№ 9704
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110104290 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба, с вх. №22321/27.01.2023г. по
описа на Софийския районен съд /СРС/ от ищеца „ЗД Е” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: област София, Столична община, гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър”,
бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от Йоанна Цонева – Председател на Съвета
на директорите и Румяна Бетова – изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител – юрк. Кристина Никовска срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67 А.
С исковата молба е предявен осъдителен иск по чл. 411 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за заплащане на сумата от 415,61
лева, представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по щета №**********/01.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-27.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „ЗД Е” АД основава претенцията си на твърдения, че на 31.03.2022 г. в
района на републикански път I-4, км 125+100 е настъпило пътнотранспортното
произшествие, причинено от водача на МПС, с рег. № ОВ 4200 ВН, вследствие на което са
нанесени вреди на МПС, с рег. № СВ 3992 СА. Излага се твърдението, че за настъпилото
ПТП е съставен Протокол за ПТП №1819997/31.03.2022 г., видно от който било, че водачът
на МПС, с рег. № ОВ 4200 ВН, при осъществяване на маневра за смяна на лентите не
оставил достатъчно странична дистанция и ударил МПС, с рег. № СВ 3992 СА, вследствие
на което възникнало ПТП с материални вреди. Посочва се в исковата молба, че между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, с рег. № СВ 3992 СА има
1
сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“
№50500100006264/26.11.2020 г., валиден към датата на процесното ПТП.
Твърди се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД Е” АД е
предявена претенция под №**********/01.04.2022 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по застрахователната полица. Нанесените имуществени вреди били описани в
Протокол за оглед и оценка на щети от 01.04.2022 г. и Протокол за допълнителен оглед и
оценка на щети от 27.05.2022 г. Ищецът посочва още, че след направените огледи било
определено застрахователно обезщетение в размер на 2 744,18 лева, в т.ч. и сторените
разходи за заместващ автомобил – в размер на 415,61 лева. В полза на застрахованото лице
били издадени възлагателни писма за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител
и за осигуряване на заместващ автомобил. Допълва се от ищцовата страна, че на 01.07.2022
г. застрахователят е изплатил сумата от 2 744,18 лева по сметка на сервиза, извършил
ремонта и предоставил автомобила, което било видно от приложено към исковата молба
банково извлечение.
Ищецът твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение на основание
чл. 411 от КЗ за него възниква правото да се суброгира в правата на своя застрахован срещу
причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение и
обичайните разноски за неговото определяне. Съгласно приложените към процесната
полица Общи условия и в частност клауза „Е”, в случай на застрахователно събитие
застрахователят покривал и разноските за предоставен заместващ автомобил.
Ищцовата страна излага твърденията, че към момента на реализиране на процесното
ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника „ЗЗК ЛИ” АД.
Посочва, че на основание чл. 411 от КЗ ищецът има право на регрес срещу застрахователя
на виновния водач за платеното застрахователно обезщетение в размер на 2744,18 лева. С
регресна покана, ищцовото дружество отправило покана към ответното дружество да плати,
като поканата била получена на 20.07.2022 г. Твърди се в исковата молба, че към момента на
депозирането ответникът е изплатил по процесната претенция сумата от 2 328,57 лева,
като непогасената част от дълга е в размер на 415,61 лева.
Ищецът претендира направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба, с вх.
№57391/01.03.2023 г. по описа на СРС, подаден от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67 А, представлявана заедно от София Антонова и Павел Димитров – изпълнителни
директори, чрез пълномощника си юрк. Красимир Младенов.
С отговора ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва
механизма на процесното ПТП и стойността на вредите по лек автомобил марка „Дачия
2
Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА – същите са възстановени от ответното дружество /л.94 от
делото/.
Ответното дружество твърди, че във връзка с процесното ПТП от 31.03.2022 г.,
настъпило в района на републикански път I-4, км 125+100, осъществило се между двете
МПС, по претенция на ищцовото дружество при ответника е образувана застрахователна
преписка – щета №0000-5107-22-5-03250 за възстановяване на застрахователно обезщетение,
определено и изплатено по имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключена по
отношение на лек автомобил марка „Дачия Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА. Допълва се в
отговора на исковата молба, че претенцията е одобрена в размер на 2 328,57 лв., която сума
съответствала на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
осъществяване на механизма на произшествие от 31.03.2022 г. по лек автомобил марка
„Дачия Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА. Твърди се от ответното дружество, че определеното
застрахователно обезщетение в размер на 2 328,57 лева е възстановено в полза на ищеца при
уреждане на регресни вземания – Прихващане 6/2022 г. По образуваната ликвидационна
преписка не била призната сума в размер на 415,61 лева, която се претендирала за заплатена
от ищцовото дружество сума за заместващ автомобил.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за оспорване на твърдението, че
ищецът е заплатил сума за отдаване на автомобил под наем, който автомобил е бил
предоставен конкретно на ползвателя на застрахователни услуги и то за периода на
извършения ремонт.
Ответникът също така оспорва да дължи плащането на процесната сума, тъй като
искането за плащане на обезщетение за заместващ автомобил се явявало обезщетение за
пропуснати ползи, за което ответникът не отговарял.
Твърди, че предоставянето на заместващ автомобил на ползвателя на застрахователни
услуги за периода на възстановяване на уврежданията не е пряка вреда от застрахователното
събитие. Това било допълнителна услуга на застрахователя по имуществената застраховка,
която обаче не е включена в Общите условия на имуществената застраховка.
Ответникът оспорва, че между ползвателя на застрахователни услуги и ищеца е
сключен Анекс към Застрахователен договор №50500100006264, с който да е уредено
застрахователно покритие и възможност за предоставяне на заместващ автомобил, тъй като
към съдържащите се в преписката документи не бил представен подписан от двете страни
по застрахователното правоотношение документ, удостоверяващ съгласието им с такава
уговорка.
Ответникът допълва, че дори да е била уговорена възможността за предоставяне на
заместващ автомобил в сключения между ищеца и клиента му застрахователен договор, то
тази уговорка не би обвързала ответника, доколкото последният не е страна по договора.
Ответникът поддържа, че е изпълнил задължението си и определеното обезщетение в
размер на 2 328,57 лева е възстановено в полза на ищеца при уреждането на регресни
вземания на застрахователите. Тази сума съответствала на действителната стойност на
3
вредите, настъпили в пряка причинно-следствена връзка с осъществяване на механизма на
процесното ПТП от 31.03.2022 г. и покривала в цялост разноските по възстановяването им.
Ответникът оспорва претендираната сума и по размер като неотговаряща на средните
пазарни цени за наемане на заместващ автомобил за периода на ремонтните дейности. Също
така оспорва необходимостта от наемането на заместващ автомобил за посочения от ищеца
период, не били доказани пропуснати ползи и продължителността на извършвания ремонт
надвишавала обичайния за такъв вид ремонтна дейност период.
Ответното дружество моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Счита, че не
дължи и обезщетение за забава. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
За да възникване регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на
посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер не са спорни между страните
и за осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, а именно:
застрахователна полица – л.13-14, сключена при общи условия-л.16-25; протокол за ПТП-
л.12; искане за завеждане на претенция-л.6 и декларация-л.7-8; опис на щета-л.9, искане за
допълнителен оглед и опис на щета – л.10 и 11; два броя възлагателно писмо-л.27-28,
приемо-предавателен протокол за автомобила-л.29; фактура, включваща калкулация на
ремонта и заместващия автомобил – л.30; покана по регресна претенция-л.34-35, банково
извлечение за извършено плащане от ищеца към сервиз-л.84.
Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената по извънсъдебен ред
претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която сумата от 2 328,57 лева
е възстановена в полза на ищеца при уреждане на регресни вземания чрез прихващане.
4
Също така извършеното от ответника частично погасяване на задължението към ищцовото
дружество чрез прихващане, по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието
на дълг на посоченото основание.
Част от необходимите за установяване факти се установяват и от изслушаното и
прието заключение на вещото лице Й. Й. по допусната автотехническа експертиза /САТЕ/.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае дължимостта на сторените разходи за заместващ
автомобил в размер на 415,61 лева, респ. следва ли да се включват в дължимото от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо
него обезщетение.
Страните не спорят, че по отношение на увредения лек автомобил марка „Дачия
Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА е налице валидно сключена и действаща към момента на
произшествието имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица
№50500100006264/26.11.2020г. при уговорено покритие на рисковете съгласно Общите
условия на застраховката.
Като доказателство по делото е приобщено копие на Добавък №1 към застрахователна
полица по застраховка „Каско на МПС“ №50500100006264/26.11.2020 г. Клауза „Е+“ –
„Заместващ автомобил“, видно от която същата е приложима заедно с Общите условия за
застраховка „Каско на МПС“ и Клауза А към тях като ги допълва с предоставяне на
допълнителна услуга „Заместващ автомобил“. По силата на тази клауза застрахователят
предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на
застрахователно събитие и изпълнени следните условия: застрахователното събитие е
покрито от общите условия; собственик е физическо или юридеско лице; застрахованото
МПС има право на доверен сервиз; документите, които доказват обстоятелствата на
застрахователното събитие, са протокол за ПТП и двустранен констативен протокол за ПТП;
отстраняването на щетата, по преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5 работни
дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза; не представлява тотална щета
по смисъла на общите условия и всички застрахователни премии са изплатени в пълен
размер. Посочено е, че предоставянето на услугата „заместващ автомобил” се извършва след
изрично писмено искане на застрахования и попълване на декларация от негова страна - от
определено от застрахователя дружество – наемодател, предоставящо услугите „рент – а –
кар“. Застрахователят поема задължение да заплати наема за заместващия автомобил, за
срок не по-дълъг от 30 дни. Според вписванията в допълнителната Клауза „Е+“ за заместващ
автомобил услугата може да се ползва от застрахования само веднъж в рамките на
действието на застрахователния договор.
Ответникът е направил възражение за липса на подписи в приобщеното копие на
Добавък №1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“
№50500100006264/26.11.2020 г., Клауза „Е+“ – „Заместващ автомобил“, което съдът намира
5
за неоснователно по следните съображения: формалният характер на застрахователния
договор изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде извършено в писмена
форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение. В случая отсъствието
на подпис на застрахования върху добавък № 1 към застрахователна полица е в нарушение
на императивното изискване за форма на застрахователния договор, в т. ч. и за неговото
изменение или допълнение (чл. 344, ал. 1 КЗ), но предвид характера на този договор като
абсолютна търговска сделка и препращащата разпоредба на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се
приеме, че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е
преодоляно изискването за форма на добавъка към застрахователния договор. Независимо
от липсата на положен от застрахованото лице подпис, няма данни застрахователят да е
оспорил действителността на изявлението на това лице, нито относимостта на сключената с
него полица към процесния автомобил, а напротив изпълнявал е задълженията си, уговорени
с тази допълнителна клауза, за което свидетелства изпратеното възлагателно писмо за
заместващ автомобил-л.28 и заплащането на наема за заместващия автомобил.
От приетата по делото фактура №**********/15.06.2022 г. – л.30, издадена от
„ЕСПАС АУТО” ООД на ищцовото дружество се установява, че е начислена сумата от
415,61 лева с ДДС /346,34 лева без ДДС/ - „за заместващ автомобил Евроинс”. Общата сума
по фактурата е в размер 2744,18 лева.
От представеното по делото на л.84 извлечение от банкова сметка се установява, че на
01.07.2022 г. сума в размер на 2744,18 лева е платена от ищеца по посочената във фактурата
банкова сметка на „ЕСПАС АУТО” ООД.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че на собственика на увредения при
процесното ПТП автомобил е предоставен от автосервиза „ЕСПАС АУТО” ООД заместващ
автомобил от същия клас срещу заплащане на наем в размер на 415,61 лева с ДДС, който
наем е заплатен на наемодателя на автомобила от ищеца-застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ по силата на допълнителната клауза „Е+” към застрахователната полица.
Не се установява, а и не се твърди, че преди това застрахователно събитие с
процесния лек автомобил марка „Дачия Сандеро”, с рег. № СВ 3992 СА е настъпило друго
произшествие, което да е налагало ползването на тази допълнителна услуга от страна на
застрахования, поради което застрахованият собственик да се е възползвал от тази услуга
„заместващ автомобил“ за периода, през който застрахованият автомобил е ремонтиран,
който надвишава 5 дни.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил
представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска
отговорност“. Следва да се съобрази, че непосредствени и преки са онези вреди, които по
време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите,
когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези
вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща
кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като
невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от
водача по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.
Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако автомобилът
не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи
да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не
може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо, съдът достига до
извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместващ
автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил несъмнено се дължи на
процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество – в този смисъл са: Решение № 1269 от
13.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7991/2022 г., Решение № 1575 от 27.06.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 12521/2021 г.,Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на
Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на
Софийски градски съд, .
Наследващо място, следва да се посочи, че невъзможността на лицето да ползва
увредения вследствие на пътнотранспортното произшествие лек автомобил представлява
пропусната полза – същата се изразявала в нарушаване правото на ползване на вещта.
Правото на ползване на вещта винаги имало стойност в пари, с която стойност не се е
увеличило имуществото на кредитора при деликт. В същия смисъл е и практиката на
Върховния касационен съд – в Решение № 57 от 7.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС,
I т. о., се приема, че пропуснати ползи от невъзможността да бъде ползван увреденият лек
автомобил вследствие на ПТП не се дължат, освен ако друго не е изрично уговорено в
застрахователния договор. Ето защо следва да се приеме, че невъзможността увреденият лек
автомобил да бъде ползван по предназначение представлява пропусната полза за увреденото
лице, стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за периода, в
който същата не е могла да бъде ползвана по предназначение от него.
Застрахователната услуга, имаща за предмет предоставяне на заместващ автомобил,
7
несъмнено има за последица обезщетяването на увреденото лице за невъзможността да
ползва собствения си лек автомобил. В конкретния случай не е спорно между страните, че
тази невъзможност е пряка и непосредствена последица от настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие. Изхождайки от посочената практика на Върховния касационен
съд, вредите, причинени от тази невъзможност, се квалифицират като пропуснати ползи по
смисъла на чл. 405, ал. 2 КЗ. Доколкото в застрахователния договор е изрично уговорено
при какви условия застрахователят предоставя на увреденото лице заместващ автомобил и
доколкото възможността такъв да бъде ползван има за пряка последица обезщетяването на
пропуснатите ползи от невъзможността да бъде ползван увредения автомобил, не може да се
приеме, че претендираната в случая цена за наем на заместващия автомобил не се включва в
размера на обезщетението – напротив, правното основание за включване на тази сума в
застрахователното обезщетение е и чл. 405, ал. 2 КЗ, като по отношение на лимита на
отговорността важат общите правила по чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ, във вр. с чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ.
Доколкото съгласно чл. 406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура,
при съответно прилагане на чл. 108, ал. 7 КЗ, следва да се приеме, че в случая е допустимо
на увреденото лице да бъде предоставен заместващ автомобил чрез възлагане на външен
изпълнител, вместо да му бъде изплатено парично обезщетение за обезщетяване на вредите
от невъзможността да ползва увредения лек автомобил.
Въвеждането на допълнителни условия от страна на застрахователя, обуславящи
възможността да бъде предоставен заместващ автомобил на увреденото лице, също не
представлява основание да се отрече обезщетителния характер на тази застрахователна
услуга. С оглед свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД), страните могат да постигнат съгласие
кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия – в този смисъл Решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. №
4554/2013 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че такова допълнително условие може да е
например, но не само заплащането на допълнителна премия или издаване на добавък. Ето
защо поставянето на допълнителни условия към възможността за покриване на разходите за
заместващ автомобил в случая е допустимо. Поставените от застрахователя условия са ясни
и важат спрямо всички застраховани по застраховката.
Относно възражението на ответника, че обезщетението за пропуснати ползи не се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, следва да се отбележи, че съгласно чл.
493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в
това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и
8
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на
чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от увреждането; 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Както беше отбелязано обаче, за да бъдат
претендирани от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ в производството по чл.
411 КЗ, необходимо е в застрахователния договор за застраховка „Каско“ да бъде изрично
уговорено обезщетяването на този вид вреди. В процесния случай съгласно „Клауза Е+“,
представляваща добавък № 1 към застрахователната полица, изрично е уговорено
обезщетяването на вредите вследствие невъзможността увредения лек автомобил да бъде
ползван при настъпване на застрахователно събитие, при наличие на условията, съдържащи
се във въпросната клауза. Следователно по аргумент от чл. 405, ал. 2 КЗ търпените от
застрахованото лице вреди, представляващи пропуснати ползи поради невъзможността
увреденият автомобил да бъде ползван по предназначение, в случая подлежат на
обезщетяване от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, който от своя страна
встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение (в случая това
обезщетение се равнява на наема на предоставения от външния изпълнител заместващ
автомобил) срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач.
По делото е прието без оспорвания от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, според което средната пазарна стойност на наема на автомобил
от класата на заместващ автомобил – лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № СВ 2740 МР за
периода от 17.05.2022 г. – 10.06.2022 г. е 924,96 лева, която стойност надвишава
претендираната от ищеца сума, поради което предявената исковата претенция следва да
се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 415,61
лева, считано от датата на предявяване на иска – 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане като законна последица от уважаване на иска.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати 50,00 лева за държавна
такса, 200 лева за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25 НЗПрП
възлиза на 100 лева – общо 350 лева разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 53. състав
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЗК ЛИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
София, Столична община, гр. София, п.к. 1700, р-н „Студентски”, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А да заплати на „ЗД Е” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област
София, Столична община, гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър”, бул. „Христофор Колумб” № 43
на основание чл. 411 от КЗ сумата от 415,61 лева, представляваща остатък от изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№**********/01.04.2022 г. за заместващ автомобил, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-27.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10