РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Омуртаг, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20223510100201 по описа за 2022 година
Установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1 от ЗС лв.
Ищецът Д. В. С. от ***, действуващ чрез процесуалния си представител
адв.Р. Р. от АК-Т. твърди в исковата си молба, че през 2008г. установил
владение върху поземлен имот от 1 461 кв.м. в урбанизирана територия с ид.
№46468.501.101 по кадастралната карта на *** и след изтичане на
предвидената в закона 10-годишна придобивна давност придобил
собствеността, оспорвана от ответника.Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника, че е носител на правото на
собственост върху описания незастроен недвижим имот, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
М. С. Д. от ***, действащ чрез процесуалния си представите адв.М. М. от АК-
Р. оспорва предявения иск с възражение, че именно той е собственик на
недвижимия имот по наследство, евентуално-по давност, а спрямо ищеца не
са налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
1
Спорът е относно незастроен недвижим имот в урбанизирана територия
на ***, който е с устройствен статут едва от 2022г. като ПИ ид.
№46468.501.101 от 1 461 кв.м. по кадастралната карта на селото, граничещ от
изток и север-с път, от запад имот №№46468.501.102 и №46468.501.44-от
югозапад, за който е съставен акт №2852/13.02.2023г. за частна общинска
собственост.
Съгласно показанията на водените от ищеца свидетели К. Н. от гр.Т., А.
П. от *** и Н. Х. от ***, ищецът пристигнал в селото през 2008г., когато в
населеното място живеели само няколко човека, закупил няколко имота,
построили със св.А. П. две къщи *** и организирал разчистването на терена
от храсти и дървета и заравняването му с багер, като никой не оспорвал
действията му.
Съгласно показанията на доведените от ответника свидетели В. В. от
***, Б. Х. от гр.Т. и А. Г. от ***, ответникът притежава посочения имот по
наследство от майка си, а тя от своя баща при делба след неговата смърт през
1954г., като имотът е представлявал пасище, което не е било поддържано през
годините.Ищецът не е заявявал, че го стопанисва, а почистването се
извършвало от св.К. Н., включая с багер през 2022г.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.В посочената хипотеза, ищецът е длъжен при условията на пълно
и главно доказване да установи предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС-начален
момент и непрекъснатост на владе-нието в продължение на 10 години, в
който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано
именно с намерение за своене.За придобиване на имот по давност не е
достатъчно само упражняване на фактическа власт, но и открито
манифестиране на намерението за придобиване на собствеността върху
чуждия имот за себе си (Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т.д.
№1/2012г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай, дори и да се игнорират останалите доказателства
и да се приемат за достоверни показанията само на водените от ищеца
свидетели, то последните не установяват по несъмнен и категоричен начин
2
обстоятелствата относно непрекъснатостта на владението. Спорадичните
действия на ищеца, изразяващи се в първоначалното почистване на имота от
растителност и заравняването с багер сами по себе си не са в състояние да
обусловят установено владение по смисъла на чл.68 от ЗС.Още повече-нито
един от разпитаните по делото свидетели няма трайни впечатления относно
правнорелевантните за спора обстоятелства, като при така констатираните
противоречия, предпочитание следва да бъде отдадено на втората група
свидетелски показания, които кореспондират с писмените доказателства по
делото.Сам в своя жалба вх.№9500-1085/03.02.2021г. до Кмета на Община
Антоново ищецът признава, че теренът е общинска собственост, т.е. отрича
собственическата си власт.Отречена е и нуждата от достъп или обслужване
до останалите му недвижи имоти, тъй като нито един от тях няма обща
граница с процесния, съгласно приложените по делото скици по
кадастралната карта, а св.П. и св.Х. разкриват намерението на първоначалното
почистване не само на този, но и на другите имоти-да се подобри общия
изглед към къщите ***. С оглед на това, невъзможно е и да се приеме за
установено намерението за своене на имота от страна на ищеца,
демонстрирано по ясен и категоричен начин, поради което липсва още един
съществен елемент от фактическия състав на владението.
При тези обстоятелства и доводи, ищецът не е установил при условията
на пряко, главно и основно доказване на правнорелевантните обстоятелства
по чл.68 и чл.79, ал.1 от ЗС на владението върху спорния имот и изтеклата в
негова полза 10-годишна придобивна давност, поради което предявеният
установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят направените по
делото разноски в размер на 500 лв., на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. В. С. от ***, ЕГН:**********,
действуващ чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. от АК-Т. против
ответника М. С. Д. от ***, *** ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния
си представите адв.М. М. от АК-Р. иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79,
ал.1 от ЗС за установяване на правото му на собственост по давност върху
3
поземлен имот от 1 461 кв.м. в урбанизирана територия с ид.№46468.501.101
по кадастралната карта на ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА от ищеца Д. В. С. от ***, ЕГН:********** да заплати на
ответника М. С. Д. от ***, *** ЕГН:********** направените по делото
разноски в размер на 500 лв., на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Т. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
4