№ 1971
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330205298 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. М. АРГ., ЕГН ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 4673051 издаден от ОДМВР Пловдив, с
който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ поради неговата
незаконосъобразност, неправилност и постановяване в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Представят се доводи по същество на
искането. Правят се доказателствени искания за събиране на нови писмени
доказателства.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.Т.Д.-М. която поддържа жалбата и искането за отмяна
на ЕФ. Ангажира събирането на гласни доказателства чрез разпита на
свидетел, в режим на довеждане. В пледоарията си пледира за оборени
констатации в ЕФ за извършено нарушение. Представя аргументи за наличие
1
на всички основания за отвяна на ЕФ. Прави искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпраща представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при
уважаване на подадената жалба, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу ИВ. М. АРГ. за това, че на
27.03.2021г. в 13:09 часа, по път ІІ-64, в зоната на км.49+800, посока север,
при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак „В26” и
отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, като
водач на МПС лек автомобил „ДЕУ НУБИРА 1,6“, с регистрационен номер
**** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 с № 11743са с установена
скорост от 91 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч./. Като
собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят е бил
установен и на същия е била наложена глоба в размер на 300 лева.
По искане на съда по делото е представена и приета Справка от Областно
пътно управление Пловдив, ведно с извадка от ГИС на АПИ – 1 лист и
Снимков материал – 1 лист удостоверяващи че нарастването на километража
на път ІІ-64 /Карлово-Пловдив/ е в посока Труд-Пловдив, че преди
пътеуказателна табела Ж1, приблизително на км.49+860 има пътен В26 (60
км/час) „Забранено е движението със скорост, по – висока от означената“ и
пътен знак А 27, както и че действието на ограничението се изчерпва след
забавителния шлюз и изхода на „Рефан“, км.49+736, преди зоната на пътния
възел. Съгласно справката, в случая км.49+800 се пада преди кръстовище,
което означава че ограничението важи за посочения километър.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни доказателства събрани от
разпита на свидетелката М.Р., писмените и веществени такива: Електронен
2
фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, Удостоверение за одобрен тип техническо
средство, Приложение към удостоверение за одобрен тип, Протокол за
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., Протокол за използване на АТСС,
снимков материал.
На основание така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, ведно с
всички направени възражения за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото се установи това, че жалбоподателят А. на 27.03.2021г. е
управлявал лек автомобил „ДЕУ НУБИРА 1,6“, с регистрационен номер ****
по път ІІ-64 /Карлово-Пловдив/ в посока север, като в 13:09 часа е бил в
зоната на км.49+800, в района на който е имало въведено ограничение на
ограничение за скоростта до 60 км.ч. чрез поставен пътен знак „В26“ на
км.49+860 / виж справка лист 13 и снимково изображение лист 16 от делото.
До посоченото мястото, преди пътен знак „В26“ по същото време била
позиционирана АТСС АRН САМ S1 с № 11743са, която при включен режим е
контролирала скоростта на движещите се в посока север (към с.Труд) МПС-
та. В 13:09:22 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се
активирало, като с него било заснето нарушение на скорост на МПС лек
автомобил „ДЕУ НУРИРА“ с рег. № **** / снимка № 11743са/0515482,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи
от 29.03.2021г./, който преминал със скорост от 91 км/ч, при разрешена
скорост до 60 км/ч. Заснетите на този ден с устройството клипове били
свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап,
информацията от работата на АТСС от 27.03.2021г. била обработена и
установено че заснетото нарушение е с МПС собственост на жалбоподателя
А.. Превишението на скоростта от 31 км.ч., след приспадане на толеранса от 3
км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, които да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл.
189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
3
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения
относно липсата на конкретни реквизити и елементи от състава на
нарушението се явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото
доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган нарушения
при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР
към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като е било
„прикрепено към превозно средство и временно разположено на участък от
пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство
относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и
други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш. Идентична е позицията
на заснетия автомобил на жалбоподателя, видно от приложената черно-бяла
снимка. След като по делото няма такава представена декларация, то явно е,
че собственика на автомобила не оспорва факта на неговото управление на
инкриминираната дата. Обстоятелството, че оспорвания фиш е връчен година
и четири месеца след датата на констатиране на нарушението също не е
опорочило процедурата по издаване на обжалвания фиш и съответно
представляващо годно основание за, което да послужи за неговата отмяна.
Процедурата по издаване на електронните фишове е специална и сроковете в
4
случая не се припокриват с тези визирани в ЗАНН относно издаване на НП и
тяхното обжалване. Направеното възражение в тази насока се явява също
неоснователно и следва да се остави без уважение.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
08.04.2019г. са отразени начало и край на работа , брой нарушения, наличието
на пътния знак въвеждащ ограничение на скоростта„В26” и неговото
разположение спрямо АТСС. Неговото наличие се установява, както от
установеното в протокола, а така и от представения от АПИ-Областно
управление Пловдив снимково изображение.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система № 65-
С-ИСИС/28.09.2020г. се установява, че използваното техническо средство е
преминало съответната проверка, като неговата годност е до 28.09.2021г. .
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. се установява, че то касае
използваното АТСС което е със срок на валидност до 07.09.2027г.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен съставът на вмененото административно
нарушение. Нарушението за което е ангажирана неговата отговорността,
касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън населено
място за което е въведено ограничение е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е
и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на
нарушителят А. е заснет при движение със скорост от 94 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при съставяне на фиша е отчетена
и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при
въведено ограничение от 60 км/ч., като установената скорост е приета че е 91
км/ч.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение. При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това,
че нарушението е в извън населено място и превишението се явява със 60
км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба,
чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от
5
обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извън населено място, се наказва, както
следва: за превишаване над 30 км.ч. - с глоба 300 лв, поради което и
определената от АНО като размер глоба се явява законосъобразно
определена. За съдът не са налице правни основания да коригира така
определената от АНО глоба в насока нейното намаляване, като може
единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в
АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78,
ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената
сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4673051 издаден от ОДМВР Пловдив, с който на ИВ. М. АРГ., ЕГН
********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата
6
/ЗДвП/.
ОСЪЖДА ИВ. М. АРГ., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7