№ 460
гр. Плевен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430104191 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от **** *********, чрез адв. М.
Й., против Г. А. В., с която се твърди, че между ответникът- като заемател и
ищец- като небанкова финансова институция- заемодател, е сключен Договор
за заем ****, за сумата от 4500лв, от която сумата от 2942,94лв. е преведена
по банкова сметка на трети лица- кредитори на ответника, съобразно
посоченото в чл.7, б.а. от Договора, за рефинансиране на негови задължения,
а сумата от 1557,06лв.- е предадена на ответника на ръка, за което е съставен
РКО №324/11.06.2020г. Посочва се, че е уговорен лихвен процент от 41%,
при ГПР от 49,62%, като размерът на договорната лихва е 3379,10лв. за срока
на договора от 36 месеца.; падежът на последната погасителна вноска е
10.06.2023г., съобразно погасителен план, с дължима месечна вноска от
218,88лв.. Твърди се, че с чл. 19, 2 от Договора, страните са уговорили, че при
просрочие на погасителна вноска, заемателя дължи законна лихва върху
цялата просрочена сума за целият период на просрочието. Твърди се, че към
подаване на заявлението по чл. 410 пот ГПК, заемът е бил в просрочие и не са
заплатени 11 месечни вноски- №9- №19 вкл.- с падежи 10.03.2021-
10.01.2022г. /дадени в табличен вид/. Твърди се, че към датата на заявлението
1
по чл. 410 от ГПК, неизплатеното задължение по заема възлиза на 2521,76лв-
общо, от която 1118,09лв.- главница, представляваща 11 бр. вноски по
главница, за периода 10.03.2021-10.01.2022г, сумата от 1289,59лв.- договорна
лихва, за периода 10.03.2021-10.01.2022г., 114,08лв.- лихва за забава,
начислена върху просрочената главница, за периода 11.03.2021-27.0.2022г.
С ИМ се прави изрично изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост на оставащата главница от 1979,33лв., за вноски с падежи
10.08.2022-10.06.2023г.
Моли съда, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да признаване за установено,
че ответникът дължи сумата от 1118,09лв.- главница, сумата от 1289,59лв-
договорна лихва, за периода 10.03.2021-10.01.2022г. и сумата от 114,08лв
лихва за забава, за периода 11.03.2021-27.01.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, и кумулативно- искове с
правно основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника, да заплати на ищеца сумата от 2787,54лв., от която сумата от
808,21лв.- главница, за периода 10.02.2022-10.07.2022г, и сумата от
1979,33лв.- предсрочно изискуема главница, и сумата от 505,07лв.- договорна
лихва, за периода 10.02.2022г.-10.07.2022г. Представят се писмени
доказателства. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. Г. А. В., чрез
особен представител адв. Е. П., е депозиран писмен отговор, с който оспорват
предявените искове по основание и размер. Прави се възражение за
нищожност на Договора за заем, на основание чл. 10, чл. 11, ал.1, т.7-12 и
т.20, чл. 11, ал.2, чл. 12, ал.1, т.7-9, чл. 22 от ЗПК, като се посочва, че липсват
конкретни клаузи, а съдържащите се, са неясни. Оспорва се обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. и уведомяването на ответника, и
наличието на основание за това. Излагат се твърдения за нищожност на
клаузата за договорна лихва, като противоречаща на закона и на добрите
нрави, както и като неравностойни, по смисъла на ЗЗПотр.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
2
изпълнение №1108/11.04.2022г по ч.гр.д.№1933/2022г. на ПлРС, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото се установява факта на сключване на договор за
потребителски кредит **** сключен между страните по делото, за сумата от
4500лв. и срок от 36 месеца, при ГПР 49,62% и фиксиран ГЛП от 41%.
Посочен е общ размер на всички плащания- 7897,71лв, при месечна вноска от
218,88лв съобразно представеният погасителен план. В договора е посочено
също, че част от сумата по кредита в размер на 2942,94лв, е за погасяване на
задължения на кредотополучателя В. към трети лица- посочени, а останалата
част от 1557,06лв се предоставя за текущи нужди. Видно от приложеният
погасителен план, падежна дата е 10- то число на месеца, с падеж на
последната вноска- 10.06.2023г. По делото се установява също, че сумата от
1557,06лв. е преведена на кредтополучателя, с РКО от 11.06.2020г.
Установява се също, че искането за рефинансиране на други задължения е
направено от ответника, с нарочно заявление от 11.06.2020г. Установява се
също и превеждането на тази сума в полза на кредиторите на ответника.
Установява се също, че съобразно чл. 19.3 от Договора, кредитора има право
да обяви за предсрочно изискуемо вземането си по договора, при забава
повече от 30 дни на плащането на погасителна вноска. Установява се също,
видно от съдържанието на договора, че на основание чл. 18,2, т.8, вр. т.7,
кредитополучателя се задължава в тридневен срок от сключването на
договора, да представи оригинален „документ за доходите“, удостоверяващ
пълния размер на декларираните доходи в представеното искане за
потребителски кредит; посочено е, че при неизпълнение на това задължение,
кредитополучателя дължи сума от 810лв., включена в месечните погасителни
вноски. Съдът констатира, че сумата от 810лв. е включена в погасителния
план към договора за кредит, с месечна сума от 22,50лв.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е установило, че по процесния договор е отпусната
и усвоена сума от 4500лв, от която: 2381,098лв.- за погасяване на задължения
към ***, 561,85лв.- за погасяване на задължения към *** и 1557,06лв.-
получени с РКО №324/11.06.2020г. ВЛ е посочило параметрите на договора-
ГПЛ 41%, ГПР 49,62%; в ГПР не се включват разходите при неизпълнение на
договора; месечна погасителна вноска от 218,88лв. за периода 10.07.2020-
10.06.2023г, общо дължима сума от 7879,71лв. /4500лв. главница и 3379,71лв.
3
договорна лихва/. ВЛ е установило също, че във вноската е включена и сума
по чл. 18, 2, т.8 от договора, от 810лв., в размер на 22,50лв /месечно, като по
този начин, месечната вноска е в размер на 241,38лв., респ. общата сума по
кредита е 8669,71лв. ВЛ е констатирало, че по договора има плащания от
страна на ответника, в общ размер от 1937,73лв, с която сума са изцяло
погасени вноски за периода 10.07.2020-10.02.2021г и частично вноска с падеж
10.03.2021г.- 0,18лв неустойка и 6,48лв- лихва за забава. ВЛ е дало в табличен
вид погасените с плащанията суми, за посочения период, а именно: 594,37лв.-
за главница, 1163,18лв.- договорна лихва, 180,18лв.- неустойка по чл. 18, 2,
т.8 от договора. ВЛ е изчислило дължимите суми – по установителния иск- за
вноските с настъпил падеж, за периода 10.03.2021-10.01.2022г- 1118,09лв.-
главница и 1289,59лв.- договорна лихва,- общ размер от 2407,68лв. ВЛ е
изчислило и лихвата за забава, за периода 11.03.2021-27.01.2022г, в размер на
114,08лв. – или в размер на 10%. ВЛ е дало заключение и по предявеният
осъдителен иск, за вноските с падежи 10.02.2022-10.07.2022г. /падежирали
преди датата на ИМ/, а именно: 808,21лв. главница и 505,07лв.—договорна
лихва. Предсрочно изискуема главница- за вноски с падежи 10.08.2022-
10.06.2023г.- 1979,33лв.- главница. В с.з., при изслушване на ВЛ същото
посочва, че при плащанията от общо 1937,73лв., е отчетено и плащането за
неустойка, включена в месечната погасителна вноска. Посочва, че
претенциите по предявените искове не включват тази неустойка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Заемодателят- ищец е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности
на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова
дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка,
поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера
на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по
чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
4
Съдът приема, съобразно събраните по делото доказателства, че между
страните е сключен валиден договор за заем, за сумата от 4500лв.- изцяло
усвоена от страна на ответника- кредитополучател. В случая, съдът намира,
че възраженията за нищожност на договора за кредит, по смисъла на чл. 10,
чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл. 11, ал.2, чл. 12, ал.1, т.7-9, чл. 22 от ЗПК от ЗПК,
направено от страна на особеният представител на ответника, за
неоснователни. Съдът намира, че в случая процесния договор отговаря на
изискванията на нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, относно форма и съдържание,
поради което, същия е действителен и е породил търсените от страните по
него правни последици. Следва да се посочи, че от страна на особеният
представител възраженията са за нарушение на предл. второ на чл. 10, ал.1 от
ЗПК „…по ясен и разбираем начин..“ и не касаят шрифта ,на който е съставен
процесния договор. Поради това и доказателства в тази насока не са
събирани. Съдът намира, че съдържанието на договора за заем е ясно и
клаузите му са съставени по разбираем за кредитополучателя начин, като има
точно посочване на сумата по кредита, респ.- за начина на
усвояване/рефинансиране, ГПР и ГПЛ, месечна вноска/погасителен план и
размер на общото дължимата сума. Съдът намира за установено също, че при
уговаряне на ГПЛ и ГПР по договора не са допуснати нарушения на закона.
Уговорената в договора възнаградителна лихва, от 41% годишно и ГПР от
49,62%; е в рамките на законоустановеното по смисъла на чл. 19, ал.5 от
ЗПК, поради което клаузата не се явява нищожна на това основание.
Съобразно цитираната норма, ДВ бр. 35/2014г., в сила от 23.07.2014г.,,
годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- чл. 19, ал.1 от ЗПК
Предмет на установителния иск е дължимостта само на вноските с
настъпил падеж- към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-
08.04.2022г.- за периода 10.03.2021-10.01.2022г., поради което и въпросът за
5
настъпване/обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора
не стои. От заключението на ВЛ се установява, че последното плащане е
извършено на 24.02.2021г, като са погасени вноските с падежи 10.07.2020-
10.02.2021г вкл., след тази дата няма други плащания, и съответно първата
неплатена вноска е с падеж 10.03.2021г. Съобразно заключението на ВЛ, тези
вноски включват сумата от 1118,09лв.- главница, сумата от 1289,59лв.-
договорна лихва; лихвата за забава върху главницата, за периода 11.03.2021-
27.01.2022г, в размер на 114,08лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че отв. Г. В.
дължи на ищеца, сумата от 1118,09лв.- главница, за периода 10.03.2021-
10.01.2022г ., сумата от 1289,59лв.- договорна лихва; лихвата за забава върху
главницата, за периода 11.03.2021-27.01.2022г, в размер на 114,08лв. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по
чл. 410 ГПК-08.04.2022г., до окончателното изплащане на задължението,
дължими въз основа на Договор за потребителски кредит ****, за които суми
има издадена заповед за изпълнение № 1108/11.04.2022г по ч.гр.д.
№1933/2022г. на ПлРС, са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.
240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът съобразява следното:
Предмет на осъдителният иск са вноските с настъпил- към датата на
депозиране на ИМ- падеж, а именно за периода 10.02.2022-10.07.2022г вкл.
Спрямо тях, както бе посочено по- горе, не е необходимо обявяване на
предсрочна изискуемост, с оглед на настъпилият им падеж. Съобразно
заключението на ВЛ, за посоченият период, дължими и непогасени са сумите
от 808,21лв. главница и 505,07лв.—договорна лихва. По делото няма
представени доказателства за плащания на тези суми.
Съдът намира, че при обсъждане основателността на претенцията и
дължимостта на претендираните суми, следва да бъде обсъден въпросът за
действителността на клаузата по чл. 18, 2, т.8, вр. т.7 от Договора,
предвиждаща неустойка от общо 810лв., която изначално е включена в
погасителния план по договора, респ. – в месечната погасителна вноска.
6
Съдът намира, че тази клауза е нищожна, като противоречаща на закона и на
добрите нрави. Съобразно нормата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката
е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорно задължение- за представяне на „документ за доходите“, но
неизпълнението на това задължение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, а цели обезпечаване
на бъдещи разходи на кредитора, свързани със събиране на вземането. Макар
и да е уговорена като санкционна, тази неустойка води до скрито оскъпяване
на кредита, още повече, че е включена изначално в месечните погасителни
вноски в т.ч. и в изготвеният погасителен план. С оглед изложеното и
констатираната от съда нищожност на тази клауза, съдът намира, че
заплатената от ответника сума за неустойка от 180,18лв., следва да бъде
приспадната от общо дължимата сума по кредита. Съобразявайки правилото
на чл. 76 от ЗЗД, съдът намира, че недължимо платената сума следва да бъде
отнесена към задължението за договорна лихва и същата бъде намалена със
сумата от 180,18лв. – до размер на сумата от 317,82лв.
По отношение на вноските с падежи 10.08.2022-10.06.2023г, за сумата
от 1979,33лв., главница, за които с ИМ ищецът обявява предсрочна
изискуемост, съдът намира, че същите са изцяло дължими и следва да бъдат
присъдени. Съдът приема, че няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника, с
връчването на ИМ и приложенията й. Връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно, ако е направено на особеният му представител,
назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Както бе посочено по-горе, съобразно чл. 19.3 от Договора, кредитора има
право да обяви за предсрочно изискуемо вземането си по договора, при забава
повече от 30 дни на плащането на погасителна вноска и същият е надлежно
упражнил това свое право.
На основание гореизложеното, предявеният осъдителен иск, с правно
основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, да бъде уважен, както следва:
за сумата от 808,21лв. главница и за сумата от 317,82лв договорна лихва,
дължими за периода 10.02.2022-10.07.2022г.- вноски с настъпил падеж, както
7
и за сумата от 1979,33лв., главница- за периода 10.08.2022-10.06.2023г, -
вноски, спрямо които е обявена предсрочна изискуемост, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, като за разликата до пълният предявен
размер от 505,07лв договорна лихва, за периода 10.02.2022-10.07.2022г, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер на 1838,20лв. /общо и за двата иска/ и сумата от 432,34лв- разноски по
заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че Г.
А. В. , ЕГН **********, с настоящ адрес ****, ДЪЛЖИ НА **** *********,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****-
управители, сумата от 1118,09лв.- главница , за периода 10.03.2021-
10.01.2022г., сумата от 1289,59лв.- договорна лихва, за периода 10.03.2021-
10.01.2022г. и сумата от 114,08лв лихва за забава върху главницата, за
периода 11.03.2021-27.01.2022г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК- 08.04.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор
за потребителски кредит ****, за които суми има издадена заповед за
изпълнение № 1108/11.04.2022г по ч.гр.д.№1933/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, Г. А. В. ,
ЕГН **********, с настоящ адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ НА **** *********,
със седалище и адрес на управление ****, представлявано от ****
управители, сумата от 808,21лв.- главница, сумата от 317,82лв.- договорна
лихва, дължими за периода 10.02.2022-10.07.2022г.- вноски с настъпил
падеж, и сумата от 1979,33лв.- главница- за периода 10.08.2022-
10.06.2023г.- вноски, спрямо които е обявена предсрочна изискуемост,
дължими въз основа на Договор за потребителски кредит **** ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на ИМ- 01.08.2022г., до
окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
8
размер от 505,07лв. - договорна лихва, за периода 10.02.2022-10.07.2022г,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 от ГПК, Г. А. В. , ЕГН **********, с
настоящ адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ НА **** *********, със седалище и
адрес на управление ****, представлявано от ****- управители, сумата от
1838,20лв- разноски по настоящето дело и сумата от 432,34лв.- разноски по
ч.гр.д.№1933/2022г. на ПлРС
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9