№ 15796
гр. С. 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110148288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на „........... ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. ....................., срещу Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. ............... с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата 4
995,14 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ............... абонатен № .........., за
период от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 560,34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2017 г. до 21.11.2019 г., сумата
66,57 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,75 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2016 г. до 21.11.2019 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
68990/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през исковия
период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потреблението на
топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки
отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение. За непогасените задължения за цена на доставената топлинна енергия
и такса дялово разпределение, както и лихва за забава в плащането им в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради
постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че за целия
процесен период апартамент .......е бил отдаден под наем на трето за спора физическо лице,
което своевременно е извършвало плащания за доставена ТЕ. Счита начислените суми за
доставена ТЕ са завишени и несъответстващи на фактическото положение, доколкото
отоплителните тела в сочения за топлоснабден имот са демонтирани. Намира за
неоснователни претенциите за заплащане на цена на услуга за дялово разпределение.
Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
С Определение № 15156/31.03.2025 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, .........“ ООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените
искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 68990/2019 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 29.11.2019 г. „........... ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу .............. и Н. И. Н. за
следните суми, дължими при условията на солидарна отговорност: сумата 4 995,14 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ............... абонатен № .........., за период от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 560,34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2017 г. до 21.11.2019 г., сумата
66,57 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата 11,75 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2016 г. до 21.11.2019 г. Претендират
се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 68990/2019 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 112,68 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от заповедта по чл. 410 ГПК са връчени на двамата длъжници на 04.01.2020
г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са депозирани възражения срещу постановената
заповед за изпълнение.
С определение № 2799/02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11357/2022 г. по описа на СГС, II В
въззивен състав, е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК на Н. И. Н. срещу заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68990/2019 г. на СРС, спряно е изпълнението на
така издадената заповед за изпълнение спрямо този длъжник и делото е върнато на районния
съд за даване на указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
2
От страна на длъжника .............. не е инициирано и съответно не е проведено
производство по реда на чл. 423 ГПК. Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
връчена на последния на 04.01.2020 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (преди неговата смърт),
съдът приема, че издадената по отношение на него заповед за изпълнение е влязла в сила.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред спрямо длъжника Н. И. Н..
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 28.08.1980 г., том ХVI, дело №
2508/1980 г. на нотариус .............. I нотариус при Софийски районен съд, се установява,
че на посочената дата съпрузите И........... са прехвърлили на .............. и Н. И. Н.
собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент ..............., срещу задължението
на приобретателите да поемат гледането и допълване на издръжката до края на живота на
прехвърлителите .............. и съпругата му .......... По делото не се ангажират доказателства
относно наличието на граждански брак между .............. и Н. И. Н. към датата на сключване
на разпоредителната сделка. Макар сред посочените в НА документи да фигурира посочване
на удостоверение за граждански брак, съдът не може да приеме за доказан факта, че същият
касае именно приобретателите по сделката, тъй като при липса на конкретизация в него
същият би могъл да касае наличието на брачна връзка между прехвърлителите (за които в
НА се съдържа изрично отбелязване, че са съпрузи). Същевременно, при служебно
извършена справка в хода на заповедното производство е констатирано, че .............. е
починал на 17.10.2021 г., като в справката липсва отбелязвания последният да е оставил
преживяла съпруга. При така събрания доказателствен материал съдът формира извод, че
собствеността върху апартамент .......е придобита от приобретателите .............. и Н. И. Н. при
равни квоти от по ½ идеална част. Индиция за последното е и отбелязването в молба за
вписване, отбелязване или заличаване изх. № 6790/27.09.2013 г., съдържаща искане на
съдебен изпълнител за вписване на възбрана върху притежавани от Н. И. Н. вещни права
върху ½ идеална част от собствеността на апартамент ....... Ето защо, съдът намира, че в
разглежданата хипотеза не са налице основания за приложение на чл. 32 СК.
По делото е представен и приет протокол от проведено през 2002 г. Общо събрание
на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. .................., според който
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЕТ „...........“, който търговец
да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение – сред тях под № 6 фигурира Н. И. Н.,
срещу чието име е положен саморъчен подпис, неоспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.
На 30.09.2002 г. е сключен договор между ЕТ „...........“ и етажната собственост с
адрес: в гр. С. ж. к. „З..................., по силата на който посоченият търговец се е задължил да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 25-то
число на текущия месец на консумация.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-74/09.06.2020 г.,
сключен между „........... ЕАД – възложител и .........“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в
ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С. при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
3
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество за абонат ...........
С молба от 16.05.2025 г. третото лице – помагач е представило 3 броя индивидуални
справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2016 г. –
м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2028 г. – м.04.2019 г., както и 1 брой протокол
за неосигурен достъп до ап. .......от 30.04.2019 г.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С.
ж. к. „................... е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 4 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4
броя термостатни вентили, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. В периода от
м.05.2016 г. до м.04.2019 г. е извършвано дялово разпределение от 3 броя ИРРО
/Индивидуален разпределител за разход на отопление/, тъй като четвъртият е без
измервателно средство. През периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. е констатирано, че 3 броя
ИРРО са манипулирани и отчетът им е на база „служебен отчет“, а през периода м.05.2017 г.
– м.04.2018 г. начисленията са на база реален отчет. През периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
ТЕ за отопление на имот е на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. През
същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. За
периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет, а за
периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. – на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ –
на база брой потребители - 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер
на 140 л. на брой потребител. При извършените изчисление експертът е установил, че за
процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 3 852,18 лева по прогнозно
потребление и 1 142,96 лева за доплащане от абоната, т. е. общо 4 995,14 лева, в която сума
не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Видно
от изчисленията на вещото лице, представени в табличен вид на л. 8 и л. 9 от СТЕ, е, че за
процесния период начислените суми за апартамент .......представляват сбор от суми за ТЕ за
отопление на имот и ТЕ за БГВ. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания
период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил, че
разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически
изправен и преминавал метрологични проверки през две години. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно изготвено
от специалист в съответната област.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните заключението на вещото
лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От констатациите на вещото лице се
изяснява, че не са налице данни за извършени плащания за задължения, включени в
4
процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно,
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
5
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/. Макар в срока по чл. 131 ГПК да се твърди
наличие на такъв правен субект /различен от титулярите на правото на собственост/ - а
именно наемател с имена ..............., по делото не се ангажираха доказателства за сключен
между последния и „........... ЕАД договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за процесния топлоснабден имот, поради което съдът намира за неоснователни доводите на
ответницата за липса на пасивна материална легитимация да отговаря по предявените
искове. Наред с изложеното, следва да се посочи, че фактическото ползване на имота е
ирелевантно за основателността на исковите претенции. Евентуалното ползване на имота от
трето за спора лице би могло да послужи единствено като основание за ангажиране на
договорната или извъндоговорната отговорност на това лице от собственика на исковия
имот.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства и при изложените
по-горе мотиви, настоящият съдебен състав приема за доказано, че в рамките на исковия
период титулярството на правото на собственост върху апартамент .......е поделено поравно
между .............. и Н. И. Н., като всеки един от тях е притежавал ½ идеална част от
собствеността на процесния имот – на основание Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка от 28.08.1980 г., том ХVI, дело № 2508/1980 г. на
нотариус .............. I нотариус при Софийски районен съд. По делото не се твърди и не се
установява така описаният имот да е бил прехвърлен на трети лица преди исковия период,
поради което и с оглед на събрания по делото доказателствен материал настоящият състав
счита, че ответницата, в качеството си на съсобственик на топлоснабдения имот, е
потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същата има
качеството на „битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В
качеството й на такъв, нейната договорна отговорност за начислените суми за доставена ТЕ
би могла да бъде ангажирана до размера на квотата й от съсобствеността – т. е. до размера
на ½ от претендираните суми.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Д." от 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
6
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и не се установява да е
упражнила това право срещу ОУ на „........... ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата – потребител, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Според приетия по делото протокол от общото събрание на етажната собственост,
проведено през 2002 г., етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
.................., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ЕТ „...........“. В срока
по чл. 131 ГПК ответницата оспорва въпросното решение и сключването на договор с фирма
за дялово разпределение по надлежния ред, които възражения съдът намира за
неоснователни. По делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание да
е било атакувано от който и да е от етажните собственици по реда на ПУРНЕС /отм., но
действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че решението на
ОС на ЕС, обективирано в протокола от 2002 г., обвързва всички етажни собственици,
включително и ответницата предвид установения по делото факт, че същата е съсобственик
на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В
разглежданата хипотеза се касае за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и което решение има действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и ответницата. От несоспорените констатации на вещото лице по СТЕ и
представените от ТЛП документи се установява, че за процесния период услугата дялово
разпределение в сградата – етажна собственост в ж. к. „................... вх. А, се е извършвала
конституираното като трето лице – помагач лице. За пълнота следва да се отбележи, че
съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
7
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Вещото лице по СТЕ
констатира, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера,
отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция.
При съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства – в т. ч.
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и неоспореното заключение на
СТЕ се установява, че в исковия период в апартамент .......е доставяна и потребявана ТЕ за
отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за БГВ. От констатациите на
вещото лице се установява, че в процесното жилище са налице 4 броя отоплителни тела –
радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4 броя термостатни
вентили, както и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. В периода от м.05.2016 г. до м.04.2019
г. е извършвано дялово разпределение от 3 броя ИРРО /Индивидуален разпределител за
разход на отопление/, тъй като четвъртият е без измервателно средство. През периода
м.05.2016 г. – м.04.2017 г. е констатирано, че 3 броя ИРРО са манипулирани и отчетът им е
на база „служебен отчет“, а през периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. начисленията са на база
реален отчет. През периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. ТЕ за отопление на имот е на база
„служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. През същия период ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, е определяна при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем
на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно
как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. За периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. потреблението на
топла вода е на база реален отчет, а за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. – на база
„служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“ – на база брой потребители - 1 лице, при
нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 3 852,18 лева по прогнозно потребление и 1 142,96 лева за
доплащане от абоната, т. е. общо 4 995,14 лева, в която сума не са включвани лихви за
просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Видно от изчисленията на вещото
лице, представени в табличен вид на л. 8 и л. 9 от СТЕ, е, че за процесния период
начислените суми за апартамент .......представляват сбор от суми за ТЕ за отопление на имот
и ТЕ за БГВ. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответната
страна, че неправилно за процесния имот са били начислени суми за ТЕ за общи части,
доколкото по делото се установи, че фактически такива не са начислявани. От ответницата
не се ангажираха доказателства и не се направиха доказателствени искания за установяване
на възраженията й, че находящите се в имота й уреди са затапени или демонтирани, както и
че е извършена корекция в отопляемия обем на имота или сградата, поради което съдът
намира същите за недоказани. Ето защо и като съобрази събраната доказателствена
съвкупност, съдът приема, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ съобразно
уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с
8
правилата на действащата нормативна уредба. Отчитайки писмените доказателства и
неоспорените констатации на СТЕ, съдът намира, че искът за цена на доставена ТЕ е доказан
по основание, а по размер за сумата от 4 995,14 лева, в която насока съдът счита, че следва
да бъде възприето заключението по СТЕ. С оглед на притежаваните от ответницата Н. И. Н.
вещни права в съсобствеността на имота, отговорността й следва да бъде ангажирана до ½
от тази сума, или ½ от 4 995,14 лева, което се равнява на 2 497,57 лева.
Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид довода на
ответната страна, че с решение на ВАС по дело № 4777/2018 г. е отменена методиката, при
която се реализира дяловото разпределение, тъй като това съдебно решение, непредставено
по делото, във всички случаи има действие занапред.
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е релевирала възражение за
погасяване по давност на част от заявената сума за цена на доставена ТЕ.
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 29.11.2019 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Следователно в процесната хипотеза извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва след и на 29.11.2016 г. – по аргумент от нормата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. Поради което съдът намира за
изтекла погасителната давност досежно претендираните суми, начислени за периода
м.05.2016 г. – м.09.2016 г. вкл. Мотивите за това са следните:
Относно вземанията, начислени за периода м.05.2016 г. – м.06.2016 г., приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр. С. одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "............., в сила от
12.03.2014 г. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. В процесния случай ищецът не е
ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната
страна. С изготвения доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК съдът е указал на ищцовото
дружество, че негова е доказателствената тежест да докаже поставянето на ответника в
забава, но същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо и на основание чл.
114, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита за предявен на
29.11.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 29.11.2016 г., в т. ч. и вземанията за
м.05.2016 г. – м.06.2016 г.
Относно вземанията, начислени за периода м.07.2016 г. – 30.04.2019 г., приложение
намират ОУ на ищеца от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от
11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези ОУ месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят, а това означава, че вземането за м.09.2016 г. е станало изискуемо на 15.11.2016 г., т.
е. преди 29.11.2016 г., поради което е обхванато от изтекла тригодишна погасителна давност
9
(следващото месечно вземане – за м.10.2016 г. е станало изискуемо на 15.12.2016 г., т. е. след
29.11.2016 г., поради което е извън погасителната давност). Осъщественото от ищеца
фактуриране на консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление
по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не променя момента на изискуемостта на месечните вноски
/равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните
общи фактури, от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. При това положение и като съобрази отразеното в
представените от ищеца писмени документи, касаещи начислената стойност на ТЕ, и
неоспореното СТЕ, съдът приема за установено, че общата стойност на вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г. възлиза на 4 995,14 лева,
от която сума обаче следва да се извади сумата от 166,27 лева, представляваща задължения
за периода м.05.20216 г. – м.09.2016 г., за които съдът прие, че са обхванати от изтекла
погасителна давност. При това положение и с оглед на заключението на ССчЕ за липсва на
извършени плащания за процесния период, задължението на ответника за цена на топлинна
енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2019 г. възлиза в размер на ½ от 4 828,87 лева, или в
размер на 2 414,43 лева, до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 4 995,14 лева, или
за размера от 2 580,71 лева, и за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена. В настоящото производство това обстоятелство се
установява от представените писмени доказателства и експертното заключение на СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и към стойността на
10
задължението за цена на ТЕ следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната от третото лице – помагач услуга за дялово разпределение, чиято стойност с
оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на заявената сума от 66,57
лева.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2019 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.10.2016 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.11.2016 г., и чиято
стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2,08 лева. За периода от 01.11.2016
г. до 30.04.2019 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на
64,49 лева, като отговорността на ответницата следва да се ангажира до размера на ½ от тази
сума, или 32,24 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 66,57 лева и за м.10.2016 г. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.11.2019 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „...........
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
публикувани във в-к "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
11
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.
Поради това, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на
НАП, размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 436,32 лева, като отговорността на
ответницата следва да бъде ангажирана до размер на ½ от тази сума, или до 218,16 лева – до
който размер искът за мораторна лихва върху главницата за доставена ТЕ следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 560,34 лева.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на 29.11.2019 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
12
разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в заповедно
производство и разноски за платена държавна такса, платен депозит за СТЕ и ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съобразно уважената част от
исковете в негова полза следва да се присъдят сумата в размер на 76,95 лева – разноски за
заповедното производство и сумата в размер на 431,70 лева – разноски за исковото
производство. Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за реално
сторени такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „........... ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. ................, срещу Н. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. ............... положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Н. И. Н., ЕГН **********, дължи на „........... ЕАД, ЕИК ............., сумата от 2 414,43 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ............... абонатен № .........., за период от
01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, сумата от 218,16 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за период от 15.09.2017 г. до 21.11.2019 г., и
сумата от 32,24 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.11.2019 г. до
изплащане на вземането, които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68990/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на главницата за цена на доставена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 2 414,43 лева до пълния предявен размер от 4 995,14 лева,
или за размера от 2 580,71 лева, и за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.; ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимостта на главницата за цена за предоставена услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 32,24 лева до пълния предявен размер от
66,57 лева, или за размера от 34,33 лева, и за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г.;
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на обезщетение за забава върху
задължението за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от
218,16 лева до пълния предявен размер от 560,34 лева; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
дължимостта на обезщетение за забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 11,75 лева за периода от 01.12.2016 г. до 21.11.2019 г., които
вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
68990/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... да заплати на „...........
ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ....................., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 76,95 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
68990/2019 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата от 431,70 лева – разноски в
исковото производство по гр. д. № 48288/2023 г. на СРС, 29 състав, съобразно уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ...............” ЕАД – .........“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14