№ 2986
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20221110208005 по описа за 2022 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 8005 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и следващи от Закон
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. Г. Л. депозирана чрез адв. И. Л. от
Адвокатска колегия - Пазарджик, редовно упълномощен срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4062384,
издаден от СДВР, с който на жалбоподателя И. Г. Л. на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от И. Г. Л. депозирана чрез адв. И. Л. от АК – Пазарджик
се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят навежда аргументи,
че липсват данни за техническата изправност на използваното АТТС,
както и относно правилността на дадената квалификация на нарушението.
Релевирани са оплаквания, че е изтекла тригодишната погасителна
давност за наказателно преследване, което води до незаконосъобразност
на издадения ЕФ. Моли се за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят И. Г. Л., редовно призован, не се явява, като същият се
1
представлява от адв. И. Л. от АК - Пазарджик, който отново пледира
съдът да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
В представена писмена защита от адв. И. Л. от АК – Пазарджик
отново се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издадения електронен фиш.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
В представени писмени бележки от СДВР чрез главен юрисконсулт
Биляна Панайтова, се излага становище по същество и се иска съдът да
потвърди изцяло електронният фиш, като се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства намира за установено следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под
№ 4835 била вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M със срок
на валидност до 24.02.2020 г. Автоматизираното техническо средство
TFR1-M с идентификационен номер 560 било преминало изследване на
техническа годност на дата 30.10.2019 г., със срок на годност една
година, за което бил съставен и протокол от проверка № 4-38-
19/30.10.2019 г.
На 16.10.2020 г. в 15:31 часа в гр. София, бул. Околовръстен път №
13, с посока на движение от бул. „България“ към бул. „Бр.Бъкстон“ се
движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „ххххх, с рег.
№ ххххххх, собственост на И. Г. Л.. На бул. Околовръстен път № 13,
горепосочената мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с
идентификационен номер 560 заснела цитираното моторно превозно
средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 88
км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място.
Системата за видеоконтрол била временно разположена бул.
Околовръстен път № 13, за което бил съставен протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият
собственик – И. Г. Л.. С оглед на това бил издаден процесният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № 4062384, с който на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя И. Г. Л. е наложено административно наказание „Глоба“ в
2
размер на 400 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение
била 50 км./ч. за населено място, а установената скорост на автомобила -
85 км./ч. (след приспадане на толеранс от – 3км/ч при засичане на скорост
на движение от мобилната система до 100 км/ч.), т. е. допуснато било
превишаване на разрешената скорост с 35 км./ч.
В указания в електронния фиш 14-дневен срок санкционираното
лице не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил
друго лице, което да е управлявало горепосочения лек автомобил на
процесните дата и час.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4062384, справка за собствеността на автомобила,
справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 4-38-
19/30.10.2019 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване
TFR1-M, протокол за използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД,
ежедневна форма на отчет, снимков материал от АТСС, както и
останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства,
тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП
срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да
се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш,
като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
3
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции
на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават
съответната териториална компетентност за издаване на електронни
фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид
мястото на извършване на нарушението - гр. София, компетентността за
издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
атакувания електронен фиш - мястото на извършване на нарушението е
описано подробно, посочена е максимално разрешената скорост на
движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното
МПС, след приспадане на възможната грешка от 3 км/ч. от техническото
средство. От съдържанието на електронния фиш е видно че като
собственик на автомобила е посочен И. Г. Л.. Разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо
лице, което е издало електронния фиш и датата на издаването му.
Нормативно закрепеното изискване е за посочване на териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания
електронен фиш. Цитираната разпоредба също така не поставя изискване
за посочване на типа на автоматизираното техническо средство или
система, поради което и липсата на такова отбелязване в електронния
фиш не представлява нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително
4
условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се
конкретизира стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса
и субективният човешки фактор при установяване на нарушението.
Поради автоматизирания процес по издаване на електронния фиш в него
не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП автоматизираните технически средства и системи са уреди за
контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес, т. е. контролният орган
не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства
относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В разглеждания случай нарушението е установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M с идентификационен
номер 560. От приложените по делото протокол от проверка № 4-38-
19/30.10.2019 г. и удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за
измерване TFR1-M, се установява, че използваното на 16.10.2020 г. АТСС
е одобрен тип, както и че е преминало последваща метрологична
5
проверка, при която е установено съответствие с одобрения тип и същото
е било годно за експлоатация до 30.10.2020 г., както, и към датата на
установяване на нарушението. Измерването, регистрирането и записът на
нарушенията посредством горепосочената мобилна система за
видеоконтрол се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискването на ЗДвП, а именно - техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на
движение на автомобила е била 88 км./ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е – 3 км/ч., поради което правилно в електронния
фиш е отразена скорост от 85 км./ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния
фиш е съобразен т. нар. „толеранс“, като инкриминираната скорост е
намалена на 85 км./ч., т. е. отчетено е превишаване от 35 км./ч., което
обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това
превишаване същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и
място с АТСС - преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M с
идентификационен номер 560 било заснето движение на процесния лек
автомобил марка „ххххх, с рег. хххххх със скорост от 88 км./ч. (преди
отчитане на толеранс от -3 км/ч) при ограничение от 50 км./ч., валидно за
населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишаване на
максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка
е с 35 км./ч.
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от
жалбоподателя И. Л. нарушение, а именно несъобразяване на скоростта
на движение за населено място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез протИ.правно
действие.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС знае
6
задължението си по ЗДвП. Жалбоподателят съзнателно не е съобразила
скоростта си на движение с допустимата за съответния пътен участък.
Наказанието „глоба“ в размер на 400 лева е правилно определено
съобразно установеното превишаване на позволената скорост с 35 км/ч и
изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в която е фиксиран
размерът на глобата.
Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че не приема за
основателно възражението за изтекла давност. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело
1/2014 г., в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с
изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение /чл. 34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила
на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да осъществи
изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/,
която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От
своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на
обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН / и абсолютна такава /по чл. 82, ал. 3
от ЗАНН /. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на
ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели в
цитираното тълкувателно постановление, че: "В чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН". Следователно, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс, където в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е
формулирано, че наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, приложима също на
основание чл. 11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Във
връзка с това, считано от датата на извършване на нарушението –
16.10.2020 г. - абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца
не е изтекла.
Не са налице основания да се приеме, че е изтекла и относителната
давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е три години, от последното
прекъсване на давността. В процесния случай, последно действие което
прекъсва давността се явява връчването на обжалвания ЕФ на 08.06.2022
г. Следователно, считано от датата на връчване на обжалвания ЕФ на
7
08.06.2022 г., тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК не е
изтекла.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя И. Г. Л. за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена
скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект
на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – настъпване на ПТП, увреждане жИ.та, здравето и
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. Ето
защо в разглеждания казус не е налице „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на упълномощения представител на въззиваемата
страна СДВР – главен юрисконсулт Биляна Панайотова за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като същото, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в
размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, която сума жалбоподателят И. Г. Л. следва да бъде
осъден да заплати на СДВР.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия К № 4062384, издаден от СДВР - МВР, с който на И. Г. Л.
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Г. Л., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град на основанията, предвидени в
8
Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9