Р Е
Ш Е Н
И Е № 697
гр.Сливен, 16.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен
съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на трети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5829
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са
предявени обективно и кумулативно съединени следните искове:
-
положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.79 ЗЗД,
вр.чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК с цена на иска 169,37 лв., стойност на доставени
и потребени, но незаплатени мобилни услуги по договор от 19.03.2018г. по
фактури от 20.05.2018г., 20.06.2018г. и кредитно известие от 20.07.2018г. за
отчетен период 20.04.2018г.- 20.07.2018г.;
-
положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.92 ЗЗД,
вр.чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК с цена на иска 504.93 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги;
-
осъдителен иск с правно основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12, ал.2 от ОУ на
договор за лизинг на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство
на ответното дружество, вр. с договор за лизинг от 19.03.2018г. за заплащане на
сума в размер на 554,61 лв., представляваща стойност на 19 бр. месечни
лизингови вноски за предоставен телефонен апарат Samsung Galaxy S8 Black,
предсрочно изискуеми, поради прекратяване на договора за мобилни услуги.
Ищецът твърди, че между страните
бил сключен Договор за мобилни услуги от 19.03.2018г. и предоставен мобилен
номер 0895/706256 по програма Тотал 44.99 лв., за срок на действие 24 месеца на
предпочетената абонаментна програма до 19.03.2020г. Сочи, че на същата дата между страните бил
сключен и договор за лизинг, по силата на който ответницата взела мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски
в размер на 29.19 лв. всяка. Така
ответникът ползвал предоставяните
от ищеца мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски
номер на абоната № *********.
Твърди, че за потребените от
абоната-ответник услуги за периода 20.04.2018г. до 19.08.2018г. ищецът издал:
- Фактура
№ **********/20.05.2018г. за отчетения период на потребление 20.04.2018г.
-19.05.2018г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
70.53 лв. /с ДДС/, от които 33.74 лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен
абонамент; 29.19 лв. за месечна лизингова вноска и потребление, фактурирани за
потребление извън месечния абонамент, изразяващо се в Кратки текстови съобщения
(SMS) - 0.57 лв./без ДДС/; Разговори към „Грижа за клиента" - 0.14 лв./без
ДДС/. Към фактурата било отразено направено от абоната плащане, което
погасявало напълно задължение от предходен период в размер на 155.64лв.
Дължимата сума била платима в срок 04.06.2018г.;
- Фактура
№ **********/20.06.2018г. за отчетен период на потребление 20.05.2018г. –
19.06.2018г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
92.14 лв. /с ДДС/, от които 37.49 лв./без ДДС/ за месечен абонамент; 29.19 лв.
за месечна лизингова вноска и потребление, фактурирани за потребление извън месечния
абонамент, изразяващо се в: Други услуги (номера 0700/0800/00800) - 2.32
лв./без ДДС/; Други услуги с добавена стойност - 10.00 лв./без ДДС/; Кратки
текстови съобщения (SMS) - 1.90 лв./без ДДС/. Към фактурата бил отразен и
баланс от предходен период в размер на 70.53 лв., при което задължението за
плащане възлизало в размер на 162.67 лв. Дължимата сума била платима в срок
05.07.2018г.
Твърди, че абоната потребил не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 162.67 лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца – м.04.2018г. и за м.05.2018г.;
- Кредитно
известие № **********/20.07.2018г. за извършена корекция по дълга, като била
сторнирана сума в размер на -18.74 лв./без ДДС/, начислена била дължимата
лизингова вноска в размер на 29.19 лв. и отразен незаплатения баланс от
предходния отчетен период в размер на 162.67 лв., при което задължението за
плащане възлизало на сума в размер на 169.37 лв., платима в срок 04.08.2018г.
Сочи, че неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 169.37 лв., ангажирало договорната му отговорност по т.11 от договор
за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния
оператор, последният прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ********* на 20.08.2018г.
крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на
1228.91 лв. В тази крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 504.93лв., фактурирана
била цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски в общ размер на
554.61 лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 169.37лв.
Твърди, че датата на деактивация
била 09.08.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Сочи, че предвид постигнато споразумение с Комисия за
защита на потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, в които било
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, то
потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му
(в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Ищецът претендира неустойка
съгласно горните уговорени правила в общ
размер на 504,93 лв., от която 112,47 лв. по т.11, б.А от договора за мобилни
услуги и 392,46 лв. по т.11, б.Б от договора.
Сумата в размер на 112.47 лв., представлявала
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, уговорено в чл. 11
б. А от Договора за мобилни услуги от 19.03.2018г. Стандартната цена на
избрания абонаментен план била 44.99 лв. /с ДДС/ или сумата от 112.47 лв. представлявала 3 месечни
стандартни абонаментни такси без ДДС., т.е. 3 х 37.49 лв. = 112.47 лв.
Сумата в размер на 392.46 лв.,
представлявала такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от абоната при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Договорът бил сключен за 24
месеца до 19.03.2020г. , като поради неизпълнение на задълженията на абоната
бил спрян на дата 05.07.2018 г. (преустановен достъп до мобилни услуги).
Съответно абонатът бил в неизпълнение на срочния си договор с 20.48 месеца.
Сумата за неустойката за устройството била начислена по следната формула: [
(20.48 месеца / 24 месеца) * 551.84 (представляваща отстъпката от стандартната
цена на устройството, направена при сключване на договора) ] / 1.2 (ДДС) или
(0.85 * 551.84) /1.2= 392.46. Срокът на неизпълнение се разделял на пълния
срок, за който бил сключен договора, след което се умножава по направената
отстъпка от стандартната цена на устройството, което се разделя на ДДС-то.
Твърди се още, че при
прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство
SAMSUNG Galaxy S8 Black били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 08.2018г., когато била издадена крайната фактура №
**********/20.08.2018г. в размер на 554.61 лв. Съответно периодът, за който били
дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил от м.08.2018г. до
м.02.2020г.
Иска се от съда да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в
размер на 169.37 лв., стойност на предоставени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ********* за периода от 20.04.2018г. до 19.08.2018г., както и
сума в размер на 504.93 лв., неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.03.2018г.
Иска се осъждане на ответницата
да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 554.61 лв., представляваща
лизингови вноски, дължими за периода от м.08.2018г. до м.02.2020г. по Договор
за лизинг от 19.03.2018г. за устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black.
Претендират се деловодни
разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3754/2019г. на СлРС,
така и в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба е депозиран от назначен
на ответника особен представител - адвокат.
Счита се, че към момента на
предявяване на исковете не били налице условията за изискуемост на лизинговите
вноски до м.02.2020г., тъй като исковата молба била подадена на 28.10.2019г.
Освен това счита уговорената неустоечна клауза за нищожна, като противоречаща
на добрите нрави, не отговаряща на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционнна функции. Неустойката се явявала прекомерна и надхвърляла стойността
на законната лихва три пъти.
Иска се отхвърляне на
претенциите, като неоснователни и недоказани.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2018г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги,
съобразно заявка № *********, за нов абонаментен план „Тотал 44,99„, със
стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лв. и предпочетен номер
+359*********.Срокът на договора бил 24 месеца, т.е. до 19.03.2020г. Уговорено
било в договора, в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина
или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договораи
приложимите към него ОУ, потребителят да дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане срока на договора, като максималния размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Потребителят също така дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора. Уговорено е също така, в случаите
при които било предоставено мобилно устройство, потребителят да дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без
абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора за лизинг и заплатената от него при предоставянето му / в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
На същата дата 19.03.2018г. страните сключили и договор за лизинг, като на
ответника му било предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black на
изплащане на 23 бр.месечни вноски по 29,19 лв. всяка.
Представени са и
приложимите към договора с ответника Общи условия на ищцовото дружество за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.
Ищцовото дружество
издало следните фактури и кредитни известия:
- фактура № **********/20.05.2018г.
за задълженията на ответника за отчетен период 20.04.2018г.- 19.05.2018г. на
обща стойност 70,53 лв., включваща месечна абонаментна такса, стойност на
проведени разговори и месечна лизингова вноска;
- фактура № **********/20.06.2018г.
за отчетен период 20.05.2018г. - 19.06.2018г. в размер на 162,67 лв., включваща
месечна такса, стойност на разговори, вноска за лизинг и сумата от 70,53 лв.
баланс от предходната фактура.
- кредитно известие
№ **********/20.07.2018г. за отчетен период 20.06.2018г.- 19.07.2018г. на обща
стойност 169,37 лв., включваща баланса от предходната фактура 162,67 лв. и
лизингова вноска от 29,19 лв., като е сторнирана и сума в размер на 22,49 лв.
от предплатена месечна такса с ДДС.
- фактура № **********/20.08.2018г.
за отчетен период 20.07.2018г.- 19.08.2018г. на стойност 1228,91лв., включваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договора в размер на 504,93 лв.,
оставащите бизингови вноски в размер на 554,61 лв. и задълженията от предходен
период в размер на 169,37 лв.
На 05.07.2019г. ищцовото
дружество депозирало пред съда заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 3754/2019г. на СлРС и
съответно издадена заповед за изпълнение № 2387/09.07.2019г. за исковите суми,
както и разноски в заповедното производство. В заповедното производство
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
което обусловило предявяване на настоящият установителен иск.
В хода на процеса е допусната,
назначена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението
на вещото лице се установява, че предоставеното мобилно устройство на ответника
било с цена с абонаментен план –
898,06лв., а стандартната му цена в брой и без сключен договор за абонамент
1449,90 лв., т.е. отстъпката в
стандартната цена била 551,84 лв. Общата лизингова цена била 868,87 лв. /23 бр.
месечни вноски х29,19 лв. - 671,37 лв. плюс първоначална лизингова вноска
197,50 лв., платена от ответника потребител при сключване на договора за
лизинг/. Имало и още една вноска в размер на 29,19 лв., явяваща се като 24 бр.
вноска и тя била дължима накрая за придобиване собствеността на устройството.
Така цената му с абонаментен план ставала 898,06 лв. Оставащото задължение за
лизингови вноски възлизало на 554,61 лв. Задължението по издадените фактури за
дължими месечни абонаменти, разговори, лизингови вноски и ДДС възлизало в
размер на 169,37 лв., от която сума 14,93 лв. за разговори, данни и
др.таксувани услуги; 53,24 лв. – за месечни абонаменти; 13,63 лв. – ДДС и 87,57
лв. – включени във фактурите месечни лизингови вноски. Задължението по договора
за лизинг било в размер на 554,61 лв. за 18 бр. нефактурирани месечни вноски по
29,19 лв. всяка. Била начислена и неустойка в размер на 504,93 лв., от която
сума 112,47 лв., представляваща три месечни такси без ДДС от 37,49 лв. Сумата
от 392,46 лв., начислена като неустойка за устройството, представлявала
пропорционална част за срока до изтичане на договора от разликата в цената
между стандартната цена на устройството в брой без абонамент 1449,90 лв. с ДДС
по действаща тарифа към датата на сключване на договора и общата лизингова
цена, на която е предоставено устройството според договора 868,87 лв. с ДДС. Разликата между
стандартната цена и общата лизингова цена на придобиване била в размер на
551,84 лв. / 1449,90 минус 898,06 лв./, а пропорционалната част от отстъпката,
съответстваща на оставащия срок на договора била в размер на 392,46 лв.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени
от страните.
Съдът кредитира изцяло и приетата по делото съдебно икономическа
експертиза, като неоспорена от страните и като изготвена от вещо лице,
разполагащо със специални знания и опит в съответната област.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
По установителния иск – чл.422 ГПК.
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК е допустим –
предявен е от страна- заявител, разполагаща с правен интерес от установяване
със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване съществуването, фактическата,
материална дължимост на сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да установи съществуване на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане,
произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги
и договор за лизинг на мобилно устройство /относно начислената по този договор
неустойка/.
Представените и приети по делото
писмени документи – договор, фактури и кредитно известие за начислени стойности
на ползвани и незаплатени мобилни услуги – разговори, текстови съобщения и част
от лизингови вноски действително установяват налични облигационни отношения
между страните за исковия период от време и доколкото ответника не доказа за
този период плащане по фактурите с крайна стойност в размер на 169,37 лв.,
съдът приема, че сумата е дължима. Така предявения по реда на чл.422 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД иск се явява основателен в пълен размер.
Що се отнася до начислените суми
за неустойки за прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът приема, че
същите са дължими, а клаузите за неустойки не са неравноправни.
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква при
неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката.
Според даденото разрешение в т.3
ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д. №№ 1/2009г. на ОСГТК ВКС неустойката следва да
се прецени като нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите й
функции- обезпечителна, обезщетителна и санкционнна. Преценката, относно
валидността на неустоечната клауза се извършва към момента на сключване на
договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно
изброените в ТР критерии - естество и
размер на обезпеченото с неустойката задължение, вид на уговорената неустойка и
на съответното неизпълнение, съотношение на неустойката с очакваните вреди от
неизпълнението. Въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на
уговорената неустойка следва да бъде разрешен при комплексна преценка не само
на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като
свободата на договаряне, равнопоставеността на страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправния длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване.
В конкретиката на казуса, съдът
не счита, че уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави.
В конкретния правен казус клаузи за неустойка се съдържат в т.11, б.“а“ и б.“б“ от договора за мобилни
услуги с ответника. Предвидено е в случай на нарушения на задълженията на
потребителя по договора да заплати неустойка, чийто максимален размер не може
да надвишава три месечни абонаментни такси, както и в случай на предоставено на
лизинг мобилно устройство да бъде възстановена такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, ако беше закупено в брой и без абонаментен
план, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Съдът намира, че клаузите за неустойки са ясни и разбираеми, както и не
водят до основателно обогатяване на дружеството ищец. Неустойката в трикратен размер на стандартните месечни абонаменти
не излиза извън присъщата си обезпечителна, обезщетителна и санкционнна
функция. В случая не се претндират всички оставащи до края на срока на договора
месечни абонаментни такси, а уговорените като неустойка три абонаментни такси и
то начислени без ДДС. Другата предвидена неустойка, свързана с договора за
лизинг, съдът също счита за справедливо начислена, тъй като, в противен случай
потребителят би се обогатил неоснователно, спестявайки си разликата от
нормалната пазарна цена на предоставеното му устройство в случая 1449,90 лв.,
заплащайки общата лизингова цена от 898,06 лв. и то без да е изпълнил
задължението си дори за плащане на първата издадена фактура, след сключване на
договора.
Неустоечните клаузи са ясни и
несъмнени по съдържание и съдът не счита, че начисленият размер води до
неоснователно обогатяване на ищеца или противоречи на добрите нрави, тъй като
поведението на ответника по договора за мобилни услуги и лизинг сочи на виновно
неизпълнение на задълженията. Така
неустойката от 504,93 лв. / 112,47 лв., прикратен размер на месечната
стандартна абонаментна такса без ДДС и 392,46 лв.,пропорционална част от
отстъпката на предоставеното мобилно устройство, съответстваща на оставащата
част от договора без ДДС/ също се дължи, като валидно уговорена между страните
или искът по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД е основателен и доказан в пълен
размер.
По осъдителния иск с правно
основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12, ал.2 от ОУ на договора за лизинг.
В процеса се
установи категорично договорни отношения между страните по повод договор за
мобилни услуги и договор за лизинг, въз основа на който е предоставено мобилно
устройство на ответника. В ОУ към договора за лизинг е предвидено , че всяка от
страните може да развали договора при неизпълнение на задълженията по него.
Лизингодателят може да развали договора за лизинг при неизпълнение на
задълженията на потребителя и по договора за мобилни услуги, вкл. в хипотезата
на неговото прекратяване. При разваляне, респ.прекратяване на договора по вина
на потребителя, той дължи всички оставащи лизингови вноски до края на срока на
договора.
Установи се, че
ищцовото дружество прекратило договора за мобилни услуги, поради неплащане от
ответника в срок на задълженията по издадени фактури. Следователно цената на
мобилното устройство е дължима, още повече, че към момента на устните
състезания по делото всички вноски по договора за лизинг са падежирали, т.е.
дължими, както и заради това, че мобилното устройство не е върнато обратно от
ответника на ищеца.
Ето защо
осъдителния иск също бива уважен в пълния му предявен размер от 554,61 лв.,
както и присъдена лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска
/заявлението по чл.410 ГПК/05.07.2019г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски на
ищцовото дружество, сторени, както в заповедното производство по ч.гр.д. №
3754/2019г. на СлРС, така и в настоящия исков процес в размер на 959,29 лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК /л.68 от делото/.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на М.К.Н., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, Район Младост, ж.к.”Младост"
№ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 169,37 лв. /сто шестдесет и девет лева и 0,37 ст./,
представляваща стойност на доставени и
потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 19.03.2018г., съобразно
фактури от № **********/20.05.2018г.; № **********/20.06.2018г. и кредитно
известие № **********/20.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.07.2019г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД по отношение на М.К.Н., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район Младост,
ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в
размер на 504,93 лв. /петстотин и четири лева и 0,93 ст./, неустойка по
договор за мобилни услуги от 19.03.2018г., съобразно фактура № **********/20.08.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12, ал.2 от ОУ
на договор за лизинг на преносим компютър, телефонен апарат или друго
устройство на ответното дружество, вр. с договор за лизинг от 19.03.20185г. М.К.Н., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, Район Младост, ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сума в размер на 554,61 лв. /петстотин
петдесет и четири лева и 0,61 ст./, представляваща стойност на 19 бр. месечни
лизингови вноски за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black по
договор за лизинг от 19.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК М.К.Н., ЕГН: ********** ***
ДА
ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, Район Младост, ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сума в размер на 959,29 лв.
/деветстотин петдесет и девет лева и 0,29 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: