Решение по адм. дело №348/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 32/28.03.2025 година на заместник –териториален директор на ТД на НАП В Търново.

В жалбата се посочва, че решението, с което се потвърждава постановлението е незаконосъобразно, тъй като има изтекла погасителна давност и моли за отмяна на решението и отписване на задълженията като погасени по давност.

В съдебно заседание жалбоподателката– Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]се явява и поддържа жалбата.

Ответникът –директор на ТД на НАП В. Търново се представлява от юрк Ж., която оспорва жалбата и намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Представя писмени защита, в която посочва, че с предприети действия от публичния изпълнител давността е спряла да тече и към момента публичните задължения са в размер на 6813 лева, които не са погасени по давност. Посочва, че с налагане на обезпечителни мерки – запор по банкови сметки давността спира да тече и не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Образувано е изпълнително дело № 8519 от 2015 година за неплатени публични задължения за здравно осигуряване , ДОО , по ЗДДФЛ, , УПФ в размер към тази дата на главница 4154,53 лева и лихва от 1005, 15 лева.

Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение № 00851082015/000001/06.07.2015 г. , като не са представени доказателства относно съобщаването му.

С разпореждания за присъединяване от 13.11.2017 година са присъединени вземания - данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 6 за 2014 година, задължения за здравно осигуряване, ДОО, УПФ за 2015 година, за 2016 г. и 2017 г. в размер на 4460,36 лв.. главница и 700,67 лихва.

С разпореждане за присъединяване от 29.07.2019 година са присъединени вземания за публични задължения към УПФ, ДОО и здравно осигуряване и ДДТПО по декларации обр. 6 за 2017, 2018 г и 2019 година в размер на 3751,39 лева и лихва в размер на 468,12 лева .

С разпореждане за присъединяване от 11.06.2020 година за вземания за УПФ, ЗО и ДОО по декларации обр. 6 за 2020 г. за периода 01.01.2019 г – 31.1.2.2019 г. са присъединени вземанията в размер на 1630 лв.

С разпореждане за присъединяване от 11.07.2022 г. л. 128 по делото са присъединени вземания за УПФ, ЗО и ДОО по декларации за 2020 г. обр. 6 в размер на 1630,93 лева и лихва в размер на 335,72 лв.

С постановление № С220015-022-0047537/11.07.2022 година на старши публичен изпълнител е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в банка ДСК АД, ,ОББ, Търговска банка Д АД, ЦКБ, Интернешънъл Асет Банк АД, Юробанк България АД за сумата в размер на 20 427,14 лева.

С постановление от 16.11.2023 година е наложен запор върху възнаграждение на лицето от Детска градина „Лиляна Димитрова“с. Еница за сумата от 9105,71 лв.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 250015-022-0020985/28.02.2025 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново, офис Плевен, издадено на основание чл. 195, ал.1 от ДОПК с цел да се гарантира събирането на изискуеми публични задължения по ИД № 15150008510/2015 г. по описа на същата дирекция в размер общо на 6813 лева - главница – 2834,59 лева и лихва 3978,31 лева е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори вкл съдържанието на касетки и суми, предоставени за доверително управление в ТБ Алианц Банк България АД и Изипей АД .

С възражение от 27.02.2025 година на л. 34 по делото М. прави възражение за погасени по давност задължения за 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – 156, 25 лева, 509, 39 лв. и 250 , 01 лв. за периода от 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г – 8, 03 лв. , 12, 85 лв, 17, 43 лв и 30, 20 лв, за периода 01.01.2017 г – 31.12.2017 г. 627, 22 лв, 181, 28 лв, 290, 04 лв, за периода 01.01.2018 г – 31.12.2018 г – 1256 лв, 567, 09 лв, 394,70 лв и за периода 01.01.2019 г – 31.12. 2019 г – 721, 61 лв, 1335 лв и 451, 01 лв.

Постановено е разпореждане № С 250015-137-0001774/06.03.2025 година от публичен изпълнител, с което се отказва погасяване по давност на сочените задължения.

Посочва се, че задълженията за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 08.05.2017 година за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. не са платени до 02.05.20217 г. и давността започва да тече от 01.01.2018 година, като на 13.11. 2017 г. е присъединено вземането към изпълнителното дело и с постановление от 11.07.2022 г. наложен запор и на 27.10.2022 година е издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение и давностният срок от 5 години е прекъснат и започва да тече нов 5 –годишен и не е изтекла давността.

Прието, че не е изтекла давността и за задълженията за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 27.04.2018 г за периода от 01.01.2017 – 31.12.2017 г за сумата общо от 1098, 54 лв, тъй като срокът за доброволно плащане е 30.04.2018 година и давността започва да тече от 01.01.2019 година, като на 29.07.2019 година задължението е присъединено към изпълнителното делото и с постановление от 11.07.2022 г. е наложен запор и на 27.10.2022 година е издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение и давностният срок от 5 години е прекъснат и започва да тече нов 5 –годишен и не е изтекла давността.

В обжалваното постановление по отношение на задължения за УПФ, ЗО и ДОО и данък върху доходите от трудови възнаграждения и приравнените на тях по декларация от 25.10.2017 г. за периода от 01.08.2017 г до 31.08.2017 г. е прието с горните мотиви, че не е погасено по давност.

За задълженията за УПФ, ЗО, ДОО по декларация обр. 6 от 03.05.2019 г. за периода 01.08.2018 г – 31.12.2018 г. за сумата от 2222,90 лв. и за задълженията за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 05.05.2020 г. за периода 01. 01.2019 г. – 31.12.2019 г. също е прието , че не са погасени по давност, тъй като са присъединени към ИД от 2015 с разпореждане на 29.07.2019 г. респ. на 11.06.2020 г. и с издаване на постановление от 11.07.2022 г. е наложен запор и на 27.10.2022 година е издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение и давностният срок от 5 години е прекъснат и започва да тече нов 5 –годишен и не е изтекла давността.

Срещу разпореждането е подадено възражение на 17.03.2025 година и е постановено процесното решение № 32/28.03.2025 година на зам.директор на Териториална дирекция на НАП-В.Търново, с което е оставена без уважение жалбата.

Изложени са мотиви, че задълженията не са погасени по давност, тъй като с разпореждане за изпълнение от 27.10.2022 година е прекъсната давността и започва да тече нова 5 годишна давност, която не е изтекла. Цитират се законовите разпоредби относно давността, като органът не е се произнесъл по отношение на посоченото под т. 5 в разпореждане от 06.03.2025 година задължение за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 05.05.2020 г. за периода 01. 01.2019 г. – 31.12.2019 г. за сумата от 2513,48 лева с дата на доброволно плащане 30.06.2020 г..

По делото са представени декларации обр.6 за 2017 г., 2018 г , 2019 г и 2020 г. , които удостоверяват вземането, разпореждания за присъединяване, от които се установява, че задълженията на М. по декларациите за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, и данък са присъединени към изпълнителното дело, представена е заповед за компетентност на зам. териториален директор на НАП В.Търново.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, подадена в срока по чл. 197, ал. 2 вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата е подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

Решението е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК.

Съдът намира, че е издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, като са спазени административно-производствените правила, постановено е в несъответствие на материалния закон.

Съдът намира, че по делото спорът е правен относно прилагане на института на погасителната давност.

Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. Правната последица от изтичането на давностните срокове, установени от чл. 171 от ДОПК, е тази, че се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото публично вземане не се погасява, то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те остават дължими и могат да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, както и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/.

Институтът на погасителната давност предвижда и определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на давността. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за тях правни последици.

Прекъсването на давността е еднократно действие, като след прекъсването на давността започва да тече нова давност т.е. с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече отново законоустановеният такъв.

При спирането на давността, давностният срок не тече докато трае производството или действието, по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване или прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност продължава да тече, като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на настъпилото спиране на давността.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са изброени правните действия, водещи до спиране и прекъсване на давността. Основанията за спиране на давността са: започване на производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта - за срока на спирането; разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който са установени вземанията; налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по принудително изпълнение. Чл. 172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.С оглед горепосоченото жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок вземанията се отписват служебно.

Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25 "Принудително изпълнение", Раздел ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.

В случая по отношение на задълженията за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 08.05.2017 година за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за сумата от 915, 65 лева, които не са платени до 02.05.20217 г. давността започва да тече от 01.01.2018 година, за задълженията за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 27.04.2018 г. за периода от 01.01.2017 – 31.12.2017 г. за сумата общо от 1098, 54 лв, давността започва да тече от 01.01.2019 година, за задължения за УПФ, ЗО и ДОО и данък върху доходите от трудови възнаграждения и приравнените на тях по декларация от 25.10.2017 г. за периода от 01.08.2017 г до 31.08.2017 г. е прието за сумата от 68, 53 лв. давността започва да тече от 01.01.2018 г. ш за задълженията за УПФ, ЗО, ДОО по декларация обр. 6 от 03.05.2019 г. за периода 01.08.2018 г – 31.12.2018 г. за сумата от 2222,90 лв.давността започва да тече 01.01.2020 г. . С постановление от 11.07.2022 година са наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки и с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 27.10.2022 година е прекъсната давността от 5 години, която не е изтекла към 2022 година и започва да тече нова давност и не е налице погасяване на задълженията.

По отношение на жалбата на М. срещу разпореждането от 06.03.2025 година на публичен изпълнител , зам.териториален директор на ТД на НАП В.Тръново в процесното решение не се е произнесъл по задължението под т.5 в разпореждане от 06.03.2025 година задължение за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 05.05.2020 г. за периода 01. 01.2019 г. – 31.12.2019 г. за сумата от 2513,48 лева с дата на доброволно плащане 30.06.2020 г.. и с оглед разпоредбата на чл. 266 вр. чл. 268 от ДОПК, че е необходимо задължително произнасяне на директора на компетентната ТД на НАП, то следва съдът да изпрати административната преписка на директор на ТД на НАП В.Търново за произнасяне по жалба на Д. Ц. М. срещу разпореждане № С 250015-137-0001774/06.03.2025 година от публичен изпълнител в частта по т. 5

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Предвид горепосоченото и на основание изложеното и чл. 268 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 32/28.03.2025 година на заместник –териториален директор на ТД на НАП В Търново.

Изпраща административната преписка на директор на ТД на НАП В.Търново за произнасяне по компетентност по жалба на Д. Ц. М. срещу разпореждане № С 250015-137-0001774/06.03.2025 година от публичен изпълнител в частта по т. 5 относно задължение за УПФ, ЗО и ДОО по декларация обр. 6 от 05.05.2020 г. за периода 01. 01.2019 г. – 31.12.2019 г. за сумата от 2513,48 лева с дата на доброволно плащане 30.06.2020 г..

Осъжда Д. Ц. М., гр.Червен бряг, [улица]да заплати на ТД на НАП-В.Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.