№ 6921
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241100514109 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 29.07.2024г., постановено по гр.д. № 2659/2021г. на СРС,
ГО, 68 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л.К.В. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 214, 34 лева
- главница, представляваща 1/2 част от стойността доставена, но неизплатена
топлинна енергия за периода 01.07.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк ********, с абонатен номер 231762, ведно
със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането; за
сумата от 33, 92 лева – представляваща ½ част от мораторна лихва върху
цената на топлоенергията за периода от 15.09.2017г. до 09.06.2020г.; за сумата
от 15, 65 лева, представляваща ½ част от цената на услугата „дялово
разпределение“ за същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане
вземането и за сумата от 2, 98 лева, представляваща ½ част от мораторната
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
1
31.03.2017г. до 09.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа
на СРС, ГО, 68 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В.
И. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 214, 34 лева - главница, представляваща 1/2 част от
стойността доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода
01.07.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк
********, с абонатен номер 231762, ведно със законната лихва от 16.06.2020г.
до окончателното плащане вземането; за сумата от 33, 92 лева –
представляваща ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за
периода от 15.09.2017г. до 09.06.2020г.; за сумата от 15, 65 лева,
представляваща ½ част от цената на услугата „дялово разпределение“ за
същия имот през периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането и за сумата от 2, 98
лева, представляваща ½ част от мораторната лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 09.06.2020г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу В.
И. Д. искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за
допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и за нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че съдът неправилно
и в противоречие с представените по делото доказателства е приел, че
ответницата Д. не е била титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот. Излага, че по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, клиент на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В случая по
делото бил представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 25.10.1995г., по силата на който ответникът Л.К.В. е придобил
собствеността върху топлоснабдения имот. Съгласно приложената по делото
2
искова молба от 2008 г. от Л.К.В. срещу В. И. Д. - негова бивша съпруга, се
установява, че по време на брака си, двамата бивши съпрузи са придобили два
недвижими имоти, единият от които е именно топлоснабдения имот.
Навеждат се съображения, че посочените доказателства не са били оспорени
от ответниците. Освен това се поддържа становище, че направеното с
отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните суми, на практика представлява признание на иска. По тези
съображения счита за установено по безспорен начин, че ответницата Д. е
клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот за процесния период, поради което са налице предпоставките за
ангажиране на договорната й отговорност. С оглед изложеното е направено
искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
друго, с което предявените искове да се уважат.
Насрещната страна – В. И. Д. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Прави искане за потвърждаване на решението като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в
правилно приложение на относимите материално-правни норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
3
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
4
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
На етапа на въззивното производство е спорен въпросът за
съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата В.
И. Д. за доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество претендира
ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени
фактически твърдения за титулярство в правото на собственост върху
топлоснабдения имот, т.е. в хипотезата на презюмиран договор. Поддържа се,
че ответниците Л.К.В. и В. И. Д. са бивши съпрузи, които по време на брака са
придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот. За
установяване на основанието на предявения иск е представен договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 25.10.1995г., въз основа на който Л.К.В. е придобил собствеността
върху следния имот: апартамент № 108, находящ се в гр. София, жк
“********. Приложен е и препис от искова молба от 01.08.2008г., с която
Л.К.В. е предявил иск за делба срещу В. И. Д. с предмет – два недвижими
имоти, единият от които е процесният топлоснабден имот. В исковата молба е
заявено твърдение, че имотите са придобити по време на брака, който е бил
прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1036/2006г. по описа на
СРС. По предявения иск е било образувано гр.д. № 21971/2008г. по описа на
СРС, което е било прекратено с определение от 22.12.2008г., влязло в законна
сила на 10.11.2008г., поради оттегляне на предявения иск по съгласие на
всички страни в делбеното производство.
Ответницата В. Д. е подала възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, в което е заявила, че не живее в
топлоснабдения имот от 2007г., тъй като е разведена с бившия си съпруг Л.В..
В отговора на исковата молба ответницата Д. е оспорила предявените искове
по възражение за погасяване на вземанията по давност, както и по доводи, че
не е била ползвател и потребител на топлинна енергия. Заявено е бланкетно
възражение, че към исковата молба не са представени доказателства за
титулярство в правото на собственост върху процесния имот. Цитираният по-
горе договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.10.1995г. е
5
представен и приет в проведеното на 31.05.2024г. публично съдебно
заседание, като ответницата В. Д. не е оспорила удостоверените в същия
обстоятелства, нито е релевирала твърдения, че собствеността върху имота е
придобита по възмездната сделка преди сключването на брака й с Л.В.,
респективно – че е придобита след прекратяването на този брак. Такива
възражения не са релевирани и във въззивното производство. Настоящият
съдебен състав счита, че ангажираните писмени доказателствени средства,
обсъдени наред с предмета на заявените от ответницата защитни възражения,
в своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно
възникването на облигационно правоотношение между ищеца и В. Д. в
качеството й на съсобственик на топлоснабдения имот в сграда в режим на
етажна собственост. При съобразяване на правилото по чл. 26, ал. 1 от СК от
1985г. /отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г./ и чл. 27 от СК от
1985г. /отм., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009г., в сила от 1.10.2009г./ се налага извод, че
след прекратяване на брака и прекратяване на имуществената общност
дяловете на съпрузите са равни, т.е. ответницата В. Д. е собственик на ½ ид.
част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. По
делото не се твърди, нито се доказва от ответника, чиято е доказателствената
тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, да е извършил разпоредителни
сделки с имота преди началото на исковия период. Следователно между
страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по
презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия
законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество
настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза
не са установени. Следва да се посочи още, че така придобитото качество на
битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на
топлоснабдения имот. В този смисъл наведените възражения за недължимост
на процесното вземане поради обстоятелството, че ответницата не е живяла на
адреса на топлоснабдения имот, а на друг адрес, е неоснователно. По делото
не са ангажирани и доказателства, че след прекратяване на брака с влязлото в
сила съдебно решение е налице изключението, визирано в т. 1 от ТР № 2 от
6
17.05.2018г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В същото е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. В мотивите на същото ТР е разяснено, че
когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно
решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1,
изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно
правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по
тълкувателен път и съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1 СК
от 1985 г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при
публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава
той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че
ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение
по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се
приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди, тъй като по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна
енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. Доколкото по делото не се твърди,
7
нито се установява, че ответникът Л.В. е подал заявление-декларация за
откриване на партида за целия процесен топлоснабден имот след
прекратяването на брака, т.е. не се установява сключването на изричен писмен
договор между него и ищцовото дружество, се налага извод, че ответницата В.
Д. като съсобственик дължи цената на доставената в имота топлинна енергия
съобразно дела си в съсобствеността от ½ ид. част. Касае се за договор при
публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който въззиваемата, като
собственик на 1/2 ид. част от топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; както и че стойността
на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 428, 68 лева.
Ответницата е релевирала своевременно в първоинстанционното
производство възражение за погасяване на вземането по давност, което следва
да бъде разгледано.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл
и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното
дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
8
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
За исковия период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. В частност задълженията на ответника за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 1 от приложимите Общи условия месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
15.09.2016 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за м.07.2016 год., до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 16.06.2020г., са изтекли 3 години по отношение на вземането
9
за главница за топлинна енергия, потребена в периода от м.07.2016г. до
м.04.2017г., включително /срокът за заплащане на топлинната енергия за
м.04.2017г. изтича на 15.06.2020г./. Следователно процесните главни вземания
се явяват погасени по давност за посочения период. Непогасеното по давност
вземане е за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. и същото е в общ размер на
303, 98 лева. Пропорционално дължимата от ответницата сума, съобразно
притежаваната от нея ½ ид. част от правото на собственост върху имота, е в
размер на 151, 99 лева.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ до размер на сумата от 151, 99 лева –
главница за доставена топлинна енергия в периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г.
По претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от
11.08.2016г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените
клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение
на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на
изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е.,
преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за
периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на клиентите до
извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може
10
да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че
задължението за заплащане на стойността на действително потребената
топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1
ЗЗД ответницата е в забава, считано от 15 септември на съответната година.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от
чл. 119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че главното задължение за периода от
м.07.2016г. до м.04.2017г., включително, е погасено по давност, то се налага
извод, че ответникът дължи обезщетение за забава върху вземанията за
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.
Ответницата е изпаднала в забава на 15.09.2018г. по правилото на чл. 32, ал. 3
от Общите условия. За периода от 15.09.2018г. до 09.06.2020г. размерът на
вземането по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, определено по реда на чл. 162 от ГПК,
възлиза на 26, 77 лева.
С оглед изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер на сумата от 26, 77 лева и за периода
от 15.09.2018г. до 09.06.2020г.
По отношение на вземането за цена на услугата дялово разпределение:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
11
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение.
Задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение е установено в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Според посочената разпоредба потребителите /клиентите/ заплащат на
доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за
извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец,
като стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/.
за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая по делото не е спорно, че за процесния период третото лице-
помагач е извършвало услугата дялово разпределение, поради което
ответницата дължи заплащане на нейната стойност.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение
на това задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение
12
веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва
да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
задължението за м.02.2017г. се счита за възникнало на 28.02.2017г., или
същото е станало изискуемо на 01.03.2017г. и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
16.06.2020г., вземанията за периода от м.02.2017г. до м.05.2017г., включително
е погасено с изтичане на тригодишна погасителна давност. За периода от
м.06.2017г. до м.04.2019г. непогасената част от вземането е в общ размер на
26, 77 лева, а пропорционално дължимата от ответницата част възлиза на 13,
39 лева.
Изцяло неоснователна е претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение.
Вземането не е възникнало като срочно, поради което поставянето на
длъжника в забава е обусловено от отправяне на покана за плащане от страна
на кредитора /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. По делото не са ангажирани доказателства
за поставяне на ответника в забава за процесното главно парично вземане,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователна и
подлежи на отхвърляне в цялост. Първоинстанционното решение е правилно в
посочената част и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно
на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от общо 252
лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение /при определен общ
размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лева/ и възнаграждение за
особения представител на насрещната страна.
Въззиваемата страна е представлявана от особен представител и не е
направила разноски по делото.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното исково производство съдебни разноски съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от общо 548, 97 лева /за
държавна такса, възнаграждение за вещи лица, юрисконсултско
13
възнаграждение и възнаграждение за особен представител/, както и сторените
в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, които възлизат на сумата от общо 27 лева /за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
Ответницата В. И. Д. не е представила доказателства за сторени
разноски в първоинстанционното исково и заповедно производство.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 29.07.2024г., постановено по гр.дело №
2659/2021г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД срещу В. И. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: до размер на сумата от
151, 99 лева – главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; до размер на сумата от 26,
77 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
главното парично вземане за стойността на потребената топлинна енергия за
периода на забава от 15.09.2018г. до 09.06.2020г. и до размер на сумата от 13,
39 лева – такса за предоставената услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2017г. до 30.04.2019г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. И.
Д., ЕГН **********, гр. София, жк “******** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществуват вземания за следните
суми: за сумата от 151, 99 лева – главница, представляваща 1/2 част от
стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк
14
********, с абонатен номер 231762, ведно със законната лихва от 16.06.2020г.
до окончателното плащане вземането; за сумата от 26, 77 лева –
представляваща ½ част от мораторна лихва върху цената на топлоенергията за
периода на забава от 15.09.2018г. до 09.06.2020г.; за сумата от 13, 39 лева,
представляваща ½ част от цената на услугата „дялово разпределение“ за
същия имот през периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната
лихва от 16.06.2020г. до окончателното плащане вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.07.2024г., постановено по гр.дело №
2659/2021г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, в останалата обжалвана част, с
която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. И. Д. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, гр. София, жк “******** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 548, 97 лева – съдебни разноски в
първоинстанционното исково производство, както и да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 27 лева – съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 24658/2020г. по описа на СРС, ГО, 68
състав.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, гр. София, жк “******** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 252 лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16