Присъда по дело №672/2020 на Районен съд - Силистра

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 672
по описа на С. районен съд за 2020г.

Наказателното производство е образувано по тъжба на А. К. Г. от с.К., общ.С.,
обл.С., ЕГН **********, срещу Ч. С. Ч. , живущ в с.К., ЕГН ....., с обвинение за извършено
на 03.10.2020г. по отношение на частната тъжителка престъпление - публично нанесена
обида по чл.....8, ал.1, т.1 НК вр.чл.....6, ал.1 НК, затова, че на посочената дата подсъдимият
е казал нещо унизително за честта и достойнството на А. К. Г. , а именно „Курва си ти,
мастия, да еба майката и канджа, нямаш наяждане!”, възприето лично от нея и от други
лица, живущи в с.К..
Частната тъжителка е конституирана и като граждански ищец в процеса, с приет за
съвместно разглеждане на предявения от нея срещу подсъдимия Ч. граждански иск за сумата
3500 (три хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието.
Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата, като
счита, че същото е основателно и доказано. Прави изложение на възприетите като доказани
факти и обстоятелства и анализ на свидетелските показания. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда, както и на претендираното обезщетение в пълния му размер поради
неговата обоснованост. Иска присъждане на направените по делото разноски, включващи
държавна такса и адвокатския хонорар, за които суми представя и нарочен списък на
разноските.
Защитникът на подсъдимия Ч. пледира за постановяване на оправдателна присъда.
При изложение на фактите по случая подчертава, че подсъдимия и тъжителката са съседи
повече от 30 години и отношенията им са се влошили поради битови междусъседски
причини. Прави анализ на събраните по делото доказателства и счита, че от страна на
подсъдимия е била изказана само думата „канджа“ и то, когато подс.Чернев е бил в имота
си, а не на улицата, и че в случая следва да се приложи принципа на реторсията, тъй като
тъжителката е отправила обиден жест към подсъдимия и той и е отговорил. Намира
гражданския иск за недоказан, а претендираното адвокатско възнаграждение на повереника
за прекомерно и моли за намаляване на същото. Иска присъждане на разноските по делото.
Подсъдимият Ч. С. Ч. дава обяснения по обвинението, посочва, че отношенията с
тъжителката не са добри от години и към настоящия момент е разбрал, че не е трябвало да и
отреагира на процесната дата. В последната си дума поддържа, че тъжителката е постоянна
дразнителка и следва да си оправят отношенията мирно и кротко, а не да стигат до съда.
Заявява, че след датата по обвинението тъжителката Г. пак го кълнала (изричала проклятия
по негов адрес) на улицата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Тъжителката Г. и подсъдимият Ч. живеят в с.К., общ. С. в съседни имоти – къщи и
дворни места, от 1963г. В течение на годините отношенията им се обтегнали и постепенно
1

започнали да ескалират във вербална агресия. На 03.10.2020г. към 10.00ч. преди обяд
тъжителката се връщала от магазина за хранителни стоки, намиращ се в селото, носейки в
ръка буркан с гъби. Минала покрай гаража и къщата на св.М. Р., която в него момент била в
гаража си, който бил с отворени врати. Продължила по пътя, минаващ в близост до
подредените една до друга къщи с дворове. До къщата и двора на св.Р. се намирали тези на
подсъдимия Ч., а до неговия имот бил този на св.Д. У.. Св.У. бил непосредствен съсед с
тъжителката Г.. За да се прибере в дома си тъжителката минала покрай оградата с външната
входна за имота врата на подс.Ч.. Същият по това време се намирал от вътрешната страна на
портичката си и възприел минаването на тъжителката. Тя го запитала какво гледа и дали не
е виждал жена, при което помежду им се разменили реплики. Пререканието било на много
висок тон и се чувало на разстояние. Подсъдимият извикал на жената „Курва си ти, мастия,
да еба майката и канджа, нямаш наяждане!”, които думи били пряко възприети от
намиращия се по това време навън в двора си св.Узунов. Същият видял минаването на
жената покрай дома на подсъдимия и респ. покрай своя дом, тъй като оградата му била от
мрежа, и възприел, че след казаните от Ч. обидни думи тъжителката продължила към
нейната къща и влязла в двора си.
Св.Р. чула, че подсъдимият вика и излязла от гаража си, видяла го да стои вътре в
имота си на пътечката пред вратичката, а тъжителката да си отива у дома.
Междувременно след тъжителката вървял св.Т., който отивал в дома на подсъдимия.
През същото това време в гаража на подсъдимия, намиращ се вътре в двора му, се намирал
и св.Б. У., който сглобявал дървени рамки. Св.Т. се намирал на разстояние от около 10 метра
от тъжителката, видял минаването и покрай портичката на подсъдимия, чул, че има
разправия между тях и видял как тя с лявата си ръка, която била свободна, показала на подс.
Ч. среден пръст, чул го да изрича думата „канджа“ и спрял пред входната вратичка на
подсъдимия. Видял, че в същото време жената вече влязла в нейния си двор, съседен на
имота на подсъдимия. На св.Тодоров подсъдимият казал, че нарекъл тъжителката „канджа“,
което посочил и пред излезлия извън гаража св.У.. Последният след като чул алармата на
висок тон между подс.Ч. и жената излязъл навън, но видял само как тя вече влиза в нейния
имот. На св.У. подсъдимият казал, че тъжителката му показала среден пръст.
На следващия ден – 04.10.2020г. частната тъжителка била посетена от племенницата
си св.З. Д., пред която споделила за случилото се предния ден и извиканите от подсъдимия
обидни думи по неин адрес – курва, канджа, които можело да бъдат чути от всеки. Била
разстроена и в нестабилно състояние от „преживения шок“.
Майката на тъжителката Г. – св.М. К., също възприела, че след като се прибрала от
магазина, дъщеря и много се разтревожила заради думите, които и били казани от
подсъдимия, и започнала да пие хапчета за успокоение.
От 2017г. на тъжителката Г. била поставена диагноза „хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност“, установена и описана в издадения от личния и лекар д-р
В. Д. амбулаторен лист № 8292/06.11.2017г. След инцидента на 03.10.2020г. тъжителката не
е търсила медицинска помощ, нито се явявала на преглед с някакви оплаквания досежно
здравословното си физическо или психическо състояние, а е отишла за годишния си
профилактичен преглед и за изписване на лекарства на датата 15.10.2020г., които посещения
били удостоверени с издадените амбулаторни листи № 6898/15.10.2020г. и №
6899/15.10.2020г.
Фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа показанията на
св.Д.У., св. Т., св.У., св.Н. У., частично от показанията на св.Р. и на св.М. К., частично от
2

обясненията на подсъдимия, от приобщените писмени доказателства, като съпостави
събраните доказателства едни спрямо други, анализира същите поотделно и в тяхната цялост
откъм логическата им връзка и взаимна обусловеност.
Съдът приема, че по несъмнен начин е установен факта на изречените от подсъдимия
обидни думи по адрес на тъжителката Г. и тяхното съдържание – „Курва си ти, мастия, да
еба майката и канджа, нямаш наяждане!” от показанията на св.Д. У., като дава вяра на
същите изцяло. Този свидетел живее в къщата, намираща се между имотите на двете страни
по делото, като сам визира, че не е в добри отношения с никоя от тях, което признание
игнорира всякакво съмнение досежно евентуална негова заинтересованост от даване на
неправдиви показания. Същият лично е възприел казаните на много висок глас думи от
подсъдимия, тъй като се намирал до портичката си, като нито подс.Ч., нито тъжителката са
го видели точно в него момент поради наличието на асми в двора му и опънат над тях
сенник. Една от възприетите като обидни думи е била думата „канджа“, за която бе изяснено
в хода на съдебното дирене, че на жаргон, използван в селото, означавала лека жена, курва.
Тази дума била чута и от идващия към дома на подсъдимия св. Т., който бил на разстояние
от пострадалата, но при наближаването на мястото на инцидента я е дочул като откъслечна
при доловената от него размяна на реплики между страните. Признанието на подсъдимия
пред св.Урумов, че нарекъл по този начин тъжителката, затвърждава факта на нейното
произнасяне. Еднопосочността в показанията на св.У., св.Р. и твърденията в тъжбата, че
подсъдимият се е изразявал на висок глас и почти крещял, установяват по безспорен начин
възможността казаните думи да бъдат възприети от неограничен кръг лица.
В тази насока съдът отчита, че св.Р. е чула въпросната аларма, но не дава вяра на
показанията и в частта им, че е възприела точните думи, фиксирани в обвинението. Нейното
местонахождение е било по-отдалечено от това на св. У., намирал се по него време в гаража
на подсъдимия в двора му, който свидетел визира, че чул виковете, но не е различил думите.
Св.Т. също е бил на по-близко от св.Р. разстояние до мястото на инцидента, но е чул само
откъслечно думата „канджа“, малко преди да влезе в двора на подсъдимия. Този синхрон в
данните от показанията на св.У. и св. Т. опровергават твърдението на св.Р., че ясно била
чула всичко изречено от подсъдимия. Същевременно тази свидетелка депозира еднотипно
показанията си в преразказно време, което очертава, че е разбрала за процесните думи на
по-късен етап от трети лица. В потвърждение на тази констатация на съда е и установеното
в хода на съдебното следствие обстоятелство, че свидетелка изрично заявява, че като
излязла от гаража видяла тъжителката вече с гръб към нея, тъй като си отивала вкъщи и
била на разстояние, но успяла да фиксира, че съдържанието на носения от Г. буркан е от
гъби.
Съдът приема за достоверни показанията на св. Т., че на посочената в обвинението
дата и час е приближавал пеш дома на подсъдимия, тъй като неговото пристигане е било
възприето от св. У., който е бил преди него на посоченото място и също излязъл като чул
виковете. Св.Т. видял, че тъжителката носела нещо в дясната си ръка (въпросния буркан) и
че с лявата свободна показала среден пръст на подсъдимия, като преди това нещо се
разправяли двамата. За посочения среден пръст подсъдимият се оплакал и на св. У.. Съдът
не дава вяра на показанията на св.М. К. – майката на тъжителката, в частта им, че нямало
никой по улицата като отворила портата, за да се прибере дъщеря и, тъй като сама пояснява,
че единственият начин да възприеме човек извън имота си е да излезе през вратата понеже
стобора бил висок и иззидан, което препятства възможността да се вижда от вътрешната
част на двора им навън. Същевременно в тъжбата не се съдържат твърдения св.К. да е била
свидетел на случилото се.
При така изясненото на база анализа на доказателствения материал, съдът намира, че
3

от обективна и субективна страна подсъдимият Ч. С. Ч. е осъществил състава на
престъплението по чл.....8, ал.1, т.1 вр. чл.....6, ал.1 НК.
От обективна страна деянието е намерило израз в изказване на думи, възприети в
обществото и сред местното население на село К. като обидни, поради изразяване със
същите на унизителни съждения за достойнството и честта на даден човек. Подсъдимият е
изразил своя негативна оценка и мнение за личното достойнство на тъжителката чрез
използване на епитети, ругателни думи и изрази с позорящо значение – „курва“, „мастия“,
„да еба майката“, „канджа“, накърняващи чувството и за лична чест и достойнство.
Изказването на същите е било пряко възприето от повече от едно странично лице, като
съществено значение има и мястото на казването ми – на открито пространство, в близост
до пътя, като независимо, че подсъдимият се намирал в имота си, изразеното от него с
викове е достигнало до трети лица, а и деецът е съзнавал тази обективна възможност, тъй
като всички намиращи се имоти на една линия до неговия са били непосредствено
разположени един до друг и с дворове.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено, тъй
като е знаел, че казаното от него за тъжителката ще бъде възприето от нея като унижаваща
честта и достойнството квалификация, наясно е бил, че това са опозоряващи изрази за
личността на същата и е целял настъпването на неблагоприятните за чувството и на лична
чест последици, а именно да засегне и накърни същото.
Съдът не приема изтъкнатото от защита за осъществена реторсия, тъй като при
проследяване на доказателствата и оценката им не може да се установи по категоричен
начин към кой момент при размяната на реплики между страните тъжителката е показала
среден пръст на подсъдимия. Св.Тодоров, който лично възприел посочения обиден жест,
заявява, че е чул двамата нещо да се разправят, но не сочи с точност кога е било сторено
това, като същият добросъвестно депозира показания за изказаната от подсъдимия обидна
дума „канджа“.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание по вид „глоба“ и
кумулативно наказание „обществено порицание”. Предвид това, както и факта, че
подсъдимият е неосъждан, и от извършеното по настоящото дело престъпление не са
настъпили имуществени вреди, съдът освободи Ч. С. Ч. от наказателна отговорност по реда
на чл.78а, ал.1 НК и наложи на същия административно наказание глоба в размер 1000 лева.
При определяне размера на последната съдът прецени степента на извършеното като
сравнително висока предвид естеството на извършеното словесно посегателство и неговата
целенасоченост, изразеното от него пред съда критично отношение към стореното,
изяснените недобронамерени действия и поведение на тъжителката спрямо него в
междусъседските им отношения, провокативното и до определена степен нейно поведение
на процесната дата с изричане на репликата “какво гледаш, жена не си ли виждал“ при
осъзнавани от нейна страна влошени техния отношения и възможността да последва
негативна реакция на подсъдимия, като съдът приема, че този размер на наказанието се
явява в достатъчна степен тежък, за да въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимия занапред.
Предявеният срещу него граждански иск за претърпените неимуществени вреди,
вследствие непозволеното увреждане, се явява основателен предвид доказаността на
обвинението, чиято съдба гражданскоправната претенция следва, а именно безспорно
установената причинна връзка между поведението на подсъдимия и негативното отражение
на извършеното върху емоционалното и психическото състояние на тъжителката,
причинения и емоционален дискомфорт след инцидента и няколко дни след това. Събраните
4

доказателства не очертават това негативно въздействие да е продължило повече във
времето, като приложените медицински документи установяват, че пострадалата не е
търсила нарочно лекарско съдействие за някаква влошеност на здравословното си състояние
или специализирана помощ от психолог непосредствено след процесната дата, или няколко
дни след нея. Констатираната и хипертония е била с по-голяма давност преди деянието по
настоящия случай, поради което съдът не цени представения амбулаторен лист за
проведения редовен профилактичен преглед на 15.10.2020г. като обосноваващ размера на
исканото обезщетение от 3500 лева.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалото лице - граждански ищец, сумата
1700.00 (хиляда и седемстотин) лева като справедливо по размер обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деянието – 03.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение
разликата до пълния претендиран размер от 3500 лева искът се явява неоснователен, тъй
като не се доказа, че тъжителката е преживяла негативни емоции в степен над установената
в рамките на два-три дни, поради което съдът го отхвърли в посочената му част.
Съдът намери за основателно направеното от страна на защитника възражение за
прекомерност на исканото като разноски адвокатско възнаграждение на повереника на
частната тъжителка - 1650.00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, като отчете, че делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, и същото протече в рамките на две
съдебни заседания. Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 1/2000г. за адвокатските
възнаграждения, по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация
или глоба размерът на същото е 400 лв., като за процесуалното представителство, защита и
съдействие на гражданския ищец възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2,
съгласно която разпоредба – в т.2, при интерес от 1000 до 5000 лв. се дължат 7 % за
горницата над 1000 лв. Предвид това съдът, на основание чл.78, ал. 5 ГПК, намали размера
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на частния тъжител А. К. Г. на 761.00
(седемстотин шестдесет и един) лева, поради прекомерност.
За така формираните разноски, включващи и заплатената държавна такса от 12 лева,
съдът, на основание чл.189, ал.3 НПК, осъди подсъдимия Ч. да заплати същите на частния
тъжител А. К. Г. , както и сумата 68.00 (шестдесет и осем) лева по сметка на РС-С.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	3
Дата:	19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия:	Галина Димитрова Василева

Дело:	20203420200672
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 октомври 2020 г.

Присъда по дело №672/2020 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите