РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Силистра, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100692 по описа за 2025 година
Ищецът Т. В. М. твърди, че на 20.08.2024 г. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответника договор за кредит № .........-............ , по силата на който му бил
предоставен такъв в размер на 1900 лв., който той се задължил да върне на 16 месечни
вноски заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 48,64 % на годишна база и
при уговорен годишен ГПР в размер на 61,02 %. В чл. 9 от договора за кредит страните се
споразумели за предоставянето на допълнителни услуги – „Бързо разглеждане на искането
за кредит“ срещу възнаграждение от 988,16 лв. и „Динамично плащане“ срещу
възнаграждение от 1482,24 лв.
Ищецът счита, че възнагражденията за посочените услуги не са включени при
изчисляването на ГПР, поради което се достигало до заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според която ГПР по договора за кредит не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Горното обосновавало нищожност на тези клаузи на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК поради заобикаляне изискванията на този закон. Счита също така, че клаузите са
неравноправни на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП (поради невъзможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора), тъй като уговорените чрез
тях възнаграждения не били включени в ГПР – казаното сочело на заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 ЗЗП, представляваща индиция за
неравноправния характер на клаузата. Счита също така, че клаузите са нищожни поради
накърняване на добрите нрави, произтичащо от значителната нееквивалентност на
насрещните престации по договора за кредит, както и поради неспазването на принципа за
добросъвестност и справедливост при предварителното изискване на заплащане за
1
допълнителни услуги, които може и да не бъдат използвани. Позовава се на законовата
забрана за начисляване на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поради изложените причини
моли съда да обяви нищожността на договорните клаузи за предоставянето на допълнителни
услуги – „Бързо разглеждане на искането за кредит“ срещу възнаграждение от 988,16 лв. и
„Динамично плащане“ срещу възнаграждение от 1482,24 лв., както и да осъди ответника да
му заплати направените по делото разноски.
Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Счита, че процесните възнаграждения не подлежат на включване в ГПР, тъй
като уговарянето на услугите, за които се дължат, не било задължително условие за
получаването на кредита, вместо което ищецът по собствено желание поискал да се ползва
от тях. Счита, че клаузите, които ги предвиждат, не накърняват добрите нрави, тъй като
дейността на финансовите институции се осъществявала при регулаторен режим и строг
контрол, а освен това доброволността на договарянето и еквивалентността на насрещните
престации били правни принципи (а не етични такива) и противоречието с тях би
обосновало друг вид нищожност – поради липса на съгласие или поради противоречие със
закона. Счита също така, че услугите, за които се дължат процесните възнаграждения, не са
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което не попадат в обхвата на
забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. При отхвърляне на исковете претендира направените по
делото разноски.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
По делото е представен договор за потребителски кредит ...........-........... от 20.08.2024
г., от който е видно, че първият ответник в качеството си на кредитор предоставил на ищеца
в качеството му на кредитополучател потребителски кредит в размер на 1900 лв., който той
се задължила да ползва срещу уговорена лихва в размер на 48,64 % на годишна база, както и
да възстанови същия на 16 месечни вноски в срок до 20.12.2025 г. В чл. 9 от договора е
отразено желанието на кредитополучателя за бързо разглеждане на искането му при
условията на т. 7.3 от раздел 5 от ОУ срещу заплащане на възнаграждение в размер на
988,16 лв., както и за динамично плащане при условията на т. 7.4 от раздел 5 от ОУ срещу
възнаграждение в размер на 1482,24 лв., които възнаграждения били дължими на равни
части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска. По делото не са
представени ОУ към договора за кредит, поради което не става ясно в какво се изразяват
конкретните услуги, предоставяни от кредитора под посочените по – горе обозначения –
„бързо разглеждане на искането“ и „динамично плащане“.
Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
2
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 ДР към ЗПК "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България; същевременно чл. 19, ал. 5
ЗПК определя като нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
максимални размери на ГПР, а чл. 21, ал. 1 ЗПК - всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон.
Съдът счита, че възнагражденията за бързо разглеждане и динамично плащане би
следвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като несъмнено представляват разход по
неговото обслужване; ответникът е на мнение, че уговарянето на посочените услуги не било
задължително условие за отпускане на кредита, но тази негова теза се крепи единствено на
отразеното в договора желание на кредитополучателя да се ползва от посочените услуги,
която формулировка е малко вероятно да отразява реалното желание и нужда на
потребителя, при положение че липсват данни относно възможността за ползване на
кредитни продукти от същия доставчик и при същите финансови условия без заплащане на
посочените допълнителни услуги и предвид липсата на икономическа логика и
целесъобразност от уговарянето на допълнителни услуги на по – висока обща стойност от
тази на самата главница. Прибавянето на възнагражденията за допълнителните услуги към
останалите разходи по кредита води до надвишаване на максимално допустимия ГПР по чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което уговорката за тяхното заплащане следва да се приеме за
нищожна, тъй като видимо надвишава допустимия по закон максимален размер на ГПР.
Дори да се приеме, че възнагражденията за услугите „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и „Динамично плащане“ не следва да се включва общия размер на ГПР
(ако се приеме, че тяхното уговаряне не е задължително условие за отпускане на кредита),
съдът счита, че клаузите за тяхното начисляване са неравноправни с оглед на особено
3
високия размер на възнаграждението за тяхното ползване на фона на размера на заетата от
кредитополучателя парична сума, съответно лихвата, която се дължи за нейното ползване.
Чл. 143, ал. 1 ЗЗП гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни
договорни клаузи. Основната услуга в сферата на кредитирането логично се явява
кредитната такава (предоставянето на заем), а стойността се заключава в уговорената
договорна лихва, представляваща възнаграждението за нейното ползване. Икономически
необосновано е услугите, съпътстващи и обслужващи кредитната услуга, да се установяват
на по - висока стойност от нейната собствена цена, тъй като тя е основния предмет на
правоотношението между страните, така че практическото и финансово значение на
съпътстващите я услуги не би могло да надвишава нейното собствено и централно за
договора значение. В разрез с всякаква икономическа логика въпросните услуги „бързо
разглеждане“ и „динамично плащане“ са фиксирани в договора на стойност съответно
988,16 лв. и 1482,24 лв., като всяка от тях надвишава съществено договорната лихва за
целия срок на договора, която възлиза на сумата от 719,20 лв. За съда остава неясно какви
собствено услуги въпросните такси биха могли да обезпечават, така че тяхното значение,
въпреки обслужващия си характер, да е по – съществено за кредитното правоотношение от
услугата по предоставянето на самия кредит. Самият ответник впрочем също не е счел за
необходимо да конкретизира същността на двете допълнителни услуги или да представи
общите условия към договора за кредит, в които би следвало да се съдържа тяхното
описание, което допълнително потвърждава тезата, че те нямат никакво практическо
значение за ползването на кредита, вместо което са предназначени за извличане на
допълнителна печалба от нуждаещото се от кредит лице. Чл. 9 от ЗЗД позволява на страните
да определят свободно съдържанието на сключваните от тях договори, като единственото
ограничение на свободата на договаряне произтича от необходимостта от спазване на
повелителните норми на закона и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за
норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от
хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предлагането на фиктивна услуга
срещу заплащане на особено висока такса е пример именно на подобно неравноправно
третиране, което през призмата на потребителския характер на договора за кредит следва да
се разглежда като нарушение на изискването за добросъвестност, водещо до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя по смисъла на чл.
143 ЗЗП. Дори да се разсъждава върху възможността за начисляване на такси за
извършването на техническите дейности, съпътстващи кредитната дейност на финансовите
институции, то тяхната стойност следва да е съизмерима с вида на дейностите и съобразена
с помощния им характер спрямо същинската предлагана от институцията услуга, а не със
4
стойността на последната, т.е. с основната престация, която клиентът на услугата дължи. В
този смисъл съдът споделя становището на ищеца, че клаузите за начисляването на двете
такси имат неравноправен характер, тъй като техният размер поотделно надхвърля този на
договорната лихва за целия срок на договора, без предлаганите срещу тези такси услуги (ако
има такива) да представляват основен предмет на договорните отношения между страните.
Дори да се приеме, че начисляването им излиза извън обхвата на забраната по чл. 10а, ал. 2
ЗПК, доколкото те не касаят усвояването на кредита в тесния смисъл на това понятие (ако
изобщо подобен извод е възможен при липса на ясна информация за съдържанието на
услугите) , то клаузите се явяват нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради техния
неравноправен характер с оглед на изложените по – горе аргументи. Поради посочените
причини предявеният иск за обявяването на тази нищожност се явява основателен и следва
да се уважи. Съдът счита, че невключването на разходите за двете допълнителни услуги в
ГПР по кредита (ако се приеме, че те са задължително условие за неговото отпускане)
действително представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и
2, т. 1 ЗЗП, но тя подлежи на санкциониране директно чрез нормата на чл.19, ал. 5 ЗПК,
която обявява за нищожни клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4
максимални размери на ГПР, поради което не следва да се коментира накърнената
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора през призмата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП във вр. чл. 146 ЗЗП (която хипотеза би
била приложима, ако въпреки невключването на разходите за допълнителните услуги в ГПР,
същият дори с тях, не надвишава максимално допустимия по чл.19, ал. 5 ЗПК).
Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 98,82 лв., а
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатски хонорар в размер на 657 лв. с ДДС, определен при съобразяване на
размерите по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, които съдът приема за
обичайни с оглед естеството и сложността на положения представителя адвокатски труд.
Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите за „бързо
разглеждане на искането“ и „динамично плащане“, инкорпорирани в чл. 9 от договор за
потребителски кредит .........-...........от 20.08.2024 г., сключен между ищеца Т. В. М. с ЕГН
********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № ...., ет. ......., ап. ...... в качеството на кредитополучател
и ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД с ЕИК ........... и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „Н.“
№ ....., ет. ......., представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., в качеството на кредитор.
ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., район И., ул.
„Н.“ № ...., ет. ......, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., да заплати на Т. В. М. с ЕГН
********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № ......, ет. ......., ап. ....... направените по делото разноски
5
в размер на 98,82 лв. (деветдесет и осем лв. и 82 ст.) за държавна такса.
ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД с ЕИК ...... и адрес на управление: гр. С., район И., ул.
„Н.“ № ....., ет. ....., представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., да заплати на адв. М. В. М., член на
АК – П., с адрес: гр. П., ул. „П. О. и к.“ № ......., ет. ....., ап. ......., адвокатско възнаграждение
на основание 38, ал. 2 ЗА в размер на 657 лв. (шестстотин петдесет и седем лв.) с включен
ДДС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Б. Е. Д. К.“ ООД с ЕИК ............. и адрес на управление: гр.
С., район И., ул. „Н.“ № ......, ет. ......, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., за присъждане на
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6