Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2798 31.10.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На трети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 2555/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Д.К.К. и М.С. против
Р.В.Х., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 117 лева, представляваща предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги по сключен договор за далекосъобщителни услуги, както
и законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Предявен е и иск за осъждането на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 182.94 лева договорна неустойка за неизпълнение в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси по договора.
Твърди се в исковата
молба, че страните са свързани с облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги от 11.02.2016г. за номер **********, със срок на договора 24
месеца. По договора за мобилни услуги се дължат 117 лева за абонаментни такси и
използвани услуги, за което има издадени фактура № **********/15.09.2016г. и
фактура № **********/15.10.2016г., като сумата е платима до 30.11.2016г. Сумата
не е платена. Неплащането на сумата е ангажирало договорната отговорност на
клиента, като ищецът е прекратил договора и е издал фактура №
**********/15.12.2016г. за сумата от 944.77 лева неустойка за прекратяването на
договора. Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с КЗП,
дължимата неустойка е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси, т.е. претендираната неустойка е в размер на 182.94
лева. Сумите не са заплатени. Моли се
искът да се уважи.
Исковете са по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала молба, в която е поискала заплатата й да не бъде
запорирана, като задълженията й към ищеца да бъдат разсрочени. Позовава се на
факта, че е самотен родител със син студент и отглежда дете полусирак.
При това положение исковете са основателни.
Ответницата, предявявайки молба за разсрочване на плащането на задълженията
си, всъщност е признала изцяло предявените вземания. Налице е валидно
направено от нейна страна признание на иска по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК.
Предвид признанията й, за съда е безспорно установено, че между страните съществува
облигационно
правоотношение, породено от сключения
договор за далекосъобщителни услуги. Самият договор е също приложен по делото. На
основание на договора ответницата е потребявала мобилни услуги, доставяни й от
ищеца. За тези услуги са издадени фактура № **********/15.09.2016г. за 67.78
лева и фактура № **********/15.10.2016г. за 62.38 лева. Сборът от двете фактури
е равен на 130.16 лева. В последствие е било издадено кредитно известие, с
което е частично сторниран дългът, със сумата от 13.16 лева, като след
сторнирането задължението се равнява на 117 лева, колкото се търси и с исковата
молба.
Тъй като ответницата
не е плащала сумите по фактурите, мобилният оператор е прекратил едностранно
договора и е начислил неустойка за предсрочното прекратяване. Такава неустойка
е предвидена в процесния договор. В него се съдържа клауза, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за края на този срок. В тази
връзка ищецът е издал за неустойката фактура № **********/15.12.2016г., в
размер на 944.77 лева (в нея са отразени повторно сумите за ползваните мобилни
услуги). Съобразно обаче сключено споразумение с КЗП, неустойката е редуцирана
на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси, като новият
й размер възлиза на 182.94 лева.
По изложените
съображения исковете са основателни. Следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 117 лева
цена на далекосъобщителни услуги, ползвани по процесния договор, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащането, както и да се осъди по
чл.92 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 182.94 лева неустойка за предсрочното
прекратяване на облигационното правоотношение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство в размер на 255 лева. За заповедното дело, предвид
факта, че искът по чл.422 ГПК е предявен и съответно уважен само за сумата от
117 лева, следва да се присъдят разноски от 22.52 лева.
С отговора си ответницата е поискала изпълнението на задълженията й да
бъде разсрочено, тъй като е самотен родител със син студент и отглежда дете
полусирак. Тези обстоятелства не са оспорени от ищеца, напротив, той е заявил,
че е съгласен да се постанови разсрочване на задължението. Предвид позицията на
ищеца БРС намира, че са налице условията на чл.241, ал.1 ГПК и трябва
задължението на Х. да заплати всички посочени суми, включително разноските, да
бъде разсрочено на 6 вноски. Общото задължение е в размер на 577.46 лева, като
БРС го разсрочва по следния начин: първите 5 вноски са по 100 лева всяка от
тях, а последната вноска е 77.46 лева. Вноските се плащат ежемесечно, на 25-то
число от месеца, като първата вноска е платима в месеца, следващ месеца, в
който решението е влязло в сила.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.Х., ЕГН ********** ***, че
дължи на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 117 лева /сто и седемнадесет лева/, представляваща предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за мобилни услуги от 11.02.2016г., по фактура №
**********/15.12.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК – 07.11.2018г. до окончателното изплащане, което вземане е част от
вземането по заповед за изпълнение № 4171/08.11.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 8077/2018г.
ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 182.94 лева /сто осемдесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки/ договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 11.02.2016г., дължима за предсрочно прекратяване на
договора.
ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН ********** *** да заплати на “Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски и
сумата от 22.52 лева
/двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/ разноски в заповедното дело.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241,
ал.1 ГПК изпълнението на решението за заплащане на всички горепосочени суми,
включително разноските, както следва:
общата дължима сума от 577.46 лева да се заплати на 6 вноски, като първите 5 вноски са по
100 лева всяка от тях, а последната вноска е 77.46 лева. Вноските се плащат
ежемесечно, на 25-то число от месеца, като първата вноска е платима в месеца,
следващ месеца, в който решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.