№ 27
гр. Кнежа , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20211430200020 по описа за 2021 година
П. П. Г. с ЕГН********** с постоянен адрес с.Бр. ул."Хр. Б."№ ** е предявил въззивна
жалба против Наказателно Постановление №11/2020 от 26.10.2020г. на К. Д. Д. на
длъжност ВПД Началник на РУ –Кн..
Въззивникът твърди,че обжалва Наказателно постановление № 11/ 2020 от 26.10.2020г. на
К. Д. Д. на длъжност ВПД Началник на РУ -Кн.,като считам същото за незаконосъобразно и
неправилно.
Според него процесното НП е издадено при явни нарушения на материалния и процесуален
закон,а нарушения са допуснати и при образуването на административно-наказателната
преписка и на установяването на обстоятелствата по нея.
Въззивникът твърди ,че на 17.12.2019г. съпругата му му каза, че някакъв багер е взел една
кофа/тракторна/ от техния минерал-бетон който са складирали пред домът си в с.Бр. и го
попитала дали не е разрешил да се вземе,но той й казах че на никого не съм разрешавал да
взима от минерал -бетона. Според него след не много време след техния разговор бил отвън
и видях, че един багер, който се управлява от познат багерист, на който му казват Бачи
Кольо и знае, че работи във ВиК Кн. дошъл до минерал-бетона и се опитал да отгребе втора
кофа от него. Като видял това въззивникът сочи ,че е казал на багериста, че фракцията е
негова собственост и за нея има и документ на което последния му казал,че кмета на селото
Бр. му е бил разрешил.
Поради това въззивникът казал на багериста, че този минерал бетон е негова собственост
1
и е плащал за това и иска да му върне и предната кофа която е взел и ако не му я върне ще
позвъня на тел. 112, тъй като това е кражба от неговото имущество. Ала понеже багеристът
му казал да се разправям с кмета и поради това тогава въззивника позвънил на тел.112 за да
съобщи за кражба на минерал -бетон /камъни/ от служител на ВиК , тъй като пред дома си
не е видял кмета на селото да идва, а само служителят на ВиК.
Въззивникът твърди,че след като позвънил на 112 /на 17.12.2019г./ до като дошли да му
напишат акт на 13.10.2020г., никой от МВР не е идвал до тях да провери случая. Според
него на 13.10.2020г. от полицията дошли да му напишат акт като му обяснили за какво е
акта,а той им представил копия от товарителницата с която му е докаран минерал-
бетона,която е с №714825/22.08.2018г. от фирма „Бъци" ООД гр.Етр.. Въззивникът сочи ,че
е считал,че след като е представил документа за собственост,когато му написали акта няма
да му бъде издадено наказателно постановление и след като получил наказателното
постановление се учудил, че никъде не е записано, че е представил документ за собственост
и то на служителят на полицията, който следва надлежно и безпристрастно да провери
случая , както и да приложи към административно-наказателната преписка всички
документи касаещи случая. Той изтъква ,че не знае каква проверка и кога е извършена ,тъй
като е подал сигнал на тел.112 на 17.12.2019г. за кражба на имущество, а му съставили акт
на 13.10.2020г. , като през това време никой от РУ Кн. не е идвал до него да провери какво
става с откраднатото му имущество и дали имам документ за собственост за него.
Според въззивника позицията която е изразил чрез подаване на сигнал на тел.112 за
това,че му крадат лично имущество не е за административно наказание, а е една активна
гражданска позиция, която не трябва да се санкционира, а да се поощрява.
Въззивникът счита ,че съставянето на акт и съответно наказателно постановление е не
само незаконосъобразно в конкретния случай, а и противоречи на всички морални принципи
и норми.
Въз основа на изложеното въззивникът иска от съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло Наказателно постановление № 11/ 2020 от 26.10.2020г. на К. Д. Д. на
длъжност ВПД Началник на РУ -Кн., като незаконосъобразно и неправилно.
Въззивната страна е направила доказателствено искане да бъде приложена цялата
административно наказателна преписка по случая, както и подадения сигнал от въззивника
до полицията,както и да бъде призован служителят на ВиК Кн. - Н., който е управлявал
багера.
Освен това се иска информация от РУ МВР -Кн., как и кога е извършена проверка по
случая.
Въззивната страна е приложила към жалбата си копие от товарителница №
714825/22.08.2018г.
2
Към жалбата са представени следните писмени доказателства: Наказателно
Постановление №11/2020г. от 26.10.2020г. на ВПД Началник на РУ-
Кн.,АУАН№11/19.10.2021г.с бл.№561912 от 13.10.2020г.,копие от Товарителница серия М
№714825 от 22.08.2018г.,копие от докладна записка ,доклад на св.Д.Ц.,сведение от П.Г. и
сведение от Цв. Н..
В хода на производството са представени от въззивната страна:Служебна бележка с Изх.
№3/31.03.2021г.,актуално състояние на фирма „Бъци“ООД и списък за направени разноски
от общо 200лв./двеста лева / за адвокатско възнаграждение на адв.Д.Г. от ПАК.
По делото се проведоха 3 бр. о.с.з. на 23.02.2021г.,23.03.2021г. и на 27.04.2021г. ,за които
страните са били редовно призовани.
Въззивникът лично и чрез процесуалния си представител,адв.Д.Г. поддържа жалбата си
и развива доводи за нейната основателност като в предоставения от съда срок е представил
писмено становище в тази насока.
Въззиваемият е бил редовно призован,но въпреки това не се яви,не изпрати представител
и не взе отношение по жалбата.
По делото беше разпитани свидетелите П.К.,Л.Ж.,В.Д.,Н.П.,Ц.Н.,Д.Ц. и М.Г..
Съдът счита показанията на свидетелите П.К.,Л.Ж.,В.Д.,Н.П.,Ц.Н.,Д.Ц. за частично
недостоверни в частите им относно собствеността на съответната вещ –минерал бетон ,тъй
като по делото са налице писмени доказателства в насока ,че към датата на подаване на
сигнала от жалбоподателя до телефон 112 /Товарителница серия М №714825 от
22.08.2018г./,жалбоподателя е бил собственик на съответната вещ минерал бетон ,от която
неправомерно са били взети количества за отстраняване на възникнала ВИК повреда в с.Бр.
от служител на ВИК Кн. по указание на настоящия кмет на селото. В останалите им части
съдът счита показанията на свидетелите П.К.,Л.Ж.,В.Д.,Н.П.,Ц.Н.,Д.Ц. за достоверни и ги
кредитира.
Съдът счита показанията на свидетелката М.Г. за изцяло достоверни и непротиворечиви
със събраните по делото писмени доказателства, включително относно собствеността на
съответната вещ-минерал бетон,поради което ги кредитира изцяло.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанието на Товарителница серия М №714825 от 22.08.2018г. ,издадена от
фирма „Бъци“ООД-гр.Етр. на дата 22.08.2018г. на въззивника Г. е бил доставен минерал
бетон от 18куб.м. в с.Бр..
Видно от съдържанието на АУАН Серия АA№561912/13.10.2020г.,същия е бил
3
съставен от актосъставителя П. И. К. в присъствието на свидетеля Л.Ж. на въззивника П.Г.
за това,че на 17.12.2019г.,около 12,50ч.в с.Бр.,ул.“Хр. Б.“№** ползва тел.ЕЕНСП 112 не по
предназначение,като от тел.********** подава неверен и заблуждаващ сигнал който твърди
,че служител на ВИК са натоварили каменни фракциии са ги закарали някъде,незнае
къде,като допълва ,че камъните са негова собственост.От извършената проверка от
служители на РУ-Кн. се установи ,че г-н Г. не представя документ за собственост на
материалите
Описаното е квалифицирано като административно нарушение на чл.28,ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112
Въз основа на описания АУАН, административно-наказващият орган е издал на
въззивника процесното Наказателно Постановление №11/2020г. от 26.10.2020г. на ВПД
Началник на РУ-Кн.-връчено на въззивника на 13.01.2021г. за това,че на
17.12.2019г.,около 12,50ч.в с.Бр.,ул.“Хр. Б.“№** ползва тел.ЕЕНСП 112 не по
предназначение,като от тел.********** подава неверен и заблуждаващ сигнал който твърди
,че служител на ВИК са натоварили каменни фракциии са ги закарали някъде,незнае
къде,като допълва ,че камъните са негова собственост.От извършената проверка от
служители на РУ-Кн. се установи ,че г-н Г. не представя документ за собственост на
материалите
Описаното е квалифицирано като административно нарушение на чл.28,ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112.
Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.37 ЗНССПЕЕН 112 от на въззивника са
наложени административни наказания глоба: от 200лв.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни
изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно издадени от компетентни за това лице
и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства
на страните и не се оспорва от въззивника и процесуалния му представител.
Процесното НП е било връчено на въззивнника на 13.01.2021г.,а жалбата срещу него е
подадена на 19.01.2021г. и е регистрирана при въззиваемия с вх.№285000-80 от
19.01.2021г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана. Доказателствената
тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по
безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивникът на посочената в
АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му административно
4
нарушение.
Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения от
актосъставителя и от административно-наказващия орган на разпоредбите на
чл.42,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,които нарушават правото на
защита на въззивника. Тези нарушения са свързани с това ,че неправилно и
незаконосъобразно от административно-наказващия орган е възприета и описана фактическа
обстановка несъответстваща на действителността,която е била квалифицирана въпреки това
като административно нарушение чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Обаче видно от представените по делото товарителница и служебна бележка от
въззивника се установи ,че към датата на подаване на сигнала от него 17.12.2019г. до тел.112
,той е бил в правото си като собственик на съответната вещ –минерал бетон,която е
придобил още на 22.08.2018г. щом установи посегателство над собствеността си да уведоми
полицейските органи. Друг е въпроса ,че това отнемане на собствеността му е станало
поради някакво объркване в насока ,че този материал е на Кметство с.Бр. ,а не на частно
лице въз основа на дадено устно указание от настоящия Кмет на с.Бр. до служителите на
ВИК Кн. да вземат при необходимост от материалите на кметството за засипване на изкопи
във връзка с авария по ВИК.
Логично и нормално би било след като се установи това объркване,довело до отнемането
на чужда собственост и използването й за общински нужди,подадения сигнал от
собственика на отнетите вещи да не се третира като заблуждаващ и недостоверен,защото
той реално е възприел физическото отнемане на част от собствената му вещ-минерал бетон
и понеже знае ,че са негова собственост основателно се е притеснил от това обстоятелство и
е подал сигнал на тел 112.
Освен това навярно са налице и някакви междуличностни конфликти между настоящия
Кмет на с.Бр. ,г-н Л.Ж. и предшественика му г-н П.Г.,което допълнително е изострило
реакцията и възприятията на последния по отношение на установеното отнемане на част от
собствената му вещ- минерал бетон от служители на ВИК Кн.,за което е разбрал ,че става по
указание на кмета на с.Бр., г-н Л.Ж.. Безспорно се установи по делото ,че св.Л.Ж. като кмет
на с.Бр. е дал указания на служителите на ВИК Кн. при необходимост за запълване на
изкопите по отстранената авария да ползват материали на кметството ,но не е посочил
точно тези ,които са собственост на жалбоподателя. Ала понеже вещите –минерал бетон
пред дома на жалбоподателя са били на улицата са възприети неправилно от служителите на
ВИК Кн. като собственост на кметство Бр. ,поради което и от тях са били загребани две
багерни кофи.
При загребването на последната и след като е разбрал от съпругата си за предходното
загребване и извозване от собствената му вещ-минерал бетон ,въззивника е подал сигнала си
до тел.112.
5
Предвид това според съда в случая няма извършено от обективна и субективна страна
административно нарушение на чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 от въззивника
П.Г.,поради което санкционирането му за това е неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
изцяло Наказателно Постановление №11/2020 от 26.10.2020г. на К. Д. Д. на длъжност ВПД
Началник на РУ –Кн. като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН/Обн.ДВ Бр.94 от 2019г./ страните имат
право на разноски като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на общо
200лв./двеста лева/,сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН препраща към тази на чл.143,ал.1 АПК, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа,издал отменения акт или отказ.
Съгласно §1,т.6 от допълнителните разпоредби на АПК„поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,от което е част
административнонаказващият орган РУ-Кн., а това е ОД на МВР – Пл. като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР–в която насока е и Решение
№13009 от 02.10.2019г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменява Наказателно Постановление №11/2020 от 26.10.2020г. на К. Д. Д. на длъжност
ВПД Началник на РУ –Кн. като неправилно и незаконосъобразно.
Осъжда ОДМВР-Пл. да заплати на П. П. Г. с ЕГН********** с постоянен адрес с.Бр.
ул."Хр. Б."№ ** направените деловодни разноски в размер на 200лв./двеста лева /за
адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7