РЕШЕНИЕ
№
гр. П., 28.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4084 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу В.Г.И. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните / след направено изменение на иска/, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 259,34 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 221,70 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.,
както и 37,64 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.03.2015 г.
до 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1260/2018 г. по
описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че
ответника като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот- апартамент с ***,
находящ се в ***е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно
поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в
областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. №1260/2018 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 20188 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за
топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от
топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба моли съда
да уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК
особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че
срещу ответника е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, по което е издадена
заповед за същата. Твърди, че не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на процесното топлоснабдено жилище, за да има качеството на клиент и
ползвател на топлинна енергия. Прави се възражение, че част от сумите са
погасени по давност, а именно за периода от 01.01.2015 г. до 31.01.2015 г.,
както и, че претендираните суми са неточно изчислени.
В проведеното по делото о.с.з.
особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи,
че ищецът не е доказал, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
недвижим имот. Твърди, че по делото е доказано, че ответницата е наследник на А.Г.И.но
е останало недоказано, че към момента на откриване на наследството в
патримониума на наследодателя е съществувало право на собственост или
ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения недвижим имот
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 1260/2018г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: обща сума в размер на 518,67 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 443,40 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.,
както и 75,27 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.03.2015 г.
до 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 838/21.02.2018 г., като срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на същствуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са както Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са начисляванията за консумираната топлинна енергия за
абонатен номер №20188, водена на името на ответника.
От приобщената по делото справка
от СлВП П. се установява, че процесния топлоснабден имот не се води на името на
ответника.
Видно е от представеното по
делото Удостоверение за наследници, че ответницата е наследник на А.Г.И.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена на базата на представените от страните доказателства.От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че:
сумите за топлинна енергия за процесния период на топлоснабдения имот
имот са начислявани от ищеца по изготвени отчети от фирмата осъществяваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на уредите за дялово
разпределение и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите
/ в случая такава не е ползвана/; че главницата за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г. е в размер на 443,40 лева; размерът на лихвата върху главницата
за периода от 05.03.2015 г. до 31.12.2017 г е в размер на 75,27 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-П.” ЕАД, съответно, че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, т.е., че е собственик или титуляр на вещно право на вещно
право на ползване в сградата, качеството си на кредитор спрямо ответника,
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Спорно по делото е дали
ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ на топлинна енергия. Потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване ( в този смисъл – Решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
В настоящия случай ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на вещно право на
ползване на процесния недвижим имот. От представената по делото справка за лице, водена от
СлВП по отношение на ответницата се установява, че на името на същата не е
записан процесния недвижим имот. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че имотът е собственост на наследодателя на
ответника. По делото не са представени доказателства от страната, носеща
доказателствената тежест, че към датата на откриване на наследството
наследодателя на ответницата е била собственик или ползвател на вещно право на
ползване по отношение на процесния недвижим имот. Поради изложеното и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема че между страните не съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна легитимация на
ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница.
Поради изложеното
искът следва да бъдат
отхвърлен като неоснователен.
Съдът не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, предвид факта,
че не се доказа, че ответникът е потребител на ТЕ в качеството си на собственик
върху процесното жилище, представляващо топлоснабдения имот, и именно в това си
качество е ползвател на топлинна енергия, която не е заплатил на ищеца за
процесния период.
С оглед изхода на спора и доколкото ответникът не
е претендирал присъждане на разносоки, такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. иск с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане
на установено в отношенията между страните, че В.Г.И. ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. сума в размер на обща сума в размер на 259,34 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 221,70 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.,
както и 37,64 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.03.2015 г.
до 12.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: