№ 57
гр. Ботевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недко Ц. Петров
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20211810200418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия № *********** издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на АТ. Ц. П., ЕГН ********** е
наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба от А.П. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен,
противоречащ на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от
НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
Според жалбоподателят, нарушението е извършено формално, не по негова
вина и като такова счита същото за маловажен случай.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят е нередовно призован, тъй като не е
открит на посочения от него адрес, не се явява и не изпраща упълномощен
процесуален представител. Доколкото разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН
дава възможност делото да бъде разгледано в отсъствие на жалбоподателя,
ако същият не е открит на посочения адрес, съдът прие наличието на така
описаните предпоставки и разгледа делото.
За административно наказващия орган, редовно призован, се явява
представител, като в изложените съображения и в писмено становище се
поддържа, че жалбата е неоснователна.
1
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 05.06.2021 г. в 20,39 часа с с устройство № 20311, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращи се на Път А-2, км 39+296 е бил заснет лек
автомобил с рег. № ********, с обща техническа допустима маса 2430, брои
оси 2, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала
автомобила и е създала доклад с приложени към него статични изображения,
тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство няма
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на АТ. Ц. П. е издаден електронен
фиш № ***********, с който е наложена глоба в размер на 300 лева за това,
че за лек автомобил "Буик Рандеву ", рег. № ******** не е била заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява
нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
От представената по делото снимка на разписка /служебен бон/ за
електронна винетка с ид. № 20060563615020 от 05.06.2020 г. е установено, че
за автомобил "Буик Рандеву" с рег. номер ******** е била заплатена винетна
такса и закупен винетен стикер от категория КЗ със срок на валидност от
05.06.2020г. до 04.06.2020 г.
Съгласно приложената снимка от жалбоподателя, е видно че е допусната
техническа грешка при изписването на данните относно процесния автомобил
като вместо регистрационен номер ******** е въведен номер *********.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: копие на талон за собственост на
МПС, снимка на разписка за електронна винетка с ид. № 20060563615020 от
05.06.2020 г., , справка за липса на винетка за периода 01.06.2020 г. до
01.12.2020 г., както и веществени доказателства – 2 бр. снимки. От самия
снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се
регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без
около него да са заснети каквито и да било други автомобили. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
2
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес и като такова е приобщено по делото.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от обратна разписка с № ИД PS 1618 00PGEJ Z, електронният
фиш е бил връчен на жалбоподателя на дата 19.08.2021 г., а жалбата е
подадена на 01.09.2021 г., поради което съдът приема, че жалбата е подадена
в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от
процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран
като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна
структура на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура”, която е компетентна
по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от
НУРПИФССТРКППСБВБИР посочени са мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
за заплащане на компенсаторна такса.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението
разпоредба на чл. 139, ал. 5 ЗДвП /тази от ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от
3
1.01.2019 г/ движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.. В същата връзка чл. 10,
ал. 1, т. 1 ЗП в приложимата към случая редакция от ДВ, бр. 80/2018 г., в сила
от 16.08.2019 г., предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 като заплащането
на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. Размерът на тази такса се определя от
Министерския съвет. Реципрочно на задължението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП, чл.
179, ал. 3 ЗДвП в действащата към момента на извършване на нарушението
редакция от ДВ бр. 105 от 2018 г.г. предвижда административно наказание
глоба от 300 лв. за водач, който в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. От представеното снимка на разписка/служебен бон/ за
закупена електронна винетка с ид. № 20060563615020 от 05.06.2020 г. /лист 7/
се установява, че жалбоподателят е заплатил винетна такса в размер на 97.00
лева, но при въвеждане на данните вместо рег. № ******** са въведени
данните *********, което по смисъла на така действащия закон се приравнява
на липса на винетка за лекия автомобил и заплатена винетка за
несъществуващо моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/
винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство, след правилно деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е
бил деклариран от собственика или ползвателя му.
Тъй като издадената електронна винетка се отразява в електронната
система за издадените електронни винетки, поддържана от Агенция "Пътна
инфраструктура", по регистрационен номер на превозното средство, за
прилагане на чл. 10а, ал. 6 от ЗП е необходимо да се изпълни процедурата по
чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
След като жалбоподателят е установил допуснатата техническа грешка
при изписването на регистрационния номер на закупената електронна винетка
с ид. № 20060563615020 от 05.06.2020 г., същият веднага е закупил нова
такава с ид. № 21020455009194 от 05.02.2021 г. /лист 8/.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да
4
е извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр./
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа.
Известно е още, че за умисъла се съди по обективните действия на дееца.
В случая от обективна страна е установено, че е била заплатена годишна
винетна такса за превозното средство с рег. № ********. При закупуването на
винетен стикер лицето декларира регистрационния номер и категорията на
превозното средство. Грешката при въвеждане на повече символи в
регистрационния номер, а именно „********ВВХ” вместо на „********” не е
равнозначно на неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна
такса при движение по републиканската пътна мрежа, защото при погрешно
деклариране на данните и коректно заплащане на дължимата такса отсъства
умисъла за извършване на нарушение. Очевидно е, че след като собственикът
е заплатил винетна такса, посочвайки всички данни на притежавания от него
автомобил, че същият не съзнава, че не заплаща винетна такса за автомобила
си.
Не сочи на различен извод разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, превиждаща
отговорност при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на
валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. На първо място,
разпоредбата на чл. 5 от Наредбата отново предвижда умишлено деяние – т. е.
собственика умишлено да предостави неправилни данни. Това е така, защото
не е предвидена отговорност за предоставяне на такива данни поради
непредпазливост, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи – т. е. трябва изрично да е
посочено в закона, че деянието може да бъде извършено при
непредпазливост.
На следващо място, коментираната разпоредба не би могла да обоснове
и административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, а
единствено поражда задължението за съответното лице, когато се констатира
погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки
коректно данните за превозното средство, което и жалбоподателят е сторил
5
на 05.02.2021 г. Ако се приеме противното, то лицето би понесло
административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на
данните, а не за самото административно нарушение по 139, ал. 6 ЗДвП, тъй
като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което
той добросъвестно е изпълнил.
Вмененото нарушение представлява и маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК. В случая не е ощетен държавният
бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата пътна такса за съответната
категория МПС. Посочени са всички индивидуализиращи признаци на лекия
автомобил – вид, категория. Това сочи на маловажност, доколкото не
разкрива типичната за предвиденото административно нарушение тежест.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш
подлежи на отмяна.
По разноските:
В производството по обжалване на наказателните постановления,
съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН разноски на страните се присъждат по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, на
жалбоподателя се дължат сторените в производството разноски, включително
за процесуално представителство. В случая претенцията за разноски е заявена
своевременно - с жалбата. Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, предпоставка за основателността
на претенцията за разноски е те действително да са заплатени и заплащането
да е удостоверено по съответния начин. В случая жалбоподателят не е
представил доказателства за направено от него разноски по делото пред
Районен съд Ботевград. Поради гореизложеното, съдът счита, че претенцията
за разноски е недоказана и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия № *********** издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на АТ. Ц. П., ЕГН ********** е
наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на АТ. Ц. П., ЕГН
**********, за заплащане на разноски по производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7