Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … …
град Кърджали, 21.08.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ...................… в
публично заседание
………………..…
на
втори юли ....................................................................................……………..…….………………..………
през
2020/две хиляди
и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………………….…..
Мариана Кадиева, …………………...…………...
като
разгледа докладваното от .....……………………….…. съдията Виктор Атанасов ..............................
административно
дело №459
.... по описа за ................................ 2019 година .............................
и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на чл.118
от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета -
чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба,
подадена от Б.Б.Р., с посочен в
жалбата адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.Ф.М.
***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение
№2153-08-178 от 04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата/възражението/ й против Разпореждане №*** от ***
год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали,
с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради майчинство.
Жалбодателката заявява в жалбата,
че счита,
че оспореното Решение №2153-08-178 от 04.11.2019 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, като постановено при допуснато
съществено нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което в
законоустановения срок го обжалва. Моли
съда да постанови решение, с което да го отмени, като
претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбодателката Б.Б.Р., с посочен в жалбата адрес ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си
процесуален представител - адв.С.М. ***, който заявява, че поддържа жалбата. Моли
да бъде отменено
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и да бъдат
присъдени на жалбодателката направените по делото разноски. Сочи, че единствен
мотив за издаване на процесното решение бил, че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО,
тъй като не е упражнявала дейността, защото се е намирала извън страната и че за
да се обоснове в това решение, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, като един
единствен мотив и основание се е позовал на Справка с Рег.№***
от *** год., изготвена от
ОД на МВР - Кърджали, за
регистрираните презгранични пътувания на лицето Б.Б.Р. ***, за периода от
01.01.2018 год. - 15.08.2019 година. Счита, че тази
справка не е пълна и този факт е описан в нея, като сочи,
че видно
от представените по делото доказателства, а именно: Годишна данъчна декларация
по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2018 год., с Вх. №*** от *** год.,
подадена от жалбодателката
Б.Б.Р. ***, Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с Вх. №***/***
год., подадена от Б.Б.Р. и Регистрационна карта на
земеделски стопанин, издадена от ОД „Земеделие” – Кърджали на 01.11.2018 год. на жалбодателката Б.Р., по един безспорен и
категоричен начин установява, че същата живее в
РБългария и упражнява дейността, за която е регистрирана. По изложените
съображения, моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди на жалбодателката направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я.,
който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. От името на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила
обжалваното Решение № 2153-08-178 от 04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ
– Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото безспорно е
установено, че жалбодателката не е упражнявала
трудова дейност като земеделски стопанин, като сочи, че в случая, Б.Б.Р. е напуснала територията на Р България на 10.11.2018
год., т.е. няколко дни след като е заявила, че ще упражнява дейността като
регистриран земеделски стопанин и се е завърнала обратно в страната една година
по-късно, а именно - на 02.06.2019 година. Счита, че при това положение,
безспорно може да се направи извод, че към датата на настъпване на
осигурителното събитие – 29.03.2019 год., когато е било раждането на детето й,
тя не е била осигурена за риска „Общо заболяване и майчинство”, тъй като реално
не е упражнявана трудова дейност от нейна страна и че в случая, не е налице
едно от изискуемите изисквания на КСО за отпускане на парично обезщетение при
бременност и раждане, а именно - лицето да е осигурено за съответния риск към
момента на настъпване на осигурителното събитие, поради което й е отказано
заявеното парично обезщетение. Счита също, че подаването на годишна данъчна
декларация, подаването на основни данни и внасянето на осигурителни вноски е индиция за упражняване на трудова дейност, но не доказват
безспорно, че реално е упражнявана трудова дейност от лицето. В тази връзка,
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да остави в сила
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателката
Б.Б.Р. със съпроводително писмо с Изх.№***/*** год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.6/, като е
получено на посочения в жалбата адрес, лично от нея, на датата 25.11.2019 год.,
видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие
за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на
л.9/.
Жалбата против решението е подадена чрез административния орган, чийто акт се
оспорва, до административния съд, по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, на датата 09.12.11.2019 год., видно от
приложената разписка с баркод *** на същата куриерска
фирма/л.5/, като е получена и
регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№*** на *** год., видно от
положения върху същата щемпел/л.3/ или иначе
казано, жалбата е подадена до административния орган точно на
14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е
предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/
- дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената
жалба е допустима - подадена е в срок, по предвидения ред, в предвидената от
закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на
административния акт, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – Кърджали, от
Осигурителна каса – ***, Удостоверение/приложение
№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощите по ДОО/, с
Вх.№*** от *** год./л.28/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 10.05.2019 год. до
26.06.2019 год., на жалбодателката Б.Б.Р., като в същото е посочено детето Ъ. Д. Г., родено на ***
година. Към това удостоверение е бил
приложен и Болничен лист
№*** за временна неработоспособност, издаден на 01.07.2019 год. от ЛЗ ЕТ „Д-р С.
- В. С.”, на жалбодателката Б.Б.Р.,
с период на временната неработоспособност от 10.05.2019 год. до 26.06.2019
год., общо 48 календарни дни/л.29/. Като диагноза
в този болничен лист е вписано „***”/?!?-непосочено
какво, вероятно дете/, а като причина за временната неработоспособност е
вписано „майчинство”, както и е отразено, че раждането е станало на 29.03.2019
год. и е посочено името на роденото дете – Ъ. Д. Г., с ЛНЧ **********.
За
преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО, с писмо Изх.№*** от *** год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.26/, от ОДМВР –
Кърджали е изискана информация/справка/ за влизанията и излизанията от
Република България, за периода: 2018 год. - 2019 год., за 8/осем/ посочени в
писмото лица, в т.ч. и за жалбодателката Б.Б.Р. По повод това писмо е издадена
Справка с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали, постъпила в ТП на НОИ –
Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.23-л.24/, съдържаща
информация за регистрираните задгранични пътувания в периода 01.01.2018 год. до
15.08.2019 год., за посочените осем лица, в т.ч. и за жалбодателката
Б.Б.Р. – т.5 от справката.
От
Разпечатка от 11.10.2019 год. от програмен продукт на НОИ - Регистър на
осигурените лица, 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи
се лица/л.15/, се установява, че на 01.11.2018 год., жалбодателката Б.Б.Р. е
декларирала пред НАП, че от 01.11.2018 год. възобновява дейност като земеделски
производител и от същата дата – 01.11.2018 год., започва да се осигурява като
земеделски производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за осигурителни
рискове „Пенсия” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/. От същата разпечатка се
установява, че жалбодателката Б.Р. е имала подадена и
предходна декларация пред НАП, на датата
28.10.2016 год., с която е декларирала, че от 28.10.2016 год. започва дейност
като земеделски производител и от същата дата – 28.10.2016 год., започва да се
осигурява като земеделски производител, с вид на осигуряването по Код 2 - за
осигурителни рискове „Пенсия” и „Общо заболяване и майчинство”/ОЗМ/, като в
същата разпечатка е посочена и дата на прекъсване на дейността – 01.08.2017
година.
След
анализ на събраните доказателства, началник сектор „Краткосрочни плащания”/„КП”/
при ТТП на НОИ - Кърджали, действащ „за ръководител” по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №*** от ***
год./л.20/, е отказал да
отпусне парично обезщетение на жалбодателката Б.Б.Р., за временна неработоспособност поради майчинство, за
периода от 10.05.2019 год. до 29.06.2019 год., с мотив, че жалбодателката не е осигурено лице по смисъла на КСО, защото не е упражнявала
дейността, за която е регистрирана, тъй като не е била на територията на
страната. Това разпореждане е получено от жалбодателката
Р. на датата 03.09.2019 год., видно от приложеното по преписката известие за
доставяне, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.21/.
Срещу
това разпореждане, на 06.09.2019 год., по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”, видно от приложената разписка с баркод *** на същата куриерска фирма/л.19/, е подадена
жалба /наименована „възражение”/, до директора на ТП
на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, в която е
посочено, че изложените в оспорения акт мотиви, а именно - че жалбодателката не е упражнявала дейност понеже често е
пътувала в чужбина и че детето е родено извън страната, били незаконосъобразни,
след като няма законова забрана или ограничение за пътуванията извън страната
на регистрирания земеделски производител и ограничения за раждания на
територията на страната. Изложени са и доводи, че са представени всички
изискуеми се документи по КСО и НПОПДОО за изплащане на обезщетението и че
заключенията в обжалваното разпореждане са неправилни и незаконосъобразни.
По
повод тази жалба/наименована „възражение”/, с писмо Изх.№***/*** год. директора
на ТП на НОИ – Кърджали, адресирано до жалбодателката
Б.Б.Р./л.16/, от същата е
поискано, във връзка с извършвания контрол за законосъобразност на обжалваното
разпореждане, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да представи в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали, заверено копие от задграничния си
паспорт. Това писмо, видно от приложеното по преписката заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.17/, е получено на
07.10.2019 год., като по преписката няма доказателства или данни, в изпълнение
на това писмо, от страна на жалбодателката да е било представено
в ТП на НОИ – Кърджали заверено копие от задграничния й паспорт.
Така,
по повод тази жалба/наименована „възражение”/, с Вх.№*** от *** год. на ТП на
НОИ – Кърджали, е постановено и оспореното в настоящото производство Решение
№2153-08-178 от 04.11.2019 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.8/, с което е отхвърлена
жалбата/възражението/ срещу Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна. За да постанови този
резултат, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е позовал на Справката с Рег.№ ***
от *** год. на ОДМВР – Кърджали за презгранични
пътувания на жалбодателката Б.Б.Р.,
както и на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В
решението са изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна, които
обуславят така постановения с акта краен резултат, като в същите
административният орган е стигнал до извода и е приел, че жалбодателката
Б.Б.Р. не е упражнявала трудова дейност, за която се
е регистрирала - като земеделски производител, тъй като се е намирала в *** и
че поради това, за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице
по смисъла на КСО.
В
съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбодателката
са представени и е приети като доказателство: заверено копие от Регистрационна
карта на земеделския стопанин, издадена на жалбодателката
Б.Б.Р., в която е посочена с адрес ***, на 01.11.2018
год. от Областна дирекция „Земеделие” – град Кърджали/л.49/, като от същата
е видно, че в нея има направена заверка само на 01.11.2018 год. и няма такава заверка
през 2019 година. Представена е и е приета като доказателство и Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице с Вх. №*** на
НАП, подадена от Б.Б.Р. на 01.11.2018 год./л.48/, с която същата
е декларирала, че ще се осигурява, считано от 01.11.2018 год. за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и
безработица, като е представена и е приета като доказателство и Годишна данъчна
декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за
2018 год., с Вх.№*** от *** год., подадена от жалбодателката Б.Б.Р. ***/л.44-л.47/, в която е
декларирана обща годишна данъчна основа, в размер на ***
лева и данък върху тази годишна данъчна основа, в размер на *** лева.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Изм. - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) регламентира, че паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се
изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица
по декларирана от тях лична банкова сметка, *** помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Разпореждане №*** от *** год. е издадено от В.
М. – *** в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-53 от
14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, т.1 от същата/л.23/, на основание чл.29, т.1 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения, в т.ч. и раждане, по чл.40, ал.3 от КСО, т.е. разпореждането е
издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съобразно хипотезата
на чл.40, ал.3 от КСО. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ/който раздел ІІ регламентира обезщетенията за
майчинство/ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният
административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ –
Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на
неговата материална и териториална компетентност.
Решението не е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против разпореждането е подадена на 18.09.2019 год., а
решението е постановено на 04.11.2019 год./, но това само по себе си, не е
съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото
този срок е инструктивен. Решението е издадено при спазване изискванията за
писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен
акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал
с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО,
т.е. не са налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за
издаване на оспорения административен акт, т.е. по отношение на същия не е
налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Разгледан по същество, оспореният акт е
законосъобразен, като издаден и в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Ясно е, че правото на парично обезщетение за
бременност и раждане е признато по чл.48а от КСО на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство, ако същите имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск. Същевременно, „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1,
т.3, предл.І/първо/ от ДР на КСО е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а
съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Следва да се посочи, също така, че според разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, „регистрирани земеделски стопани
и тютюнопроизводители” са физически лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по
установения ред. В мотивите към оспореното решение е посочено, че от анализа на
горецитираните разпоредби следва, че законодателят
приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова дейност, но и че в
случая, тази предпоставка не е налице,
тъй като при отсъствието на Б.Б.Р. от страната, тя практически не би могла да осъществява трудова дейност като земеделски стопанин и че Б.Б.Р. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, защото това е
невъзможно, тъй като лицето се е намирало извън територията на Република
България.
Правилен е изводът,
че правопораждащият факт за
възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност и че
осигурено е това лице, по отношение на
което е възникнало осигуряване, а
осигуряването възниква от деня, в
който лицето започва да упражнява
трудова дейност на някое от основанията
за задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Правилно са и изводите, изложени в
мотивите към оспореното решение, че осигурителните правоотношения по разходване
на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и
осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които
представляват и основанието за обществено осигуряване и следователно,
осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването
на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение, както и това, че в случая, основанието за
осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин и че поради това, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбодателката е необходимо да е налице реално
упражняване на трудова дейност, която
да е започнала и да не е прекъсвана. Във връзка с това, законосъобразно
е прието в мотивите, че регистрацията на Б.Б.Р. като
земеделски стопанин, сама по себе си не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е
регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Така всъщност, спорният
въпрос се свежда до това: упражнявала ли е реално жалбодателката
Б.Р. трудовата дейност, за която е
регистрирана и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, т.е. като земеделски производител,
за да се отговори и на въпроса - била ли е жалбодателката
осигурено лице по смисъла на §1,
т.3 от ДР на КСО.
В мотивите към оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че от събраните доказателства се установява, че Б.Б.Р. не е упражнявала
трудовата дейност, за която се е регистрирала, защото това е било невъзможно,
тъй като лицето се е намирало извън територията на Република България, като е
посочено, че жалбодателката е напуснала територията на Република България на 10.11.2018 год., поради
което от тази дата, до настъпване на осигурителното събитие - раждането
на детето на 29.03.2019 год., няма основание да се направи извод, че същата е
осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, като е отбелязано, че релевантното за настоящия случай
обстоятелство - че Б.Б.Р. не се е намирала на територията на Република България, за да упражнява
трудова дейност като земеделски стопанин,
е безспорно установено с писмени
доказателства. Така е изведен и изводът, че след като не е налице реално
упражняване на трудова дейност от страна на жалбодателката,
то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла
на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие, тя не
отговаря на материалноправните изисквания на чл.48а от КСО, за получаване на парично
обезщетение за бременност и раждане.
Според настоящия съдебен състав, изводите на
административния орган, че към настъпване на осигурения социален риск –
раждането на детето Ъ. Г., на 29.03.2019 год., жалбодателката
Б.Р. не е била осигурено лице, съответстват на установените в хода
административното производство факти, като тези изводи не се променят и от
допълнително събраните писмени доказателства в хода на настоящото съдебно
производство. В този смисъл безспорно са данните от цитираната по-горе Справка с
Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали - т.5 от същата, от която се
установява, че на 27.10.2018 год., в 09:26 часа, е регистрирано влизане на
лицето в РБългария и съответно, две седмици след това
– на 10.11.2018 год., в 11:21 часа, е регистрирано излизането й от РБългария, и в двата случая – през ГКПП - ***. Може да се
направи извод, че в този период от два седмици - от 27.10. до 10.11.2018 год.,
през които жалбодателката Б.Р. е пребивавала на
територията на РБългария, тя се е регистрирала като
земеделски производител – на датата 01.11.2018 год., за което й е издадена от
ОД „Земеделие” – град Кърджали и посочената по-горе Регистрационна карта на
земеделски стопанин от 01.11.2018 год. и на същата дата е подала в НАП Офис –
Кърджали и Декларация за регистрация на самоосигуряващо
се лице с Вх.№***/*** год. на НАП. Следващото влизане на жалбодателката
Б.Б.Р. на територията на РБългария
е регистрирано чак на 02.06.2019 год., в 04:30 часа, и съответно, излизане от РБългария след 7 дни – на 09.02.2019 год., в 04:30 часа, и
в тези два случая – също през ГКПП - ***. Следващото влизане на жалбодателката Б.Б.Р. на
територията на РБългария е регистрирано чак на
29.06.2019 год., в 16:27 часа, и съответно, излизане от РБългария
след 2 дни – на 01.07.2019 год., в 18:11 часа, и в тези два случая – също през
ГКПП - ***. В този период – на датата 01.07.2019 год., т.е. два дни след
влизането й на територията на РБългария, същата е
потърсила и болничен лист за раждането на детето й Ъ. Г. и такъв й е бил
издаден на същата дата – 01.07.2019 год., а именно - посочения по-горе Болничен
лист №*** за временна неработоспособност,
издаден от ЛЗ ЕТ „Д-р С. - В. С.”, за периода от 10.05.2019 год. до 26.06.2019
год., като на същата дата 01.07.2019 год. е успяла да подаде в НАП Офис –
Кърджали и Годишната си данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица за 2018 год., с Вх.№*** от *** година.
При това положение, след като жалбодателката Б.Р. се е регистрирала като земеделски
производител на 01.11.2018 год., но още на 10.11.2018 год., т.е. 9/девет/ дни
след това, е напуснала територията на
Република България и от тази дата, до настъпването на осигурителното събитие - раждането на детето на 29.03.2019 год., същата не е пребивавала на
територията на РБългария, то няма никакво основание да се направи извод, че
същата е осъществявала трудова
дейност като регистриран земеделски стопанин.
Тези изводи не се разколебават от представените в съдебно заседание
допълнителни писмени доказателства от процесуалния й представител, вкл. и от
Годишната й данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица за 2018 год., с Вх.№*** от *** год., т.к. от същата Справка с
Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали - т.5, е видно, че за цялата 2018 год.
същата има регистрирани само две влизания на територията на Република България,
съответно, първото влизане на 30.03.2018 год., в 16:10 часа и излизане на
01.04.2018 год., в 17:19 часа/т.е. престой на територията на страната, малко
по-дълъг от едно денонощие – 25 часа и 9 минути/, а второто влизане, посочено и
по-горе – на 27.10.2018 год., в 09:26 часа и съответно излизане, две седмици
след това – на 10.11.2018 год., в 11:21 часа. Предвид това, след като целият й
престой на територията на Република България за цялата 2018 год. е общо само 15
дни, то съдът в настоящия състав намира, че по никакъв начин не може да се
направи извод за реално упражняване на трудова дейност като регистриран
земеделски производител от страна на жалбодателката Б.Б.Р. и през 2018 година.
При така установените факти, изплащането на
обезщетение за бременност и раждане по представения болничен лист
законосъобразно е било отказано. Това е така, защото няма данни жалбодателката да е започнала осъществяване на заявената
трудова дейност като земеделски производител, като при така установените факти
е без значение обстоятелството, дали Б.Б.Р. е внасяла
осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Така, след като е
установено, че жалбодателката не е извършвала трудова
дейност като земеделски производител и не е имала качеството „осигурено лице”
по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО при настъпването на осигурителния риск –
раждането на дете, то законосъобразно и правилно е било отказано изплащането на
парично обезщетение за временна неработоспособност, за периода на раждане - от *** год. до 09.05.2019 год., т.е.
оспореното решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Така, с оглед всички изложени по-горе
съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото
производство административен акт е постановен от материално и териториално
компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание,
при спазване на установените административно-производствени правила, при
правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в
съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания за отмяната
му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира подадената жалба от Б.Б.Р., с посочен постоянен адрес ***, против
Решение №2153-08-178 от 04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против №*** от
*** год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ –
Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради майчинство, за неоснователна и
недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу това
решение следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело,
съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като
такива не са претендирани от ответника по жалбата, а
и реално, такива не са сторени от него в хода на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Б.Р., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********,
против Решение №2153-08-178 от 04.11.2019 год., издадено от директора на ТП на
НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата/възражението/ й против
Разпореждане №*** от *** год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане й е отказано отпускането
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство, за периода от 10.05.2019
год. до 26.06.2019
година.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
С Ъ
Д И Я: