РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 01.11.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                      Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА                                                                       

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.д. № 141 по описа за 2021 г.,и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

   Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр.§19, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК. 

  Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Н.Н. - К.Н.”, представляван от К.Н.Н., „Н. ГЙ” ЕООД, представляван от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., тримата чрез адв.Ст.Г. ЛАК срещу Решение № 260109 от 14.06.2021 г. на Ловешкия районен съд, постановено по адм.дело № 1732/2020 г. по описа на същия съд.

  В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационните жалбоподатели твърдят, че  обжалваното Решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, на материалния закон, както и че е необосновано. Искат отмяна на съдебното решение и отмяна изцяло на оспорваната Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ - Ловеч. Претендират се разноски за двете инстанции.

   Ответникът-Директорът на Областна дирекция „Земеделие” гр.Ловеч, чрез юк. Н. в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и мотивирано, а касационната жалба е  неоснователна. Счита, че в случая следва да се съобрази изричната материална разпоредба на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ, която предвижда и разпорежда, че ползвателят на земеделските земи осигурява пътен достъп до всички имоти, т.е. никъде в закона няма разпоредба, която натоварва АО да се грижи, поддържа и контролира ползването на полските пътища. Изтъква, че земите не са собственост на ответника, а на общината. Сочи, че относно целта на закона: с уредената в чл.37в от ЗСПЗЗ процедура се цели уедряване и облекчаване ползването на земеделските земи и тя е постигната със сключването на споразумение по този текст от закона и издадената от ОД „З“ гр.Ловеч заповед. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, и  присъди разноски.

    Заинтересованите страни: „Агробиофарм Инвест” ЕООД, гр. Плевен с представляващ Ц.Й.Д., „Агроком Инвест” ЕООД, гр.Плевен, с представляващ М.П.Г., „Агроком Консулт” ЕООД, гр. Плевен, с представляващ Т.С., Н.П.Н., „Кадиша“ ЕООД, с представляващ Н.П.Н. и С.К.П. – редовно призовани, не изпращат представители.

    Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за  неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е съобразена с материалноправните разпоредби и целта на закона, отговаря на неговите изисквания и, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

             Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл.211 от АПК.

              Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: 

               С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-04-126-110/30.09.2020г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.Ловеч, с която е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване в землището на с.Деветаки, Ловешка област съгласно сключено доброволно споразумение вкл. и за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за стопанската 2020/2021 г. Присъдени са в полза на Областна дирекция „Земеделие“-Ловеч сумата от 100.00 лв /сто/ лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

             За да отхвърли жалбата, Районният съд е приел, че в случая административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ, както и че достъпът до имотите, заявени за ползване в реални граници, не е част от задължението на административния орган. Приел е още, че заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената процедура, изискуемата писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.  

               В хода на извършената служебна проверка решаващият съд е установил, че жалбоподателите не са били изрично уведомени за започването на административното производство. Преценил е, че тяхното неуведомяване не съставлява  съществено нарушение в хипотезата по чл.146, т.3 от АПК, защото не се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в оспорената заповед, тъй като в случая не са декларирали желание за участие в споразумението, а и за жалбоподателите била обезпечена възможността за участието им в провелото се административно производство.Така мотивиран решаващият съд е счел жалбата за неоснователна.

               Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. 

               Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства по предвидения процесуален ред, ценени по отделно и в тяхната съвкупност. Всички възражения на касатора са обсъдени, като са изложени подробни мотиви относно тяхната неоснователност. Съдът не се е ограничил с обсъждане на доводите на жалбоподателя, а е извършил преценка относно законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно чл.168 ал.1 от АПК. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а твърдяните в касационната жалба такива за липса на мотиви са неоснователни. 

              Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с наличието на сключено доброволно споразумение за ползване на масивите в землището на с.Деветаки, община Ловеч. За което конституираните по делото заинтересовани лица са подали заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ и декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ, като са заявили желание за участие в споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ с оглед създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2020/2021 г. за землището на с.Деветаки, общ.Ловеч. Касаторите са ползватели на правно основание на земеделски земи в землището на с.Деветаки, област Ловеч съгласно сключени от тях договори за наем и аренда за стопанската 2020/2021 г., които са регистрирани в ОСЗ в законоустановения срок и всеки от тях поотделно е подал декларации обр.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като са заявили, че не желаят да участват в масиви за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, тъй като ще ползват имотите в реални граници. При издаването на оспорената заповед административният орган е съобразил подадените от тримата жалбоподатели до директора на ОД“З“ молби от 20.08.2020 г., с искане предвид разпоредбите на чл.37в, ал.16 и ал.17 от ЗСПЗЗ да се остави достъп до имотите им, ползвани в реални граници. Като в т.6 от изложените фактически основания в заповедта изрично е отбелязано, че при сключване на споразумението са взети предвид така подадените молби и са осигурени необходимите полски пътища за осигуряване на пътен достъп до имотите, ползвани в реални граници от съответните собственици/позватели. Видно от доказателствата, оспорената заповед е издадена преди започване на стопанската година, за която се отнася, в хипотезата на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ.

              Административното производството по издаване на оспорения административен акт е проведено при спазване на законовите изисквания, като не са допуснати съществени нарушения по чл.146, т.3 от АПК, опорочаващи издадената заповед, както правилно е приел РС.

               В чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ е предвидено, че при изготвянето на проекта за разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл.37б, ал.3 ЗСПЗЗ. В процесния случай жалбоподателите, касатори в настоящото производство: „Н. ГЙ“ ЕООД, ЕТ “Н.Н.“ и Н.Х.С. изрично са заявили, че няма да участват при разпределението на масивите и ще обработват полваните от тях имота в реални граници. При тези обстоятелства декларираните от тях имоти не са били включени в споразумението и не са участвали в административната процедура по образуване на масиви за ползване и постигане на споразумение между собствениците и ползвателите, подали заявление за участие по реда на чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ. В случая специалното правило на чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ относно участието в процедурата по разпределение дерогира общите правила на АПК, на които жалбоподателите са се позовали в жалбата, а именно разпоредбите на чл.26 и чл.34 АПК. Доколкото извършваната административна процедура е с неопределен брой участници /множество собственици и ползватели във всяко землище/, законодателят е предвидил особен ред за информиране на гражданите по чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, чл.72, ал.4 от ППЗСПЗЗ, като този ред е изпълнен в цялост от административния орган в хода на процедурата по издаване на оспорения акт, което се установява от представените доказателства.

   Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

    При преценка законосъобразността на оспорената заповед, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗСПЗЗ.

    Съгласно разпоредбата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ, ползвателите, на които са предоставени полските пътища по силата на сключени с тях споразумения за всяко землище, осигуряват достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през стопанската година. От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на вещото лице по приетата съдебно техническа експертиза се установява, че посочените от жалбоподателите имоти - полски пътища са очертани за обработване и са нанесени в кадастралната карта на землището на с. Деветаки, като състоянието им /непроходими-храсти или обработени/ не позволява да бъдат използвани за достъп до ползваните от тях в реални граници имоти. Според чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ в масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масивите за ползване на съответния ползвател. В случая административният орган е изпълнил задълженията си, произтичащи от закона, съгласно чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, доколкото за административният орган няма разписано нормативно задължение да поддържа и разчиства полските пътища, за да осигурява достъп на собствениците и ползвателите в реални граници до имота. Такова законово задължение по силата на чл.37в, ал.17 от ЗСПЗЗ е установено за ползвателите на съответните масиви, които в процесния случай, въпреки произтичащия от закона ангажимент да обезпечат пътища за достъп до имотите, обработвани в реални граници, не са сторили това. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.      

 Обосновано с нормите на чл.37б и 37в от ЗСПЗЗ решаващият състав правилно е приел, че оспорената заповед е съобразена и с целта на закона за създаване по-крупни масиви за обработка на земеделските земи, при запазване интересите на всички ползватели, включително при зачитане желанието на някои от собствениците /ползвателите да обработват имотите в реални граници.

              По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и съответни на събраните доказателства, като първоинстнационният съд не е допуснал нарушение при тяхното формиране, в който смисъл неговият съдебен акт съответства на действителното правно положение и относимите материалноправни норми.

             При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.  

             Относно позоваването в касационната жалба и в съдебно заседание по същество на „решения на РС Ловеч, както и на АдмС Ловеч“ настоящият състав следва да отбележи, че касационната инстанция се произнася по конкретния спор според фактите, конкретно установени по него от първоинстанционният съд. Доколкото действащата правна система в РБългария, не е правоприлагаща прецедентно право, а е такава при която съдът се произнася по фактите, такива каквито са доказани от страните за всеки конкретен случай, в рамките на заявените касационни основания и съответните доводи на страните по възражението за касационната жалба. В случая както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция освен твърдения не са налице и не са ангажирани конкретни доказателства въз основа на които съдът да приеме, че с процесната заповед неправилно е приложен ЗСПЗЗ. Посоченото в касационната жалба, че „не са отразени всички производства, образувани във връзка с издаването на оспорваната Заповед, които е следвало да бъдат съобразени и отговорено на тях“ и това относно молбите на заинтересованите страни, че „тези молби и изложеното в тях не е обсъждано от органа“, не обосновава немотивираност на оспорената заповед, както се твърди с оглед целите за които е издадена за съответната стопанска година, наред с разписаните нормативни задължения. Обратно на твърденията в КЖ, в Заповедта в Раздел I, т.6 е посочено, че при сключване на споразумението са взети предвид описаните молби за съобразяване на чл.37в, ал.16 и ал.17 ЗСПЗЗ и са осигурени необходимите полски пътища за осигуряване на пътен достъп до имотите, ползвани в реални граници от тези собственици/ ползватели.    

             Извършвайки своята проверка по чл.218 от АПК в рамките на приетите за установени от предходната и настоящата съдебни инстанции факти и обстоятелства, настоящият касационен състав, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не се установиха касационни основания за отмяна на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила, като правилно.

             Релевираните от касатора доводи за неправилно приложение на закона не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство, поради което останаха неоснователни и недоказани.     

              При този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на жалбоподателите, следва да бъде възложено заплащането на сумата от 100.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

             Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав 

            РЕШИ:

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260109 от 14.06.2021 година, постановено по административно дело № 1732 по описа за 2020 година на Районен съд-Ловеч.

             ОСЪЖДА Г.Н.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.-К.Н.“4, с ЕИК 2054845 18, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 18, ет. 3, ап. 5, „Н. ГЙ“ ЕООД, с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Цар Освободител“ № 18, ет. 3, ап. 5, представлявано от Г.Н.Н. и ЧЗП Н.Х.С., с ЕГН **********. с адрес: *** да заплатят на Областна дирекция „Земеделие“гр. Ловеч разноски в размер на 100,00 лв. /сто лева.

            Решението е окончателно.          

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.