Решение по дело №3749/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 605
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20211000503749
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503749 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И. Ед. К., британски гражданин, чрез адв. К.В. САК против
решение от 09.07.2021г. по гр.д. № 4357/2019г. на Софийски градски съд, І-16 състав, което
се твърди, че е недопустимо поради нарушение на процесуалния и материален закон.
Доводите за недопустимост се изразяват в наличието на всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал. 1 ГПК и направено изрично искане в
открито съдебно заседание, по което съдът не се е произнесъл, вместо това постановил
решение по съществото на спора. Твърди се, че с това си процесуално нарушение съдът е
лишил ищеца от право на защита и постановеното съдебно решение като недопустимо
подлежи на обезсилване, а делото на връщане за ново разглеждане. Евентуално се
поддържат подробни доводи и съображения по съществото на спора и се иска отмяна на
решението като неправилно.
В срок не е постъпил отговор на насрещната страна „К. Груп България“ЕООД, ред.
уведомен при усл. на чл.50, ал.1 ГПК.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните при
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269, изр. първо ГПК, констатира, че
обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по осъдителен иск на И.
Ед. К., британски гражданин против „К. Груп България“ЕООД за връщане на сума от
1
250 000 щатски долара, дължима по сключен между страните договор за заем от 08.06.2010г.
Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени при условията на чл.50
ал. 2 ГПК, като в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор. Пълномощникът на
ищеца изрично в съдебно заседание се е позовал на предпоставките по чл.238 ал.1 и чл.239
ГПК и поискал постановяване на неприсъствено решение. Първоинстанционният съд не се е
произнесъл изрично по искането с правно основание чл.239 ГПК, като вместо това
приключил съдебното дирене и постановил акт по съществото на спора.
При така констатираното от фактическа страна въззивният състав намира обжалваното
решение за недопустимо: В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 157 от
29.11.2010 по т.д.№ 262/2010 на ВКС, Т. К., І т.о. е прието, че когато ищецът своевременно е
упражнил процесуалното си право да поиска произнасяне с неприсъствено решение,
първоинстанционният съд следва да приложи точно процесуалната норма на чл. 239, ал. 3 от
ГПК, съобразно вложения от законодателя смисъл и ако прецени, че някоя от предвидените
в закона предпоставки за постановяване на решение по този ред не е налице, следва да се
произнесе по искането, с което е бил сезиран с точно определения от процесуалната норма
акт- определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК за отхвърляне на искането и продължаване
разглеждането на делото по общия исков ред. Посочено е, че постановяването на решение
по съществото на спора, въз основа на анализ на представените с исковата молба писмени
доказателства, без оспорване на релевантните факти от страна на ответника, вместо по
направеното от ищеца искане с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, или с решение по чл.
239, ал. 2 от ГПК, обуславя недопустимост на така постановеното решение, защото
своевременното упражняване от страна на ищеца на процесуалното право да иска
приложение на института на неприсъственото решение препятства произнасянето на
първоинстанционния съд с решение по реда на общото исково производство, преди
произнасянето по искането с определение по чл. 239, ал. 3 от ТЗ. В този случай
първоинстанционното решение подлежи на обезсилване, като постановено по невъведено
искане, предвид направеното от ищеца такова за произнасяне с неприсъствено решение и
липсата на произнасяне по него с допустимите от закона надлежни съдебни актове.
В настоящия случай пълномощникът на ищеца своевременно- в първото по делото
заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото, при
наличие на останалите процесуални предпоставки за това- липсата на подаден от ответника
отговор на исковата молба, неявяването на негов представител в първото заседание по
делото, без да е направено искане за разглеждането му в отсъствието на такъв. Съдът не се е
произнесъл по искането за постановяване на неприсъствено решение с посочения от
процесуалния закон съдебен акт - определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК, с което да го
отхвърли, обсъждайки липсата на предвидени в закона предпоставки, като вместо това е
приключил съдебното дирене и постановил акт по съществото на спора. Ето защо
решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото – върнато за повторно
разглеждане на друг състав на Софийския градски съд, което следва да продължи от
опороченото процесуално действие на съда, свързано със задължението на съда за
2
произнасяне по искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Разноските, направени по водене на делото пред настоящата инстанция следва да бъдат
присъдени съобразно изхода на спора по иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД с влязъл в
сила акт.
С оглед на изложеното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение от 9.07.2021г. по гр.д.№ 4357/2019 г. на
Софийския градски съд, I-16 състав, с която е отхвърлен предявеният от И. Ед. К.,
британски гражданин, представляван от адв.К.В. САК срещу „К. Груп България“ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, ж.к. Манастирски
ливади – изток, бул.България, № 81Б, ет.2, ап.4 иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 250 000 щатски долара, дължима по сключен между страните договор за заем от
08.06.2010г.
ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.

Председател:





Членове: 1.




2.

3


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4