Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2699 28.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19130 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”,
Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, клон България,
ЕИК ********* е предявил против Н.Г.Б., ЕГН ********** *** иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15500/ 2018 г.
на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
суми, както следва: 1047,01 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски заем с номер ***, 336,87 лева- възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г.; 48,18 лева - мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.09.2018
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда –
01.10.2018 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата, с които моли да
й се даде възможност да разсрочи задължението си към ищеца.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 15500/ 2018
г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за слените суми: 1047,01 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски заем с номер ***, 336,87 лева- възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г.; 48,18 лева - мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.09.2018
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда –
01.10.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по заповедното
производство в общ размер на 78,64 лева. Срещу заповедта е постъпило възражение
от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е
предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото се установява от приетите писмени доказателства, че между ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Н.Б. е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер
***
от 20.07.2015 г. за сумата в размер на 1000 лв. и 65 лв. за покупка на застраховка «Защита
на плащания», който отвтеникът е следвало да погаси на 12 месечни вноски, всяко от които е в
размер на 105,23 лева. Видно е също така , че ответникът е подписал
договора на датата на сключването му- 20.07.2015 год.
Ответницата не оспорва иска.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е получил
сумата по договора. С превеждането на сумата, ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по процесния договор. От този момент, за ответника е възникнало
задължението да погаси кредита на общо 12 месечни вноски, в посочените по-горе
размери, всяка. Ответникът е следвало да изплаща вноските, съгласно договорения
погасителен план и на посочените в него падежни дати. Досежно размера на исковата претенция, от една страна отвтеникът не оспорва
размера на своето задължение, от друга, същият се установява от приетите по
делото писмени доказатеслтва.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед
за изпълнение-главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и
законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на
заявлението – 01.10.2018 г. до окончателното й заплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и
доказани.
Искането на ответника за
разсрочване на изпълнението на задължението се явява неоснователно, тъй като
съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението, съдът може да
разсрочи изпълнението с оглед на имотното състояние на страната или други
обстоятелства. Ответницата не е ангажирали никакви доказателства в подкрепа на
искането си за разсрочване.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 121,36 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, тъй като делото е с ниска фактическа и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 78,64 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 8576/02.10.2018 г., издадена по частно гр.
дело № 15500/ 2018 г. на ПдРС, Н.Г.Б., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А”, клон България, ЕИК ********* следните суми: : 1047,01 лева - главница, дължима по
Договор за потребителски заем с номер ***, 336,87 лева- възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г.; 48,18 лева - мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 11.09.2018
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н.Г.Б., ЕГН ********** ***,, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А”, клон България, ЕИК *********, направените по делото разноски в
размер на 221,36 лева и сумата от 78,64 лева представляваща разноски частно гр.
дело № 15500/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с
оригинала!
ДГ