РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Елин Пелин, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.ев
при участието на секретаря Тодорка Евст. Г.ева
като разгледа докладваното от Петко Р. Г.ев Гражданско дело №
20251820100636 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. чл.
240 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1. ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „П К Б” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. С, район С, бул. „Б” № , бл. , вх. , срещу Г. И. Ш., ЕГН **********, с адрес:
гр. Е. П., ул. „Е. А.” № , с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи на
основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № ********** от 01.03.2016 г.
общата сума от 10396 лева (десет хиляди триста деветдесет и шест лева) от които: главница
в размер на 2917,47 лева (две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и
седем стотинки); неплатено договорно възнаграждение в размер на 1348,11 лева (хиляда
триста четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), дължимо за периода от 20.05.2016 г.
до 20.03.2018 г. и законна лихва в размер на 6130,42 лева (шест хиляди сто и тридесет лева и
четиридесет и две стотинки), дължима от 20.03.2018 г. - датата на изтичане на погасителния
план до 27.03.2025 г. ведно със законната лихва до изплащане на вземането. Твърди се, че за
тези вземанията по ч. г. д. № 353/2025 на РС Елин Пелин е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Иска се да се осъди
ответника да заплати задължение, възникнало на основание неизпълнение на договор за
потребителски кредит № ********** от 01.03.2016 г., а именно, неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2869.39 лева (две хиляди осемстотин
шестдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), дължимо до 20.03.2018 г., ведно със
законната лихва до изплащане на вземането.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г. И. Ш..
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като в постъпила молба-становище е
поискал постановяване на решение по чл. 238 ГПК.
Съдът констатира, че ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба, не се явява в
съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК. Съдът констатира, че на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че предявените установителни искове са вероятно основателни, поради
което са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С разпореждане в заповедното
производство са отхвърлени претенциите на заявителя за издаване на заповед за изпълнение
за сумите за възнаграждение за допълнителен пакет услуги от 2869,39 лева, което е
мотивирало ищеца да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал. 3, предл. второ вр. чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК. В процесния договор и споразумението към него са налице клаузи за заплащане
на сума от 3000 лева - за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
възможност за отлага на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена
процедура за получаване на допълнителни средства. Отделните проявни форми на
неравноправност на клаузите в потребителския договор са изброени в разпоредбата на чл.
143 ЗЗП. В настоящият случай съдът приема, че се касае именно за такъв договор, което
налага да се изследва въпросът за наличието на неравноправни клаузи. Според чл. 143, ал. 1
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално уговорена, т. е. да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗП ); клаузата е
уговорена във вреда на потребителя; не отговаря на изискването за добросъвестност;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задължението на търговеца
и потребителя, т. е. да е налице съществено радикално несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалетност. Сключеното
споразумение за предоставяне на пакети от допълнителни услуги е съответно за
приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план. Възнаграждението, което потребителят
дължи не е за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така
или иначе потребителят има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да
поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира
никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
2
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 3 вр. чл. 146, ал. 5 вр. ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Разпоредбата на
чл.10а, ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Анализът на
съдържанието на описаните условия налага категоричния извод, че те касаят усвояването
(по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и
улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което,
освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Обсъжданите клаузи,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги, са във вреда на потребителя и водят до значително неравновесие между неговите
права и задължения и тези на ищеца. Поради това се явяват неравноправни по смисъла на
общото правило на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 265,61 лв. за държавна
такса в заповедното производство; 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство; 150,23 лв. за държавна такса в исковото производство; 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед на изложеното съдът на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., ул. „Е. А.”
№ , дължи на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., р. С., бул.
„Б.” № , бл. , вх. , по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 219 от 31.03.2025 г. по ч. г. д. № 3536/2025 г. на РС Елин Пелин сума, както следва:
главница в размер на 2917,47 лева (две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки); неплатено договорно възнаграждение в размер на 1348,11
лева (хиляда триста четиридесет и осем лева и единадесет стотинки), дължимо за периода от
20.05.2016 г. до 20.03.2018 г. и законна лихва в размер на 6130,42 лева (шест хиляди сто и
тридесет лева и четиридесет и две стотинки), дължима от 20.03.2018 г. - датата на изтичане
3
на погасителния план до 27.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 28.03.2025 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, срещу Г. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Екзарх Антим I” № 13,
за осъждане на ответника да заплати сумата от: 2869.39 лева, възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Г. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Е. П., ул. „Е. А.” № , ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, направените разноски, както
следва: 265,61 лв. за държавна такса в заповедното производство; 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство; 150,23 лв. за държавна такса в исковото
производство; 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4