Решение по дело №155/2017 на Районен съд - Брезник

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Брезник, 28.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 19.07.2017 г., II-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

при секретаря Марияна Г.като разгледа гр.дело № 155 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Е.И.Н., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Н.И.З., ЕГН: **********, адрес: *** и П.М.Х., ЕГН: **********, адрес: ***.

По изложени съображения в исковата молба ищцата моли да бъде постановено решение с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата Е.И.Н. е собственик на процесните осем на брой земеделски имоти /ниви/ на основание наследство и давност, находящи се в землището на гр. Брезник, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесните имоти, а именно:

1. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 3885 кв.м. (три хиляди осемстотин осемдесет и пет квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.9.38 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка девет точка тридесет и осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Могилица, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 009038 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.36, 06286.9.39, 06286.9.46, 06286.9.45 по ККР на гр. Брезник.

2. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 19999 кв.м. (деветнадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.35.16 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка тридесет и пет точка шестнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Режански път, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 035016 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.35.19, 06286.35.18, 06286.35.17, 06286.38.57, 06286.35.15, 06286.35.14 по ККР на гр. Брезник.

3. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 17262 кв.м. (седемнадесет хиляди двеста шестдесет и два квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.39.4 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка тридесет и девет точка четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Средорек, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 039004 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.39.3, 06286.39.9, 06286.39.8, 06286.39.7, 06286.39.5, 06286.39.21 по ККР на гр. Брезник.

4. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 38399 кв.м. (тридесет и осем хиляди триста деветдесет и девет квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.53.17 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка петдесет и три точка седемнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Ливаге, с начин на трайно ползване – нива, шеста категория, с номер по предходен план 053017 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.53.41, 06286.53.16, 06286.53.4, 06286.53.3, 06286.53.2, 06286.53.1, 06286.53.35, 06286.53.34, 06286.53.18, 06286.51.31 по ККР на гр. Брезник.

5. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 71990 кв.м. (седемдесет и една хиляди деветстотин и деветдесет квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.67.4 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка шестдесет и седем точка четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Локва, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 067004 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.55.33, 06286.67.5, 06286.67.27, 06286.67.3 по ККР на гр. Брезник.

6. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 37397 кв.м. (тридесет и седем хиляди триста деветдесет и седем квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.76.11 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка седемдесет и шест точка единадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Пашина, с начин на трайно ползване – нива, шеста категория, с номер по предходен план 076011 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.76.26, 06286.76.371, 06286.76.10, 06286.76.15, 06286.76.12 по ККР на гр. Брезник.

7. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 1389 кв.м. (хиляда триста осемдесет и девет квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.9.35 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка девет точка тридесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Могилица, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 009035 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.19, 06286.9.46, 06286.9.45, 06286.9.20 по ККР на гр. Брезник.

8. Поземлен имот, находящ се в град Брезник, област Пернишка, с площ от 5063 кв.м. (пет хиляди и шестдесет и три квадратни метра), представляващ имот с идентификатор 06286.9.36 (нула шест хиляди двеста осемдесет и шест точка девет точка тридесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Брезник, в местността Яровец, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план 009036 по КВС на гр. Брезник, при граници на поземления имот по кадастрална карта имоти с идентификатори: 06286.9.39, 06286.9.38, 06286.10.15, 06286.9.17, 06286.9.45 по ККР на гр. Брезник.

Ответникът П.М.Х. е оспорил иска с твърдения, че с решение на ОСЗ – Брезник е възстановено правото на собственост върху спорните имоти на наследници на И.С.Г., чиито наследник е и ответникът и съответно и той е съсобственик на имотите. Не оспорва факта, че ищцата на основание наследство е собственик на ½ ид. част от тези имоти, но твърди, че останалата ½ ид. част е собственост на наследниците на М.Х. Г./съпруга на общия наследодател/, като той е един от тези наследници.

Ответникът Н.И.З. е оспорил иска, поддържайки, че ползва имотите на основание валиден договор за аренда, сключен с ответника П.М.Х..

Брезнишкият районен съд като съобрази събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:

От приложеното по делото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 9400-2362 от 29.07.2015 г. издадено от Община гр. Брезник е видно, че Е.И.Н. и П.М.Х. са наследници на И.С.Г.. И.С.Г. е починал на 21.10.1961 г. и е оставил за свои наследници ищцата Е.И.Н. и съпругата си М.Х. Г.. М.Х. Г.е починала на 16.10.1981 г. и за свои наследник е оставила П.Х. Д.. П.Х. Д. е починал и е оставил за свои наследници Х. П. Д. и М. П. Х.. Другите двама братя на М.Х. Г.– Б. Х. Д. и М. Х. Д. са починали преди нея и нямат деца. М. П.Х. починал на 01.02.2014 г. и оставил за наследници дъщеря Б. М. Х.-К.- и втория ответник по делото – син П.М.Х..

Ищцата твърди, че ответникът П.М.Х. е наследник по закон на „последваща“ съпруга по смисъла на чл. 9 „А“ от ЗН. Видно от приетия като доказателство по делото акт за брак № 27 от 04.02.1943 г. по описа на община Перник, И.С.Г. и М.Х. Г.са сключили брак на 29.01.1943 г. Законодателят не е дал легално определение на „последващ“ съпруг по смисъла на ЗН, но с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 1/1998 г., ОСГК е дало задължително тълкуване на чл. 9 „А“ от ЗН. Съгласно цитираното тълкувателно решение „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя – собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Обобществяването на земеделските земи се извършва основно в периода от 1947 г. до 1954 г. С решение № 44/08.09.1998 г. на Общинската служба по земеделие гр. Брезник на наследниците на И.С.Г. е възстановена собствеността върху земеделските земи притежавани от наследодателя преди тяхното обобществяване. Решението има конститутивен характер (тълкуването на закона в този смисъл е дадено с ТР № 1 по гр. д. №11/1997 г. на ОСГК на ВКС).

От изложеното се установява категорично, че И.С.Г. и М.Х. Г.са сключили брак преди одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което и М.Х. Г.не е „последваща“ съпруга по смисъла на чл. 9 „А“ от ЗН.

За да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно: ищецът да е собственик на имота, имота да се владее от ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на следващата, докато се установи наличието на всичките.

Тежестта на доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна, само когато тя не разполага с документ за собственост за същото право. В мотивите на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154. ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има силата на констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са налице документи за съсобствения характер на имотите от 1998 г. (с оглед изложеното по-горе по отношение на тълкуването на разпоредбата на чл. 9а от ЗН) и за собственост на Е.И.Н. от 2008 г. В тежест на ищцата е да докаже, че след възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79. ал. 1 ЗС.

Нормативната уредба на института на владението, съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дават понятието на владението, но те не са достатъчни да го направят годно да произведе гражданските последици, които произтичат от владението. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато (да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца), да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Най-често спорове за несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно основание да я упражнява - договорно (например наем) или законно (например чл. 31, ал. 1 ЗС). При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт (intervesio possesiones), намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен (несъмнен) начин, т.е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза (при превръщане на държането във владение) в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо (т.е. без противопоставяне) съгласие на останалите, като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30 и следващи от ЗС. Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и следващи от ЗС е изрично уредена с алинея 4 на чл. 3 от Закон за арендата в земеделието. Следователно сключването на договор за аренда, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.

В случая следва да се има предвид и че, когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и е държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части е необходимо да е отблъснал владението на останалите сънаследници като е манифестирал ясно пред тях намерението си с конкретни действия по отричане на техните права, които да са станали достояние на тези сънаследници. Декларирането на имота в данъчната служба на свое име, без това да е станало известно на останалите сънаследници заплащането на данъци и консумативи не съставлява действие на отричане на техните права.

Следователно безспорно установено е по делото, (с огледи изложеното по-горе) че Е.И.Н. и наследниците на М. П. Х. – Б. М. Х.-К. и П.М.Х. са съсобственици на процесните имоти при квоти ½ за Е.Н. и ½ за Б. М. Х.-К. и П.М.Х..

Настоящият съдебен състав счита, че така предявения ревандикационен иск от ищцата - Е.И.Н., следва да бъде уважен за ½ ид. част от процесните имоти, а за останалата ½ ид. част иска следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.

В настоящото производство не се доказа П.М.Х. да владее имотите предмет на делото. Относно първия ответник Н.И.З. по делото бяха представени доказателства от които се установи следното: Видно от Договор за аренда с нотариална заверка на подписите от 30.07.2015 г., вписан акт № 240, том 2, дело № 1186 от 31.07.2015 г. на Служба по вписвания при Районен съд гр. Брезник, П.М.Х. е отдал под аренда на Н.И.З. процесните имоти. Договорът с надлежно вписан на 31.07.2015 г. съгласно изискванията на Закона за арендата в земеделието и е с валиден срок на действие десет стопански години до 30.07.2025 г. В конкретния случай Договорът за аренда е подписан при условията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ/стара редакция преди изменението/, според която разпоредба, когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земеделска земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ, които се следват на всички съсобственици. Отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай възниква облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като в защита на интересите на останалите съсобственици, които не са страни по договора, приложение намира разпоредбата на чл. 30. ал. 3 ЗС (респ. защита по общия ред, ако се твърдят/докажат вреди и/или пропуснати ползи). Ето защо съдът приема, че ответникът Н.И.З. ползва процесиите имоти на валидно и противопоставимо на ищеца правно основание.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск по чл. 108 ЗС в осъдителната част не е доказан по своето основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При направено искане и с оглед изхода на спора, ищцата- Е.И.Н., следва да бъде осъдена да заплати на ответника Н.И.З. сумата от 800 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение и на ответника П.М.Х. сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.З., ЕГН: **********, адрес: *** и П.М.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, че Е.И.Н., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на ½ идеална част по наследство от следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Брезник, а именно:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 108 ЗС от Е.И.Н., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Н.И.З., ЕГН: **********, адрес: *** и П.М.Х., ЕГН: **********, адрес: *** за осъждане на ответниците за предаване на владението на ищцата на следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр. Брезник, а именно:

ОСЪЖДА Е.И.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати на Н.И. ***, с ЕГН: ********** сумата от 800 лв. (осемстотин лева) направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Е.И.Н. ***, с ЕГН: ********** да заплати на П.М.Х. ***, с ЕГН: ********** сумата от 300 лв. (триста лева) направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	28 юли 2017 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия:	Веселин Кирилов Хайдушки

Дело:	20171710100155
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 май 2017 г.

Решение по дело №155/2017 на Районен съд - Брезник

Съдържание на акта