РЕШЕНИЕ № 41
гр. Бургас, 28.01.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7278 по описа
за 2010-а год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на Н.С. Т. (неправилно посочена в исковата молба с фамилното име
Н.) против Д.Й.Н.,***, с която претендира изменение на издръжките и режима на
лични отношения между ответника и малолетните деца на страните – С.Д.Н., род.
на *** год., и Д.Д.Н., род. на *** год., определени с Решение № ... год. по гр.
д. № ... год. на БРС, като бъде ограничена продължителността на контактите
между децата и баща им, както и осъждане на бащата-ответник да заплаща на двете
си деца увеличени месечни издръжки – в размер от 150 лева за сина С. и 120 лева
за дъщерята Д., считано от предявяване на исковете, ведно със законната лихва;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на исковете са
чл. 59, ал. 9, чл. 142 и чл. 150, СК.
Ответникът оспорва по основание
иска за изменение режима на лични отношения, а претенциите за увеличение на
издръжките – само по размер; ангажира доказателства и моли за присъждане на
деловодните разноски.
Дир. „СП”-Бургас не изразява
становище по делото.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от представените по делото писмени
доказателства, бракът между съпрузите Н. и Д. Н. е прекратен с Решение № ... год. по гр. д. № ... год. на БРС, с него
упражняването на родителските права върху децата С. и Д. е предоставено на
майката Н., на която е възстановено и предбрачното фамилно име Т.. Съгласно
цитирания съдебен акт, на бащата Д.Н. е определен режим на лични отношения с
децата, който да осъществява през всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя, т. е. предвидено е и право на преспиване на
децата в дома на баща им, както и един месец през лятото, извън периода на
ползвания от майката платен отпуск. Със съдебното решение бащата е осъден да
заплаща на сина си С. месечна издръжка от 70 лева, а на дъщеря си Д. – 50 лева,
начиная от 25.02.2008 год., ведно със законната лихва.
В обстоятелствената част на
исковата си молба в настоящото дело майката твърди, че поведението на бащата
към двете деца било безотговорно – той не спазвал определения по време режим на
лични отношения, през продължителни периоди не се интересувал от децата и не
търсел контакти с тях, вкл. и телефонни, не плащал издръжка, нямал постоянно
пребиваване в страната и установено свой дом в гр. Бургас. Като основание за
исканото изменение на режима на лични отношения е описан случай от лятото на
2010 год., когато Д. прекарал с децата си 2 дни на неизвестно за майката място,
без да им осигури подходящи дрехи, място за отмора и нужните им за момента
лекарства. В подкрепа на тези твърдения по делото е разпитан свид. С. Т., баща
на ищцата Н. Т., който твърди, че през една утрин на м. август 2010 год. предал
двете деца на баща им с уговорката да ги върне до 18 ч. на същия ден, която
ответникът не спазил. Според свидетеля, Д. не се интересувал от децата си, дъщеря
му изобщо не била привързана към баща си, докато привързаността на сина към
баща му се стопила с времето.
Насрещната страна оспорва
претенцията за изменение на режима на лични отношения с твърдения, че не е
застрашавал здравето на двете деца и не е нарушавал правата на майката. За
установяване на тази теза са ангажирани показанията на свид. Х. Х., без родство
със страните, който твърди, че Д.Н. понастоящем живеел в Испания, но не работел
и се издържал от обезщетение за безработица; сочи, че Д. страдал за децата си и
от невъзможността да ги вижда.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявения от Н. Т. иск за изменение режима на
лични отношения за неоснователен. Нормата на чл. 59, ал. 9, СК урежда възможността
за промяна и постановяване на нови мерки по ал. 2, условие за това е изменение
на обстоятелствата. В настоящия казус такова изменение не е налице, защото липсва
създадена от бащата опасност за живота и здравето на децата му. На първо място,
становището на майката, че поведението на ответника към децата му е
безотговорно, е недоказано, и няма основание за ограничаване времето за лични
отношения между тримата. Липсата на трайно установен домашен адрес за Д.Н. ***
не е резултат от противоправно поведение, а е последица от установеното от
ответника местоживеене в Испания. В тази насока значим е не заявеният постоянен
и настоящ адрес, а мястото и начинът за осъществяване на контактите между
бащата и децата. Според съда, основно и решаващо значение в случая има
поведението на ответника и въздействието му върху правата и законните интереси
на двете деца – чл. 59, ал. 4, СК. Ищецът не е установил по категоричен и
обоснован начин наличието на такова неблагоприятно въздействие – твърденията за
прекараните 2 дни на язовир през лятото на 2010 год. не са свързани с ясно
изразени неблагоприятни последици за децата и не разкриват липса на родителска
загриженост. В подкрепа становището на съда е и мнението на изслушаното дете – С.Н.,
което не разкри отрицателно отношение към баща си. По делото не са представени
други, убедителни доказателства, които сочат опасността от неблагоприятно
въздействие на ответника върху децата му през установения режим на лични
отношения, поради което претенцията по чл. 59, ал. 9, СК следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Исковете
за изменение размера на издръжките – чл. 150, СК, съдът намира за доказани по
основание. В разглеждания казус дължимите на двете деца месечни издръжки са в
размер от 50 лева (за 4-годишната Д.) и 70 лева (за 12-годишния С.), определени
от съда през 2009 година, при значително по-различна икономическа обстановка в страната,
при по-ниска възраст и по-малки нужди на децата. Долната граница в размера на
издръжката е определен нормативно – 60 лева (чл. 142, ал. 2, СК), т. е.
размерът на настоящото парично задължение на ответника Д.Н. към дъщеря му е под
минималния, установен от законодателя, а за сина му – малко над същия минимум,
т. е. те не могат да покрият нуждите на всяко от децата. По делото е ангажирано
посмено доказателства относно доходите на майката през лятото на 2010 год. – около
400 лева месечно, а това налага извода, че възможностите й за посрещане нуждите
на децата са недостатъчни. В този смисъл съдът намира, че дължимите от бащата
месечни издръжки следва да бъдат увеличени с 40 лева, или задължението му към Д.
бъде определено на 90 лева месечно, а към С. – на 110 лева месечно. Въпреки
липсата на доказателства за размера на обезщетението за безработица, получавана
от ответника в Испания (според показанията на свид. Х.), съдът намира, че здравословното
състояние, възрастта и професионалните умения на бащата му дават възможност без
затруднения да осигури собствените и на двете си деца материални нужди. В тази
насока следва да се има предвид, че към настоящия момент за ответника не е
възникнало задължение за издръжка на други лица, конкуриращо с правото на
дъщеря му Д. и сина С. – чл. 141, т. 1, СК. Изложените съображения мотивират
съда да приеме исковете за основателни, но доказани по размер за сумата от,
съотв., 90 лева и 110 лева, което налага частичното им уважаване. Увеличените издръжки
следва да бъдат присъдени с начална дата от предявяване на иска – 21.09.2010
год., в съответствие с волята на ищеца. По отношение горниците от 30 лева и 40
лева, исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не са
налице данни за нормативните предпоставки на чл. 142, ал. 1, СК – нуждите на децата
и финансовите възможности на родителя да заплаща издръжките в пълния
претендиран увеличен размер.
Съдът намира, че,
предвид частичната основателност на исковете следва да постанови разноски между
страните да останат в тежест на всяка една от тях, така както са направени –
чл. 329, ал. 1, ГПК; този извод налага и изрично отхвърляне молбите на страните
с правни основания чл. 78, ал. 1 и ал. 3, ГПК.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7, ГПК, чл. 1 от
Тарифа за държавните такси и чл. 5, б. „ж” от Закона за държавните такси,
ответникът Д.Н. следва да заплати на Бургаския районен съд държавна такса от
115,20 лева, определена върху увеличените издръжки на двете деца.
На основание чл. 242,
ал. 1, ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на съдебното
решение в частите му за издръжките на децата и лихвата за забава.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на месечната
издръжка, дължима от бащата Д.Й.Н. на ненавършилия му пълнолетие син С.Д.Н.,
определен с Решение № ... год. по гр. д.
№ ... год. на БРС, като, на основание чл. 150, СК, го увеличава с 40 лева, и
ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН **********,***,
на основание чл. 143, ал. 1, СК, да заплаща на малолетния си син С.Д.Н., ЕГН **********,
чрез майката-законен представител Н.С. Т., ЕГН **********,***, месечна издръжка
в размер от 110 (сто и десет) лева, начиная от 21.09.2010 год. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с лихвата за
просрочие на всяка месечна вноска, И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му от 40 лева
до претендираното увеличение на издръжката до 150 лева.
ИЗМЕНЯ размера на месечната
издръжка, дължима от бащата Д.Й.Н. на ненавършилата му пълнолетие дъщеря Д.Д.Н.,
определен с Решение № ... год. по гр. д.
№ ... год. на БРС, като, на основание чл. 150, СК, го увеличава с 40 лева, и
ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН **********,***,
на основание чл. 143, ал. 1, СК, да заплаща на малолетната си дъщеря Д.Д.Н.,
ЕГН **********, чрез майката-законен представител Н.С. Т., ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер от 90 (деветдесет) лева, начиная от 21.09.2010 год. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, ведно с
лихвата за просрочие на всяка месечна вноска, И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му от
30 лева до претендираното увеличение на издръжката до 120 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на съдебното решение в частите му относно увеличените издръжки и
лихвата за забава.
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно
основание чл. 59, ал. 9 във вр. с ал. СК на Н.С. Т. за изменение режима на
лични отношения между бащата-ответник Д.Й.Н. и двете малолетни деца на страните
– Д.Д.Н., ЕГН **********, и С.Д.Н., ЕГН **********, определен с Решение № ... год. по гр. д. № ... год. на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Н.С.
Т. и на Д.Й.Н. с правни основания чл. 78, ал. 1 и ал. 3, ГПК за осъждане на
насрещната страна да й заплати направените деловодни разноски.
ПОСТАНОВЯВА разноските да останат
в тежест на страните, така както са направени от всяка една от тях.
ОСЪЖДА Д.Й.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 115,20 (сто и
петнадесет запетая двадесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от
страните и от Дир. „СП”-Бургас по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала:
ЕХ