№ 11114
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110105599 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 5599 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния
директор ......, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против Р. Б. Г., с ЕГН **********, от гр. ....... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 25.08.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за сумата от общо
1 433,35 лв., от която: сумата от 1 237,44 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 160,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
21.07.2021 г., сумата от 29,84 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
юли 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,77 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 20, вх.
1, ет. 15, с абонатен № 93222, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не е
заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 1 433,35
лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „...” ООД за
извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни
съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена
топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът
изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за
доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Р. Б. Г., че същият
дължи на „....” ЕАД – гр. София сума в общ размер на 1 433,35 лв., от която: сумата от 1
237,44 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 160,30 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2021 г., сумата от 29,84 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 5,77 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 21.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените
по делото разноски. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Р. Б. Г., с който заявява, че между страните е постигнато споразумение, прави
искане за спиране на производството по делото.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище от ответника с искане за прекратяване на
производството по делото с оглед на извършено плащане, ангажира доказателства.
С определение от 16.09.2022 г. „...” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „...” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 49211/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
07.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Р. Б. Г. е осъден да заплати на „....” ЕАД сумата от 1 237,44 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. ......, абонатен № 93222 за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2020 г., сумата от 160,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 21.07.2021 г., сумата от 29,84 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,77 лв. – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 25.08.2021 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 78,67 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 28,67 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен
срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор № 48 от 26.05.2017 г.,
сключен между ищеца и „...” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
3
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Протокол № 6 от 20.03.2012 г.
на общо събрание на етажната собственост на адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 20, се
установява, че „...” ООД е било избрано да извърши доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно
изискванията на ЗЕ.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „...” ООД е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от молба за вписване на законна ипотека се
установява, че такава е била учредена от Борчо Грозев Стоилов и Цвета Бонева Стоилова
върху апартамент № 60, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 20, вх. 1, ет. 15,
а от представения заверен препис от удостоверение за наследници № РВЕ20-УФ01-186 от
08.05.2020 г., издадено от Столична община, район „Възраждане“, се установява, че Иван
Борчов Г. е починал на 06.02.2020 г. и е оставил за свой единствен законен наследник Р. Б.
Г.. Видно от представения заверен препис от декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява,
че Цвета Бонева Стоилова е декларирала собствеността върху 6/8 идеални части от
процесния отопляван недвижим имот, а Иван Борчов Г. и Р. Б. Г. – по 1/8 идеална част.
От представения от ответника заверени преписи от фискални бонове се установява,
че на 30.09.2022 г. и на 03.10.2022 г. ответникът е заплатил на каса сума от по 160,73 лв. за
съдебни разноски
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „...” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 212,58 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 909,96 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 697,38 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 10.08.2023 г.
4
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 93222, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
1 267,28 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 166,07 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени две броя изравнителни сметки. Вещото лице
също така установява, че ответникът е извършил плащания, както следва: на 21.03.2022 г. –
сумата от 482,18 лв., на 21.04.2022 г., 23.05.2022 г., 21.06.2022 г., 20.07.2022 г. и 24.08.2022
г. – суми от по 160,73 лв., като след извършените плащания задълженията на ответника за
процесния период са в размер на 321,43 лв. за главница.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 60, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „Сердика“, бл. 20, вх. 1, ет. 15, на който адрес е открита партида на абонатен №
93222. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван имот
през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
5
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 212,58 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 909,96 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 697,38 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1 212,58
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 237,44 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От заключението на вещото лице за задълженията за лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2021 г. възлиза на 160,30 лв. Исковата претенция като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 29,84 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „...” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „...” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира, че
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 5,77 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.08.2018 г. до
21.07.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
С оглед на направеното от ответника възражение за извършено плащане съдът
6
намира следното: От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е извършил плащане в хода на производството по делото, като
към момента на изготвяне на експертизата е останала неплатена сумата от 321,43 лв. за
главница. От същото заключение се установява, че ответникът е платил включително и сума
в размер на 100,69 лв. за съдебни разноски. От представените от ответника писмени
доказателства се установява, че на 30.09.2022 г. и на 03.10.2022 г. ответникът е заплатил на
каса сума от по 160,73 лв., или сумата от общо 321,46 лв.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания и при прилагане на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че
погасени чрез плащане се явяват законната лихва, мораторната лихва и главницата. Ето
защо за посочените суми претенцията следва да бъде отхвърлена поради извършено
плащане.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
75,35 лв. от общо направените разноски в размер на 78,67 лв., от които: сумата от 28,67 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 739,45 лв. от общо направените
разноски в размер на 772,02 лв., от които: сумата от 72,02 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Не на последно място съдът следва да отчете извършеното плащане на сумата от
100,69 лв., представляваща съдебни разноски, макар такива да не са се дължали от ответника
преди приключване на делото. Така извършеното плащане следва да бъде взето предвид,
като за сумата от 75,35 лв., представляваща дължими разноски в заповедното производство,
и сумата от 25,34 лв. от общо дължимата сума от 739,45 лв. искането следва да бъде
отхвърлено поради извършено плащане, като дължима от ответника остава сумата от 714,11
лв. – разноски в исковото производство.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
7
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ......, против Р. Б. Г.,
с ЕГН **********, от гр. ......, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване по отношение на
ответника, че Р. Б. Г. дължи на „....” ЕАД сумата над 1 212,58 лв. /хиляда двеста и
дванадесет лева и петдесет и осем стотинки/ до първоначално претендирания размер от 1
237,44 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 29,84 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и
четири стотинки/ – главница за дялово разпределение за периода от месец юли 2018 г. до
месец април 2020 г., сумата от 5,77 лв. /пет лева и седемдесет и седем стотинки/ – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021
г., като неоснователни, и за претендираната главница от 1 237,44 лв., сумата от 160,30 лв.
/сто и шестдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като погасени чрез
извършено плащане.
ОСЪЖДА Р. Б. Г., с ЕГН **********, от гр. ......, ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор
......, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 714,11 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски,
като ОТХВЪРЛЯ искането за плащане на направени разноски в исковото производство за
сумата над 714,11 лв. до присъдения размер от 739,45 лв. /седемстотин тридесет и девет лева
и четиридесет и пет стотинки/, и за плащане на сумата от 75,35 лв. /седемдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство
по издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 18101
от 07.11.2021 г. по гр.д. № 49211/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, като погасени чрез
извършено плащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...” ООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от управителите ......, в качеството
му на трето лице помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8