Решение по дело №85/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 8
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20212200600085
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Сливен , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Х. Нейчева

Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Соня В. Петкова
в присъствието на прокурора Руси Ненчев Русев (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Галина Х. Нейчева Въззивно
административно наказателно дело № 20212200600085 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на обв. Н. П. Т. против Решение № 357 / 23.11.2020г. по АНД №
1149 / 2020г. на Районен съд – Сливен, с което обв. „Й.“ е освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК затова, че на 14.12.2019г. в гр. Сливен, на бул. „Илинденско въстание”, до
КПП на под. 22220, без надлежно разрешително, държал високо рискови наркотични вещества: -
коноп с нето тегло – 0,449 гр., с концентрация на тетрахидроканабиол 14,60 % на стойност 2,69
лева, и смес тютюн и коноп с нето тегло – 0,032 гр., с концентрация на тетрахидроканабиол 0,60 %
на стойност 0,19 лева, или коноп с общо тегло 0,481 грама, на обща стойност 2,88 лева, като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. в полза на държавата към бюджета на
съдебната власт. Със същото решение е отнет в полза на държавата предметът на престъплението
и обв. „Й.“ е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на бюджета на държавата
по сметка на ОД на МВР – Сливен в размер на 6 лв. и по сметка на ОД на МВР – Бургас в размер на
98,61 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК. В
допълнението към въззивната жалба също се твърди, че извършеното от обвиняемия представлява
маловажен случай и са изложени доводи в подкрепа на това твърдение. Искането е за отмяна на
решението и за постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и
оправдан.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обв. Н. П. Т. редовно призован, не се
явява. Упълномощеният защитник поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея
и моли въззивния съд да постанови акт, с който да отмени наложеното наказание глоба и да
признае обв. Т. за невиновен за извършено престъпление по чл. 354, ал. 5 от НК. Счита, че са
налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
Представителят на ОП – Сливен изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли за потвърждаването му.
Сливенският окръжен съд, след като обсъди изложените доводи и съображения на страните
в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в
предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл. 318 от НПК, поради
което е процесуално допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като от
състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1-во вр. ал. 1 НПК, довели до
ограничаване процесуалните права на страните в наказателното производство, които не могат да
бъдат отстранени от настоящата инстанция и представляват основания за отмяна на съдебния акт
от въззивната инстанция и за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав
(чл. 335, ал. 2 от НПК). Наличието им препятства разглеждането на аргументите на страните по
същество.
Производството пред Районен съд – Сливен е проведено по реда глава 28 от НПК.
Образувано е по внесено от Окръжна прокуратура – Сливен постановление срещу
обвиняемия Н. П. Т. с предложение същият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. В обстоятелствената част на
постановлението е посочено, че повдигнатото на Т. обвинение е по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2,
т. 1 от НК, тъй като на 14.12.2020 г. в гр. Сливен, без надлежно разрешително по „Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ държал високорисково наркотично
вещество - коноп (марихуана) с концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 14,60 % с нето тегло 0,481 грама на стойност 2,88 лв., като случаят е
„маловажен“.
На досъдебното производство обв. Т. е привлечен в това качество за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.1, пр. 1 от НК затова, че на 14.12.2019г. в гр. Сливен, на бул.
„Илинденско въстание”, до КПП на под. 22220, без надлежно разрешително, държал високо
рискови наркотични вещества: - коноп с нето тегло – 0,449 гр., с концентрация на
тетрахидроканабиол 14,60 % на стойност 2,69 лева, и смес от тютюн и коноп с нето тегло – 0,032
гр., с концентрация на тетрахидроканабиол 0,60 % на стойност 0,19 лева, или коноп с общо тегло
0,481 грама, на обща стойност 2,88 лева, като случаят е маловажен. Така е описано престъплението
и в диспозитива на обжалваното решение, само че от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК е освободен, не обв. Н. П. Т., а обв. Н.П. „Й.“. В мотивите към същото решение на
различните места обвиняемият е посочван или с фамилията си Т. (видно от справката по реда на
Наредба № 14 / 18.11.2009г.), или с фамилия, която не притежава - „Й.“. Т.е. от обжалвания
2
съдебен акт не става ясно кое е осъденото лице – Н.П. Й. или Н. П. Т..
Не става ясно и на коя дата първоинстанционният съд приема, че е извършено
процесното престъпление - на 14.12.2019г. (както е изписано в диспозитива на решението и във
фактическата обстановка на мотивите) или на 14.12.2020г. (както е посочено в правните изводи,
изложени в мотивите и както е посочил и прокурорът в постановлението, въз основа на което е
образувано настоящото производство).
Словесното описаните на престъплението в диспозитива на решението, където е
посочено, че обв. "Й." държал високо рискови наркотични вещества: коноп с нето тегло – 0,449
гр., с концентрация на тетрахидроканабиол 14,60 % на стойност 2,69 лева, и смес от тютюн и
коноп с нето тегло – 0,032 гр., с концентрация на тетрахидроканабиол 0,60 % на стойност 0,19
лева, или коноп с общо тегло 0,481 грама, на обща стойност 2,88 лева, очевидно не е съответно на
описаното в правните изводи на мотивите, че обв. Т. „... държал високорисково наркотично
вещество коноп (марихуана) с концентрация на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 14,60/о с нето тегло 0,48 грама на стойност 2,88 лв.“.
В противоречие с безспорно установеното по делото, както и с посоченото в
диспозитива на решението е правния извод в мотивите на районния съд, че концентрацията на
активния наркотично действащ компонент „ тетрахидроконобинол“(?) в представената за
изследвана зелена листна маса била 14,60 %, както и че нето теглото на веществото преди всички
изследвания било 0,48 гр. Видно от заключението на изготвената физико – химическа експертиза, в
представените за изследване обекти, растителната маса с нето тегло 0,449 гр. се определя като
коноп, съдържанието на тетрахидроканабинол в който е 14,60%, а растителната маса с нето тегло
0,032 гр. се определя като смес от тютюн и коноп, като съдържанието на тетрахидроканабинол в
сместа е 0,60%. Общото нето тегло на растителната маса в обектите за изследване, съдържаща
коноп е 0,481гр.
Несъответствие е налице и в правната квалификация на престъплението: в
постановлението за привличане на обвиняем и в диспозитива на обжалваното решение същата е
посочена по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 от НК ; в постановлението по чл. 375 от НПК – по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК , а в мотивите към решението - по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Изложеното до тук сочи, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на
съдебния акт, както и противоречие в самите мотиви по отношение на времето на осъществяване
на деянието, неговото словесно описание и правна квалификация. Противоречието винаги
представлява процесуално нарушение от категорията съществените, тъй като е приравнено на
липсата на мотиви. Съгласно Решение № 92/16.05.2019г. по н. д. № 982/2018г., II н. о. на ВКС
"Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при схематична,
повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая
липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на
правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга
страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда". В тази връзка е и Решение №
305/17.06.2011г. по н. д. № 1675/2011 г., III н. о. на ВКС.
3
Обжалваното решение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по
начин, че страните в процеса да могат да я разберат и с оглед нея адекватно да защитят правата си.
Въззивната инстанция приема, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 пр. 1 от НПК, представляващи основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Решението не позволява да се разбере
ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – страните да отстояват своята
процесуална позиция, а най – вече обвиняемият да разбере той ли е осъден, за какво престъпление
и по кой текст от НК. Изложените процесуални нарушения са съществени и отстраними, но не от
настоящата инстанция, която е поставена в невъзможност да осъществи дължимия контрол върху
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, тъй като не може да се установи
действителната воля на първия съд.
Всичко изложено обуславя отмяна на решението изцяло и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да прецени и дали в
постановлението по чл. 375 от НПК от 02.09.2020г. е налице точно, ясно и прецизно формулирано
обвинение.
Така мотивиран и на основание чл. 378, ал.5 вр. чл. 335, ал.2, вр. чл. 334, т.1 от НПК,
СлОС
РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 357 / 23.11.2020 г. постановено по АНД № 1149 / 2020г.
на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4