Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на девети март
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 2039 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника
А.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.С.- САК, против РАЗПОРЕЖДАНЕ от 25.11.2020 г. по
изп. дело № 20078510400429 по описа на ЧСИ М.П.рeг. № 851,
с район на действие СГС, с което ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането. Твърди
се, че съдебния
изпълнител не е извършил действия които да имат характера на такива по
принудителното изпълнение. Не е действал служебно, а само по искане на
взискателя. Не можел да предприема действия по принудително изпълнение, без да
е овластен за това по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Моли съда да отмени отказа за прекратяване.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******** чрез
пълномощника адв. М.Г.в законоустановения срок не е подал писмени
възражения.
Частният
съдебен изпълнител по изпълнително дело №
20078510400429 - М.П.рeг. № 851, с район на действие СГС,
изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка
относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:
Изпълнителното
дело № 20078510400429 е образувано
на 19.03.2007 г. по
молба с вх. № 00704 от 19.03.2007 г. на ЗД
„Б.И.“ АД с ЕИК ********, чрез пълномощника му адв. М.И.Г., въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 28.12.2006 г. от Софийски районен въз основа на Решение по
гр.д. № 19813/ 2006 г., 75-ти състав, СРС, по силата на който А.Н.Н. е осъден
да заплати сумите от 1 188,30 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 27.09.2006 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 157,53 лв. разноски по
делото.
Покана за доброволно
изпълнение е връчена лично на постоянния адрес на длъжника чрез „Български пощи“
ЕАД на 03.04.2007 г.
Извършени са справки за
проучване на имущественото състояние на длъжника за притежавани моторни
превозни средства, банкови сметки и недвижими имоти.
На
02.09.2009 г. са изпратени запорни съобщения до банки.
На 19.01.2011 г. е депозирана молба с вх. № 2188 от
взискателя с посочване на изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането
му.
На 06.04.2011 г. отново са изпратени и запорни
съобщения до всички банки.
С молби с вх.№ 002005/14.01.2013 г. и
вх. № 00266/ 06.01.2015 г. взискателят
е поискал справки за банкови сметки,
трудови договори и движимо или недвижимо имущество.
След извършените справки
на 26.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодател, а на 24.04.2017
г. са изпратени запорни съобщения.
На 03.12.2018 г. отново е депозирана молба от
взискателя за справка за налични банкови сметки и трудови договори като е упоменато,
че при наличие на такива следва да бъде наложен запор.
На 11.01.2019 г. и на 28.10.2019 г., след извършени справки за трудови
договори, са изпратени запорни съобщения до работодатели.
След депозирана на 28.02.2020 г. молба от взискателя отново са
извършени справки за налични банкови сметки и трудови договори и на 30.10.2020
г. са изпратени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ и до работодателя на
длъжника „М.-ПС“ ЕООД.
На 20.01.2021
г. е подадена жалба с вх. № 03951, въз
основа на която е образувано настоящото дело, срещу отказа на ЧСИ за
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи
на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.),
длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433 ал. 1
от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска; 2. взискателят е поискал
това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за
подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Съгласно
разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/13 г., когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г., изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по
силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си
вече настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са
посочени: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
В случая
от данните по изпълнителното дело се установява, че взискателят не е
бездействал в период, по-дълъг от две години, а периодично е поддържал
висящността на производството, като е подавал молби с посочени изпълнителни
способи в тях, както и периодично са извършвани исканите в молбите изпълнителни
действия от съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК
молбата на легитимиран по предписания ред взискател е необходима, но и
достатъчна, за да овласти и ангажира ЧСИ да предприеме съответните действия.
Както е посочено и в ТР № 2/2013 г. за разлика от исковото производство
изпълнителният процес се основава на множество относително самостоятелни
процедури, всяка от които при реализация на парично притезание е насочена към
принудително осребряване на движими и недвижими вещи или събиране на вземания.
В случая постъпилото искане от страна на взискателя за налагане на запор върху
вземания на жалбоподателя легитимира съдебния изпълнител да предприеме
предписаните от закона действия. Ето защо и от 30.10.2020 г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който
понастоящем не е изтекъл. Без значение в тази насока остава резултатът от
предприетото действие. Понеже понастоящем предвиденият от закона срок не е
изтекъл поддържаното в случая основание за прекратяване на производството не е
налице.
С оглед на
изложеното въззивният съд намира, че обжалваното постановление е правилно
и следва да бъде потвърдено, тъй като по отношение на процесното изпълнително
производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Р.С.- САК, срещу Разпореждане
от 25.11.2020 г. по изп. дело № 20078510400429 по описа на ЧСИ М.П.рeг. № 851, с район на действие СГС с което е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.