“, рег. № ..., след употреба на алкохол, предприема маневра „завиване наляво“ за
навлизане в друг път, като не пропуска насрещно движещия се по бул. „......“, с посока на
движение към ул. „...“, л.а. „...“, рег. №....., управляван от ищеца, в резултат на което
реализира ПТП. За последното е съставен Протокол за ПТП №...... по описа на СДВР – ПП
КАТ, а на виновния водач е бил съставен АУАН за нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП. За
установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на л.а. „...“ е било образувано
досъдебно производство. В резултат на процесното ПТП за ищеца настъпили физически
увреждания, поради което е бил откаран в ЦСМП на УМБАЛСМ „ ....“, където ищецът е
приет с оплаквания от болки в областта на гръдния кош. Била поставена диагноза „......“ и
проведена медикаментозна терапия с обезболяващи, като пострадалият бил освободен за
домашно лечение с препоръки за спазване на щадящ режим без натоварване. След
инцидента ищецът е изпитвал силно неразположение, изразяващо се в силна болка в
гърдите, ляво рамо и шията, главоболие и отпадналост. Поради засилващата се
симптоматика ищецът потърсил отново медицинска помощ, като били установени следните
телесни увреждания– контузия на раменния пояс, контузия на мишницата, навяхвана и
разтягане на ставите и ставните връзки на части на шията. Била е назначена консервативна
терапия с мека шина. В резултат на травматичните увреждания ищецът е изпитал болки и
страдания, продължили повече от един месец, с голям интензитет. Твърди се, че е била
ограничена възможността да се обслужва сам. Вследствие процесното ПТП настъпили
промени в настроението и емоциите на ищеца – станал нервен, неспокоен, потиснат,
обезверил се, загубил увереност в себе си, страхувал се да шофира; имал неспокоен сън,
сънувал кошмари, свързани с катастрофата. Поддържа, че към датата на ПТП отговорността
на виновния водач била застрахована при ответника по застр. полица № BG ...... Твъди, че е
подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, като към настоящия момент
същото не е разгледано от отв. застраховател. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв. М. Г. от
САК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва описания в ИМ механизъм на
ПТП. Твърди, че процесното събитие е случайно, като за водача на „...“, е било налице
обективна невъзможност да предотврати настъпване на вредите. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и механизма на ПТП.
Оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на водача на л.а. „...“. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е пътувал без поставен колан. Освен
това последният е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като е навлязъл в
кръстовището с несъобразена спрямо пътната обстановка и интензивността на движението
скорост. Оспорва твърдените от ищеца вреди да са настъпили в резултат на процесното ПТП.
Сочи, че ищецът е получил единствено повърхностни наранявания, които са отшумели за
няколко дни. Оспорва оздравителният процес да е бил продължителен. Оспорва
претендираното обезщетение като завишено по размер. Претендира присъждане на
разноски.
По искане на отв. дружество е допуснато привличане на трето лице – помагач в
производството на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК на застрахования при него водач – Т. С. С.,
доколкото за последния се твърди да е управлявал л.а. „...“, рег. №..., под въздействието на
алкохол.
2
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните,
наличието на застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при отв. дружество, покриващо отговорността на водача на л.а.„...“, рег. №...,
валидна към датата на процесното ПТП.
С определение №14011/21.07.2025г. по в.ч.гр.д. №7928/2025г. на СГС, ЧЖ- IV- Д
състав, по повод постановено спиране на първоинстанционното дело е прието, че
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата стойност от
ТЛП Т. С. не може да обуслови изхода на гражданския спор, с оглед наведените в ИМ
твърдения за причинено ПТП поради нарушение на правилата за движение по пътищата, а
не състоянието на водача при управление на МПС.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения частичен
иск за частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на протокол за ПТП №....../16.06.2024г.,
съставен от служителите на МВР за процесното събитие, лист за преглед на пациент в
КБД/СО от 15.06.2024г., амбулаторен лист №.....г. и лист за преглед на пациент с КБД/СО от
17.06.2024г.
Представена е отправена към отв. застраховател застр. претенция за изплащане на
обезщетение, доставена с обратна разписка на 26.07.2024г.
Като свидетел по делото е разпитан фактическият съжител на ищеца ......, която
посочва, че пострадалият е започнал да изпитва по- интензивни болки на следващия ден
след катастрофата, като се е оплаквал от болки в областта на рамото и гръбначния стълб, а
впоследствие и от травма на врата и главоболие. Приемал е болкоуспокояващи за период от
около 3 мес., както и епизодично успокоителни, с оглед на невротичен страх от шофиране и
кошмари. Заради последното е преустановил трудовата си дейност като таксиметров шофьор
за период от около 3 мес. Поставената шийна яка е носел през първия месец постоянно, а
през следващите 2 мес.- само при усещане за болка.
Служебно е изискано от Отдел „Пътна полиция“ – СДВР да представи по делото
административнонаказателна преписка, образувана по Протокол за ПТП №....../16.06.2024г.,
ведно с документите към нея, видно от която е съставено Наказателно постановление №24-
4332-017112/22.07.2024 г., влязло в законна сила на 17.09.2024г., с което е наложено админ.
наказание глоба на ТЛП Т. С., за нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДв.П, /стр.75 и сл./
Служебно е изискана от СРП справка относно образувано досъдебно производство във
връзка с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта №.....г. с данни за установена концентрация етилов алкохол от 1,38 % в кръвта на ТЛП
Т. С. чрез медицинско и химическо изследване, извършено в УМБАЛ „..“, представляващо
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като към 10.04.2025г. не е налице образувано ДП в
СРП по случая.
Съгласно заключение по приета СМЕ, ищецът- водач на МПС е получил травматични
увреждания в областта на гръдния кош, контузия на ляв раменен пояс и навяхване и
разтягане на ставите и ставните връзки на шията, като на 15.06.2024г. е приет по спешност в
Спешен център на УМБАЛСМ „....“ и е поставена диагноза: „травма на гръден кош,
неуточнена“. На 17.06.2024г. пострадалият е бил прегледан отново в УМБАЛСМ „....“ с
оплаквания от болки в шията и ляво рамо, които не са били регистрирани на спешния
преглед. Установено е болезнено ограничено движение на ляво рамо и болка в областта на
акромиоклавикуларна става, като не са установени фрактури и дислокации от извършените
изследвания. При първия преглед не е описано приложено лечение, а при втория е поставена
шийна яка и превръзка за имобилизация на раменна става тип „......“ и е изписана
неуточнена терапия и напътствия за възстановяване. Посочва се, че периодът на
3
възстановяване за контузията на раменна става е 2-3 седмици, а за травмата на шията и
гръдния кош- 3- 4 седмици, като болките и страданията са били с по- голям интензитет през
първата седмица и след това постепенно са отшумели. Вещото лице намира, че най-
вероятният механизъм на получените травми на гръдния кош и лявото рамо са от притискане
от поставен предпазен колан на водача, по време на реализацията на ПТП, а тази на шията-
от камшичен индиректен удар.
Прието по делото е заключение по САТЕ, видно от което механизмът на проц. ПТП,
реализирано на 15.06.2024г., около 20:20 ч. в гр.... на регулираното със светофарна уредба
кръстовище на бул. „......“ и ул. „...“ се изразява в неправилно извършена забранена маневра
завой наляво от л.а. „...“, рег. №..., управляван от ТЛП Т. С., с поска на движение от ул.
„.......“ към „ул. „...“ при която не пропуска движещият се по булеварда с посока на движение
към ул. „.......“ л.а. ... к5“ рег. №....., управляван от ищеца М. П., при ясна видимост между
двамата, от което настъпва удар между предната дясна част на л.а. „...“ и дясната задна част
на л.а. „....“, съгласно изготвена схема- илюстрация. Вещото лице приема за правдоподобни
скорости на движене на двата автомобила от около 40- 50 км/час. Посочено е, че л.а. ... к5“ е
снабден с предпазни колани на всички седалки, като правилно поставеният предпазен колан
предпазва водача от удар с глава в челното стъкло и от евентуалното отваряне на въздушната
възглавница. Възможно е от техн. гледна точка при реализираното ПТП и при поставен
предпазен колан водачът на МПС да получи травма в областта на рамото, гръдния кош и
корема. Вещото лице дава заключение, че ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „...“
чрез своевременно задействане на спирачките с максимално спирачно закъснение.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.432 oт КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска
„Гражданска отговорност“ на делинквента. Основателността на прекия иск предполага да се
установи при условията на пълно и главно доказване от пострадалия ищец наличието на
валидно застрахователно правоотношение между ответния застраховател и деликвента и
осъществяването на обективните признаци на фактическия състав, правопораждащ
деликтната отговорност на водача- деликвент, причинил процесното ПТП. Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ е отправянето
преди съдебното сезиране от увреденото лице към застрахователя или негов представител на
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В съдебната си практика ВКС
застъпва становището, че притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ е уредено в съотношение
на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл.45 от ЗЗД срещу носителя на
гражданската отговорност. Прякото и деликтното право на пострадалия възникват
едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно
като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент след окончателното
удовлетворяване на увреденото лице. Преценката срещу кого да бъде насочена претенцията
е на увреденото лице. Видно от приложените към ИМ писмени доказателства е, че е
предявена надлежно на 26.07.2024г. застр. претенция от пострадалия ищец, като няма
доказателства за уважаването й от отв. застраховател.
С oглед на изготвения по делото доклад и приетото за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството съдът намира за установено валидно застрахователно
правоотношение по застр. „ГО“ между ответника и водача на л.а. „....“.
В Раздел VII от ЗДвП са предвидени задълженията на водачите на МПС- та,
предприемащи маневри завой. При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства, съгласно чл.37, ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, с оглед
на представените писмени доказателства и заключението по приета САТЕ, намира, че вина
4
за настъпилото ПТП е на ТЛП Т. С., който е шофирал МПС с установена концентрация на
алкохол в кръвта над позволеното и е извършил забранена маневра- завой наляво от бул.
„......“ към ул. „...“. В резултат на това е настъпило проц. ПТП с пострадало лице.
Механизмът на проц. събитие се установява еднозначно от доказателствената съвкупност в
своята пълнота. Възражението на ответника за съпричиняване на вредата от ищеца не може
да се приеме, доколкото е налице установено по надлежен административно- наказателен
ред на нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. „....“, както, няма
данни за шофиране с превишена скорост от пострдалия и са налице данни, съобразно
приетото заключение по СМЕ за висока степен на вероятност за поставен предпазен колан от
пострадалия ищец, с оглед оплакванията му от телесни наранявания след проц. ПТП.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Съобразно доктрината отговорността, разбираната като санкция за
неизпълнението на задължението да не се вреди другиму, цели да запълни празнината в
чужда правна сфера на интереси, като отстрани настъпилите неблагоприятни последици от
виновното неизпълнение на горното задължение. Обезщетението за неимуществени вреди
има компенсаторна функция по отношение на причинените вреди. Релевантно е това
увреждане, което се характеризира с продължителност и с по- висока степен на
интензивност. Неимуществените вреди представляват несъизмерими с конкретна стойност
вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД.
Съгласно принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията възмездяването
на тези вреди става чрез определянето на справедливо обезщетение. За да се определи
размера на обезщетението следва да се извърши цялостната преценка на конкретните
обстоятелства по делото. От събраните по делото доказателства- гласни, писмени документи
и СМА експертиза се установяват безпротиворечиво отрицателните последици за здравето
на ищеца от реализираното ПТП. С оглед вида на нанесените телесни увреждания,
претърпяни по време на работа като таксиметров шофьор и нужното време за
възстановяването от тях за период от около 1 мес., с изпитвани епизодично болки през
следващите 2 мес., вкл. невротичен страх и кошмари от проц. събитие, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетение от 4 000 лв. е напълно в състояние да обезщети пострадалия
за причинените неимуществени вреди от проц. ПТП, до който размер следва да бъде
уважена исковата претенция.
Така определеното от съда парично обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде присъдено ведно със законната лихва съобразно направеното искане от ищеца с
исковата молба, на осн. чл.497 от КЗ. ВКС в своята актуална практика намира, че след
предявяване на претенция за застрахователя тече нормативно установен срок за произнасяне
по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в
срока е свързано с изпадане на застрахователя в забава, за която дължи лихва и
възможността увреденото лице да предяви иск на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В процесния случай в тежест на отв. дружество следва
да се възложат сторените от ищеца разноски по делото за сумата от общо 452 лв.,
представляваща сторени разноски за заплатени държ. такси от общо 215 лв. и депозити за
експертизи от общо 350 лв.. с оглед изхода на делото.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
5
ЗА възнаграждението се определя от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не
по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 700 лв. в процесния случай и осъжда
другата страна да го заплати.
В полза на отв. застраховател следва да се присъдят разноски от 70 лв., съобразно
признати разноски за заплатени депозити за експертизи от общо 350 лв. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП,
вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
не следва да се присъжда, доколкото ОИМ е подаден от надлежно упълномощен адв.М. Г. от
САК, без да е представен сключен договор за правна защита и съдействие. Страната не може
да се защитава едновременно чрез упълномощен адвокат и чрез юрисконсулт, поради което
разноски за това не следва да се възлагат върху насрещната страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори, да заплати на М. В. П., ЕГН:**********, сумата от 4000
/четири хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на ПТП от 15.06.2024г., реализирано в гр...., на кръстовището
на бул. „......“ и ул. „...“, между л.а. „...“, рег. №..., управляван от Т. С. и л.а. „...“, рег. №.....,
управляван от ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на искане от
увреденото лице пред застрахователя- 26.07.2024г. до датата на окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над присъдения размер до
предявения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв., като частичен иск в пълен размер на 10 000
/десет/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. В. П.,
ЕГН:**********, сума от общо 452 /четиристотин петдесет и два/ лв., представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски по делото.
Горепосочените суми могат да бъда заплатени по следната банкова сметка: BIC:U.........,
IBAN: ... U..... ...... ..... ....
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер 700 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
Ст. П. и Кр. К.- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати
на адв.М. Б. Н.- Т. от САК, ЕГН:********** сума от 700 /седемстотин/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на .....,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Ст. П. и Кр. К.- Изп.
директори, сума от 70 /седемдесет/ лв., представляваща сторени деловодни разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на Т. С. С., ЕГН:**********, като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7