№ 138
гр. Харманли, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т. Г. Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200499 по описа за 2022 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
админист ративните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Б. А. А. с ЕГН **********
от гр. Любимец ул. *** против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№6048256/16.06.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по
чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 600,00
лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е нищожен акт,
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
отклонение на санкционния акт от изискванията за задължителни реквизити -
липсва ясно посочване на дата на издаване, мястото на нарушението, неясно е
описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на
процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен
обем. На следващо място твърди, че нарушението, за което е санкциониран,
не е констатирано по надлежния ред. Счита, че в нарушение на закона в
атакувания ел. фиш била посочена само бланкетната санкционна норма на
чл.182 ал.4 от ЗДвП, без да е посочена връзка с конкретната приложима
хипотеза на чл. 182 ал.2 ЗДвП, съответстваща на установено превишение на
скоростта. Непосочването на нарушените законови разпоредби
жалбоподателят счита, че пряко нарушават правото му на защита при
1
обжалването на акта. На следващо място твърди, че атакуваният електронен
фиш е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения
на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които
налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени изцяло атакувания
Електронен фиш, както и да му се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. Т. К. от АК – Хасково сочи, че поддържа жалбата и моли
за уважаването й по подробно посочени съображения.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 16.06.2022г. в 17,13 часа по път ПП I-8 км.321+657, аварийна
площадка на „ Бряговски завои” в посока гр. Харманли при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 50 км./ч е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 557, МПС марка „Шкода Суперб ”, е рег.№ ****. Техническото
средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 90 км/ч при
разрешена максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 40 км/ч превишена стойност
на скоростта. Нарушението е извършено повторно в едногодишния период от
влизане в сила на ЕФ № 4675730. Установено е, че автомобилът е
регистриран на името на жалбоподателя Б. А. А..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба сер.К № 6048256, е който на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП за
нарушение по чл.21, ал.2,вр. 21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
600,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№1253р-7024 от 17.06.2022, с посочена дата на използване 16.06.2022г. място
на използване ПП I-8 км.321+657, аварийна площадка на „Бряговски завои”,
посока на движение от гр.Хасково към гр. Харманли, общо ограничение на
скоростта - 50 км/ч, пътен знак за ограничение – В-26, режим на измерване -
стационарен, номер на служебен автомобил X 8448 АС, начало на работа –
15,40 часа, край на работа – 18,00 часа.
Наличен по делото е и снимков материал на горепосоченото МПС с
рег.№ X 8448 АС, в който е поставено АТСС, както и справка за
нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата
16.06.2022 г., 17:13 часа, отразена е измерена скорост на движение на
процесния лек автомобил е рег.№ **** от 93 км/ч при ограничение 50 км/ч, а
2
след приспадане на евентуалната грешка при измерването на скоростта от +/-
3 км/ч е посочена за наказуема скорост 90 км/ч и наказуемо превишаване - 40
км/ч.
Приложен е и протокол №2-52-22 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол от 02.02.2022г видно от който АТСС съотвества на одобрения
тип.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозирането й в РС - Харманли, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ)
– процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира като относими към предмета на доказване и допринасящи за
разкриване на обективната действителност, а и същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на 16.06.2022г. в
17,13 часа по път ПП I-8 км.321+657, аварийна площадка на „ Бряговски
завои” в посока гр. Харманли при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 от 50 км./ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 557, МПС марка „Шкода
Суперб ”, е рег.№ ****. Техническото средство отчело, че автомобилът се
движи със скорост от 90 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч,
т.е. с 40 км/ч превишена стойност на скоростта.
Правилно е било преценено, че за процесното нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на Б. А. А. в качеството му на собственик на
МПС. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е налична справка за
собственици на МПС и не са налице данни въпросното МПС да е било
управлявано от друго лице, различно от неговия собственик. Така или иначе
от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни
3
да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава
възможност в самия ел. фиш. В този смисъл безспорно установено е, че
процесният автомобил, управляван от жалбоподателя Б. А. А. е бил в
нарушение, като е превишил с 40 км. /ч. разрешената скорост от 50 км. /ч,
ограничена с пътен знак "В26".
В настоящото производство се установява, че контролът е бил
осъществен с годно техническо средство - № TFR1-M 557, представляващо
преносима система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип,
което е видно от приложеното по делото писмо от БИМ, същото е вписано в
регистъра на българския институт по метрология, преминало през надлежна
последваща периодична проверка, което се установява от приложения по
делото Протокол № 2-52-22 02.02.2022г. Надлежно съставен и попълнен е
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съгласно
трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ,
който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е
представена и снимка на разположението на измервателния уред. В случая
обаче е налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните
елементи на деянието и на приложимата санкционна норма. С електронния
фиш е наложено наказание "Глоба" в размер на 600 лв. на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер. Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва
да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на
максимално разрешената скорост в извън населено място от 31 до 40 km/h
– чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП); описание от фактическа страна, че нарушението
е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането
му в сила.
На първо място, липсва запълване на бланкета с посочване на
нарушената норма. Тази липса предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на
изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната
санкция. На следващо място, макар и да е описано, че деянието е извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4675730, но не се
сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане в сила на
посочения електронен фиш, съдът не може да извърши преценка дали
наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по
квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба,
или за нарушение, извършено за първи път, каквото е словесното описание на
4
нарушението.Това е така, тъй като съгласно § 6",т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП” Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото
наказание му е било наложено като нов водач.
От справката за нарушител се установява, че посоченият електронен
фиш обуславящ съставомерността на квалифициращият признак „
повторност” ЕФ К/4675730 е съставен на 09.04.2021г. и е връчен на
07.06.2021г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.182,
ал.1,т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева и същият е влязъл в
сила. В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия
санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на
повторност. Няма никакво съмнение за настоящия състав, че непосочването,
кога влиза в сила този електронния фиш представлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо значително правото на защита на
наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. Липсата предпоставя процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата
води до невъзможност както за съда да провери този факт, така и за
жалбоподателя да го оборва.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая е налице порок при описанието на
санкционната разпоредба, като административнонаказващият орган е наказал
жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за
нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед постановките на
тълкувателното решение, няма пречка дори и при неправилното описание на
санкционната норма, съдът да приеме, че квалифициращият признак
"повторност" не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по основния
състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно предявено
обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в размер на
300 лева. По този начин не се нарушават правата на жалбоподателя, който се
е защитавал по описаните факти на извършеното от него нарушение за
скорост с 40 км. /ч. максимално позволената в процесния участък.
С оглед на изложеното, процесният електронен фиш следва да бъде
изменен в частта му за наказанието, като наложеното на жалбоподателя
наказание "глоба" се намали до размер от 300 лева на основание чл. 182, ал. 2,
5
т. 5 от ЗДвП, като потвърждава ЕФ в останалата част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес. На основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена с подадената жалба. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатена сумата от 350,00 лева,
съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер.
Възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй
като се присъжда възнаграждение в минимален размер. С оглед защитената
част от интереса му, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя половината от определеното възнаграждение, а именно –
175,00 лв. Разноски са дължими на въззиваемата страна, но при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искане в тази
насока не е направено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т.4,вр. ал.7,т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№6048256/16.06.2022 г. на ОД на МВР - Хасково, с който на Б. А. А. с ЕГН
********** от гр. Любимец ул. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600
лв., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в
санкционната част, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.
182, ал. 4 ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 600 (шестстотин) на 300 (триста) лева и
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ в останалата част.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Б. А. А. с ЕГН
********** от гр. Любимец ул. *** сумата от 175,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6