№ 39762
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110126186 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищцата за изменение на решение №12195/23.06.2055г.
по гр. д. №26186/2024г. по описа на СРС, 36 състав, в частта на разноските. Молителят
сочи, че в открито съдебно заседание е представила списък на разноските по чл. 80
ГПК и доказателства за направени съдебни разноски в хода на производството в общ
размер от 2 380 лева, от които заплатен адвокатски хонорар на процесуално
представителство в размер на 1 800 лева, заплатен депозит за вещо лице в размер на
500 лева и държавна такса в размер на 80 лева. Ищцата отправя искане за изменение
на решението в частта на разноските чрез неговото допълване доколкото счита
присъденият в нейна полза размер на съдебни разноски от 60 лева за недостатъчен.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците И. П. Л.а и С. К. Л. не са изразили
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото
обжалване, съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
В открито съдебно заседание 28.05.2025г. ищцата е представила списък на
разноските по чл. 80 ГПК, посредством който претендира присъждането на сторените
съдебни разноски за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и заплатен
адвокатски хонорар, за доказването на който са представени три броя договори за
правна защита и съдействие.
С решение №12195/23.06.2025г., постановено по гр.д. № 26186/2024 г. по описа
на Софийски районен съд, съдът е осъдил ответниците И. П. К.а и С. К. Л. да заплатят
на ищцата сумата от 60 лева разноски по делото за държавна такса и експертиза,
съразмерно на притежавания дял в съсобствеността. Съдът е мотивирал решението си
в частта на разпределение на сторените в производството съдебни разноски между
страните с утвърдената съдебна практика за дължимостта на разноските в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.
В процесния случай ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на
1
80 лева, депозит за изготвяне на допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер
на 300 лева и депозит за изготвяне на допуснатата допълнителна съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лева, както и за заплатен адвокатски хонорар на
упълномощения процесуален представител в общ размер от 1 800 лева. Ответниците
са заплатили разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на 200
лева.
Съгласно цитираните Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на
ВКС, II г. о., Определение № 526 от 5.11.2013 г. по гр. д. № 6142/2013 г., на ВКС, I г. о.,
Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014 г. на ВКС, II г. о. в
първоинстанционното производство по иск в правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС
страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а
разноските за такси и експертни заключения се разпределят съобразно правата на
всяка от страните в съсобствеността.
В допълнение на изложените съображения съдът следва да посочи, че
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е спорно производство за съдебна администрация
на граждански правоотношения между съсобствениците по повод ползването и
управлението на общата вещ (разяснения в този смисъл са дадени в мотивите към
точка 1 от ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Дейността на
съда в производствата по спорна съдебна администрация не може да бъде определена
като правораздавателна в същинския смисъл на това понятие, а именно като защита и
санкция при нарушаване на гражданските права. При тези производства не се
разрешават правни спорове, а се оказва съдействие на правните субекти при
упражняване на техните лични или имуществени права по смисъла на чл. 2 ГПК.
Когато съдът с решението си указва съдействие, като замества липсващата обща воля
на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК следва да претърпи някои
ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която
страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез
осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В
първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила. /така в ТР №3/2023 г. от 27.06.2024 г. по т. д. №3/2023г.
на ОСГК на ВКС/.
В процесния случай ищцата е направила разноски в производството в общ
размер от 580 лева /80 лева за заплатена държавна такса и 500 лева за заплатени
депозити за изготвяне на съдебно-технически експретизи/. Ответниците са извършили
разноски в производството за депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на
200 лева. Между страните е безспорно следното разпределение на правата в
съсобствеността - ищцата притежава 2/3 идеални части, а ответниците съответно 1/3
идеална част от правото на собственост върху процесния имот. От тук следва, че
съобразно притежаваните от ищцата права в съсобствеността на нея се следват 2/3 от
извършените съдебни разноски за държавна такса и експертизи или сумата от 520
лева, а на ответниците – сумата от 260 лева. Доколкото ищцата е сторила разноски,
надвишаващи по размер посочената припадаща й част от дължимите съдебни
разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатят разликата от 60 лева.
По изложените по-горе мотиви ответниците не следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение предвид това, че
в производство по спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС страните понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени.
Въз основа на така изложените мотиви, на ищцата не следва да бъдат
присъждани претендираните съдебни разноски, поради което молбата за допълване на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 249579/18.07.2025г., подадена от Й. К. П., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, за изменение и допълване на решение
№ 12195/23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 26186/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 36 състав, в частта на разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3