№ 8404
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ф.руари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110102766 по описа за 2023 година
Ищецът „ЗЕАД ............“ ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско стандарт” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7 324.06 лв. за щети на
застрахованото МПС „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ...., резултат от ПТП настъпило на
13.07.2022 г., в гр. Варна, ......“, причинено по вина на водача на МПС „Форд Мондео“ с рег.
№ ......... чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество „ЗК Л.
Инс“ АД. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване на
платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 25 лв., но плащане не постъпило.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 7 349.06 лв., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 210.26 лв. за периода
от 07.10.2022 г. до 17.01.2023 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач.
Твърди, че водачът на МПС „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № .... се движил с несъобразена
скорост, не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него МПС и при
изпр.арване, и така е причинил ПТП. Твърди, че претендираният размер е завишен. Оспорва
акцесорната претенция за лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на главната претенция предполага наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
1
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна
връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност,
покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество;
вид и размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 13.07.2022 г. в гр. Варна настъпило ПТП
между МПС „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ...., което било застраховано по застраховка
Каско при ищеца, и МПС „Форд Мондео“ с рег. № ......... гражданската отговорност на чийто
водач била застрахована при ответното дружество.
От събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на ПТП е следният:
автомобил Мерцедес се движи по ул. Ген. Кол. в дясна лента. По същото време автомобил
Форд Мондео се движи по същата улица, в същата посока, в лява лента. Поради
препятствие на пътното платно - неправилно пресичащ пешеходец, водачът на автомобил
Форд предприел ман.ра за преминаване в дясната лента без да пропусне движещия се там
Мерцедес, който с предна лява част ударил Форда в задна дясна част. Това е видно на първо
място от двустранния протокол за ПТП, който се ползва с формална доказателствена сила и
установява, че изявленията в него принадлежат на подписалите го лица. Съгласно чл. 123,
ал.1, б.“б“ ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие. Правилото е, че в сектор „Пр.озно средство
А” се попълват данните за МПС-то, управлявано от участника, виновен за настъпване на
ПТП. В случая в сектор „А“ данни е попълнил водачът на МПС Форд Мондео – М. В., който
така се е съгласил, че е виновен за ПТП, което изрично е и заявил в протокола, в който е
посочил, че ПТП е настъпило при смяна на лентите. Второ, от свидетелските показания на
свидетелите В. и А., водачи на автомобилите. Свидетелят В. сочи, че се движел по бул.
Цар.ец и след ляв завой тръгнал по бул. Генерал Кол., когато пред него пешеходец пресякъл
на червен сигнал на светофара и за да не го удари се отклонил в ляво, след което отново се
пибрал в платното, по което се движел и Мерцедесът, който го ударил. Свидетелката А.,
водач на Мерцедеса, се движела по ул. Ген. Кол. в дясна лента, а в лява лента се движел
автомобил Мерцедес, който навлязъл в нейната лента без да подаде сигнал, при което
настъпил ударът между тях. След пристигане на място на органите на МВР, водачът на
другия автомобил се съгласил, че е виновен и подписали двустранния протокол. И трето, от
заключението на приетата по делото САТЕ и възприетия в него механизъм на ПТП и
данните относно настъпилите увреждания по автомобилите. Съгласно чл. 25, ал.1 и ал. 2
ЗДвП, водач на пътно пр.озно средство, който ще предприеме каквато и да е ман.ра, като
например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, преди да започне ман.рата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши ман.рата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на ман.ра, която е свързана с навлизане
2
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните пр.озни
средства, които се движат по нея. Именно тези правила за поведение е нарушил водачът на
лек автомобил Форд Мондео, тъй като е навлязъл в съседна пътна лента без да пропусне
движещия се по нея автомобил, при което произшествието не е било предотвратимо за
последния, тъй като е нямало как да реагира при липса на подаден сигнал от виновния водач
и на достатъчно разстояние. Причините за предприемане на ман.рата от виновния водач са
без значение за отговорността към собственика на увредения автомобил, тъй като ако
вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно и дължат в цялост на
увреденото лице.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на ПТП се
предполага, като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на производството.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до ПТП. В доказателствена тежест на въвелия възражението
ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същото. В
случая по делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че с поведението си
водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП – не се установи да се е
движел с несъобразена скорост, нито че не е спазвал дистанция, тъй като другият автомобил
не се е движел в неговата лента, а е навлязъл в нея, за да е приложимо това правило.
По заведената в ищцовото дружество щета ищецът заплатил застрахователно обезщетение
за щети на застрахованото МПС в размер на 7 324.06 лв.
Според заключението на САТЕ, описаните и заплатени щети са в причинно-следствена
връзка с ПТП.
Налице са предпоставките за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата
на пострадалия срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на
вредите. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката измежду дължимата и
платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 9401.56 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице
стойност, с платената сума се съизмерява регресното право на ищеца, или 7 324.06 лв., като
към сумата следва да се прибавят и ликвидационните разноски от 25 лв. - общо 7 349.06 лв.
Искът следва да се уважи в цялост, като се присъди и законната лихва от подаване на
3
исковата молба до окончателното плащане.
За процесното вземане на ищеца законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дн.ен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. В случая видно от приложената по делото покана от 04.10.2022 г. с
обратна разписка, претенцията е била предявена пред ответника на 7.10.22 г., като той не е
изискал допълнителни доказателства и забавата е настъпила с изтичане на 30 дни от
получаването, т.е. от 8.11.22 г. За периода от 8.11.22 г. до 17.1.23 г. обезщетението за забава
в размер на законната лихва възлиза на 149.87 лв., за които искът следва да се уважи и
отхвърли за разликата до пълния размер и период.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 294
лв., депозити 360 лв. и адвокатско възнаграждение 1242 лв., дължими са 1880.85 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се дължат
разноски в размер на 1.68 лв. /от 60 лв. депозити и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ....... АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. София, .............., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „............“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
............., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 7 349.06 лв., представляваща регресно
вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за щети на МПС в
резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2022 г. по вина на водача на МПС „Форд Мондео“ с
рег. № ......... чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от 18.01.2023 г. до изплащането й, и сумата 149.87 лв.
обезщетение за забава за периода от 8.11.2022 г. до 17.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава за разликата над 149.87 лв. до предявените 210.26 лв. и за периода от
07.10.2022 г. до 07.11.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗК ....... АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. София, .............., ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „............“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1880.85 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „............“ ЕАД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
............., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК ....... АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр.
София, .............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1.68 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5