Определение по дело №528/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 692
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Венциславова Милушева
Дело: 20221700500528
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
гр. Перник, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500528 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Н. С. К., чрез адв. Н. Ц., срещу Определение
№ 2871 от 16.08.2022 г., постановено по гр. дело № 6118/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли
същото да бъде отменено. Твърди, че съдът е давал редица указания на ищцата, които
въпреки че били надлежно изпълнявани, били последвани от нови такива. Счита за
неправилен решаващия извод на съда, че констатираните нередовности не са
отстранени, а производството неправилно е прекратено.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима.
По основателността на подадената частна жалба, съдът намира
следното:
Районен съд – гр. Перник е сезиран с искова молба от Н. С. К. срещу
Прокуратура на Република България, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове на основание чл.1, ал.1 и чл.2б от ЗОДОВ за сумата от 15 000,00
лева, представляващи неимуществени вреди, причинени от неоправдано
продължително разследване, довело до прекратяване по давност на ДП № 11524/2017 г.
на РТП – СДВР – С., по пр.пр. № 50662/2017 г. на С. районна прокуратура.
С Разпореждане № 9403/09.12.2021 г. съдът е оставил производството без
движение като е указал на ищцата да уточни основанието, на което претендира
настъпилите вреди, както и в какво се изразяват. Указано е още да обоснове
процесуалната легитимация на ответника, като посочи защо претендира обезщетението
конкретно от ВКП.
1
С молба с вх. № 6878/06.04.2022 г. ищцата е посочила, че вредите й са
причинени в резултат от бездействието на прокуратурата, което е довело до
неустановяване на извършителя на ПТП, от което ищцата е пострадала, като е била
лишена от възможността да предяви иск срещу виновното лице за претърпените болки
и страдания.
С Разпореждане № 4913/07.04.2022 г. съдът е дал нови указания на ищцата като
посочи в какво се изразяват причинените й вреди, да посочи цената на исковете за
имуществени, респ. неимуществени вреди, както и да обоснове защо насочва искът си
срещу Върховна касационна прокуратура с оглед изложените обстоятелства в исковата
молба и уточнителната такава.
С молба с вх. № 12579/17.06.2022 г. ищцата е заявила, че искът е за имуществени
и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП,
бездействието на две прокуратури, довело до неразкриване на извършителя на
деянието и погасяване на наказателното преследване по давност, като последното е
възпрепятствало възможността ищцата да предяви иск срещу виновното лице за
обезщетяване на вредите. Като размер на вредите е посочена сумата от 5 000,00 лв.
С Разпореждане № 9568/27.06.2022 г. съдът е дал поредни указания на ищцата
като е изискал от същата да уточни в какво се изразяват причинените имуществени
вреди и как е формиран размерът от 5 000,00 лв. Също така, да посочи недвусмислено
кои са ответниците по исковете като посочи ясно дали ВКП е ответник по иска като
обоснове процесуалната му легитимация.
С Молба с вх.№ 14533/14.07.2022 г. ищцата отново е изложила твърдения
относно бездействието на прокуратурата, посочила е, че ответници по иска са
Върховна касационна прокуратура, Районна прокуратура П. и С. районна прокуратура.
С Разпореждане № 11309/28.07.2022 г. съдът е дал отново указания на ищцата,
които отново целят изясняване основанието и размера на иска, както и да обоснове по
какъв начин ответниците са й причинили болки и страдания от ПТП, извършено от
трето лице. Указано е ищцата да посочи и по какъв начин поведението на прокурорите
от ВКП й е причинило претендираните вреди и каква отговорност претендира от този
ответник – солидарна с РП – П. и СРП или разделна.
С молба с вх. № 16535/12.08.2022 г. ищцата посочва отново, че основава иска си
на бездействието на РП – П. и СРП, като претендира солидарна отговорност от
последните. Посочва, че претендира обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в размер от по 5 000,00 лв., общо 10 000,00 лв.Прави уточнение, че не е
твърдяла, че ВКП следва да носи отговорност, а само иска последната да бъде
уведомена за исковото производство.
С Определение № 2871/16.08.2022 г. съдът е постановил прекратяване на
производството на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване на
нередовностите в исковата молба въпреки многократно даваните указания и
възможност да направи това.
Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки
приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Имайки предвид характера на настоящия спор – ангажиране отговорността на
държавата за вреди, то последната отговаря за незаконните актове, действия и
бездействия на Прокуратурата на Република България при упражняване на нейната
компетентност по чл. 127, т. 1 – 4 КРБ като правозащитен орган и това следва и от
2
самата Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК.
Видно от посоченото в исковата молба, като ответник на иска е посочена
Прокуратура на Р. България. След това, в резултат на даваните указания от страна на
съда и депозираните молби в изпълнението им, ищцата е посочвала като ответници
отделни нейни структури, а именно РП – П., СРП и ВКП, като видно от последната
уточняваща молба е изразила становище, че не поддържа исковете, насочени към
ВКП. Ищцата е уточнила, че исковата й претенция е насочена срещу Прокуратура на
РБ, но доколкото се определя прокурор от ВПК, който да представлява последната,
посочва като ответник и ВКП. Посочва и адрес на Върховната касационна
прокуратура. Т.е. настоящия състав приема, че в случая ищцата не излага твърдения, че
насочва иска си срещу ВКП, а само уточнява, във връзка с изпълнение на дадените й
указания, че именно от тази структура се определя прокурор, който да представлява
Прокуратурата на РБ, поради което посочва съдебен адрес в ***. Същевременно, с
оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. №
3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, структурните звена на Прокуратурата
на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6
ЗОДОВ, поради което правилно първоинстанционният съд е посочил, че искът,
насочен срещу ВКП е недопустим.
На следващо място, правилно съдът е приел, че ищцата не е отстранила
констатираните нередовности относно исковете за имуществени и неимуществени
вреди. Съдът е ограничен от твърденията в исковата молба за причинените вреди, въз
основа на които се иска да бъде ангажирана отговорността на правозащитните органи,
но в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо. Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем задълженията си,
произтичащи от разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК. На ищцата са предоставени
многобройни възможности да отстрани пороците на исковата си молба чрез ясно и
точно формулиране на исковата претенция, а след като това не е направено – съдът
правилно е определил да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. В тази
връзка, съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е уточнил исковите си
претенции, доколкото в молбите – уточнения се излагат твърдения по-скоро за
пропуснати ползи, отколкото за вреди.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2871 от 16.08.2022 г., постановено по гр.
дело № 6118/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4