Р Е Ш Е Н И Е
№ 261121 / 5.11.2021г.
гр. Перник, 05.11.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина М.
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01882 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.Р. Г., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Х., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 729,47 лв. –
главница за доставени и отведени води за периода 06.10.2007 г. до 09.06.2012
г., сумата 811,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 08.12.2007
г. до 16.04.2021 г., както и сумата 25,00 лв. – разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3843/2012 г. на РС – Перник, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът излага, че срещу него в полза на ответника на
20.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3843/2012 г. на РС – Перник за посочените вземания и по молба на
взискателя от 30.05.2013 г. е образувано изп. д. № 774/2013 г. на ЧСИ Стилиян
Бадев. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия по
принудително изпълнение, поради което вземанията са погасени по давност. С
оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски и възнаграждение в полза на адв. М.Х.
по реда на чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си юрк. Йорданова, с който изразява становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона с изтичане на две години от последното изпълнително действие,
след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията.
Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба
№ 1/5004 г. минимум.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложения към исковата молба препис на заповед за
изпълнение № 3631/25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3843/2012 г. на РС – Перник се установява, че е издадена в полза
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу К.Р. Г. за сумата 729,47 лв. –
главница за доставени и отведени води за периода 06.10.2007 г. до 09.06.2012
г., сумата 164,07 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.12.2007 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата 729,47 лв., считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24.07.2012 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист, видно от извършеното удостоверяване
върху заповедта.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
след подаване на молбата за образуване на изп.д. № 774/2013 г. на ЧСИ Стилиян Бадев от 30.05.2013 г. не са
извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че вземанията, за които в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, са погасени по
давност след издаването му, и е безспорно, което е обявено и с доклада по
делото, че изпълнително дело № 782/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Предвид съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, в
който смисъл е Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г. на ВКС,
съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед
за изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна
давност.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение,
влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава
само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По
изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед
за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната
давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от
16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр.
Перник и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в
сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният
момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок, е 20.11.2012 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Съгласно задължителната съдебна
практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и
в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат
приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по
тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от
момента на постановяването му. Съобразно това разрешение за процесното
принудително изпълнение приложение следва да намери тълкуването на чл. 116,
б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната
давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече
докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. № 774 по описа за 2013 г. на ЧСИ Стилиян Бадев на 30.05.2012 г., давността за вземанията
е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. В случая е безспорно, че след
подаване на молбата от 30.05.2012 г. по изпълнителното дело не са извършвани
действия по принудително изпълнение, поради което двугодишният срок е изтекъл
на 30.05.2014 г., след което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
постановките на приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980
г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на
съдебно признати вземания.
Предвид липсата на доказателства за настъпили прекъсващи давността факти, следва,
че давността за вземанията е изтекла на 30.05.2017 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Въпреки дадените с доклада указания да заяви ясно дали признава
иска, със становището по хода на делото ответникът не е направил такова
изявление. С оглед изложеното, съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 150,00 лв. за
държавна такса. Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Х. сумата 339,60 лв., адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1451/2014 г./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Р. Г., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително изпълнение на сумата 729,47 лв. – главница за доставени и отведени води за
периода 06.10.2007 г. до 09.06.2012 г., сумата
811,31 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 08.12.2007 г. до 16.04.2021 г., както и сумата 25,00 лв. – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3843/2012 г. на РС – Перник, поради погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р. Г., ЕГН **********,***, сумата 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/ – разноски за
производството по делото.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Х. ***, сумата 339,60 лв. /триста тридесет и девет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.