Разпореждане по дело №198/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозиран пред съда иск от “Д.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление – село М., *, Община С., Б. област, представлявано от Управителят – Д. Л. Ч., срещу “Е...” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление – град Б., ул. „. Л.” № *, представлявано от Управителят К. А. М.

Предявени са искова с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Като фактически основания за предявените искове с излагат твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че в периода от 31.12.2004г. до 24.07.2008г. между двете дружества са съществуващи търговски отношения и са били извършени от ищеца по искане на ответника доставки на строителни материали и извършени строителни услуги на общо стойност – 64 483.54лв., като за доставките извършени на няколко пъти, са били съставени фактури - № 693/31.12.2004г.; № 1021/10.07.2006г.; № 1457/30.11.2006г. и № 476/24.07.2008г. Твърденията на ищеца са, че той като доставчик на стоките е изпълнил задълженията си като е доставил на ответника стоките, в уговореното между страните количество и качество, но ответника е изплатил само част от цената на така доставените строителни материали и услуги, като е останала неизплатена сумата – 29 717.06лв. Плащане на дължимата цена изцяло не е последвало и след изпращането до длъжника на нотариална покана с изх. № 86/01.07.2008г.

Твърди се в исковата молба, че от датата на възникване на задължението – 10.07.2006г., съответно по фактури, до предявяването на претенцията пред съда – на 18.05.2011г., ответникът е изпаднал в забава, като дължи и мораторна лихва за забава в размер на 16 130.98лв.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата – 29 717.06лв., съставляваща остатък от дължимата цена за доставени строителни стоки и услуги, както и сумата – 16 130.98лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на първоначалната доставка на материалите – 10.07.2006г., до завеждането на исковата молба пред съда, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимото.

Преди да даде ход на исковата молба и да се произнесе по останалите искания на ищците, съдът съгласно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК следва да провери нейната редовност и допустимостта на предявените пред съда искове.

Съобразно нормата на чл. 127 ал.2 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да изложи всички фактически твърдения на които основава исковата си претенция, да посочи писмените доказателства с които разполага и да посочи кои конкретни обстоятелства ще доказва с тях. Следва във връзка с предявените искове ясно и точна да са посочени основанията от обективна страна обосноваващи предявените искове и обуславящи тяхното правно основание чрез петитума на исковата молба.

С настоящата искова молба предявения иск за дължими мораторни лихви не е уточнен по период и размер. За извършените доставки са били съставени няколко фактури, представени с исковата молба, като не се уточнява дали самите фактури са издавани съобразно изискванията на закона към момента на извършването на самите доставки на стоките на дружеството което ги е поръчало. Така въпреки твърдението за възникване на задължението за мораторна лихва от датата 10.07.2006г., то за отделните доставки задължението за заплащане на лихви за забава е възниквало от момента на съответната доставка, като всяко от задълженията, видно от представените по делото фактури, е било с различна главница. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, съдът счита че предявения иск за моратолни лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД не е уточнен по период и размер, като неустановено е от фактическите твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба и върху каква главница се претендират исковете за забава.

Отделно налице е и друго самостоятелно правно основание за оставяне на исковата молба без движение. Предявени са искове за дължими суми по силата на облигационни отношения възникнали и съществували между търговци. Това дава основание да се счете че се касае за търговски правоотношения и исковото производство следва да се развие по реда на глава 32 от ГПК – “Производство по търговски спорове”. Съобразно нормата на чл. 366 от ГПК, ищецът е длъжен с исковата молба по делото, тогава когато предмет на исковата претенция е парична сума, да представи и заверена писмена справка, която съдържа изчисления за определяне на предявените искове по перидо размер. Така справка с настоящата искова молба от ищеца не е представена.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за уточняване на предявения иск за мораторни лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД по период и размер.

ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

Определението на съда не подлежи на обжалване.

Председател: