№ 1700
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110213030 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Г. И., ЕГН: **********, депозирана чрез адв. ДН. от АК
Плевен и адв. В. М. от АК Плевен, срещу наказателно постановление № 23-4332-
013554/07.07.2023г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП СДВР, за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За същите са
му наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100
/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно, че жалбоподателят е подал възражение
срещу АУАН пред АНО, в което оспорва фактическата обстановка, като няма данни да е
извършена проверка във връзка с твърденията във възражението. Поддържа, че посочената в
АУАН и НП фактическа обстановка изцяло не отговаря на действителната такава, тъй като
водачът на процесното МПС въобще не е бил на мястото на ПТП и не е реализирал
процесното ПТП. Сочи се, че улицата, посочена като такава “без име” си има име. Прави се
искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 06.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
ОПП СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят И. се явява лично и с
адв. К..
В дадения ход по същество адв. К. поддържа доводите, релевирани в жалбата, като
1
пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане на направените от доверителя му
разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери
законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа и правна страна се установи:
На 03.05.2023г., около 16.30 часа, в гр. София, б.к. “Лев Толстой” по ул. без име, с посока
на движение от блок № 64 към 54 СОУ, водачът на лек автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ...
и срещу блок № 61 (паркинг на блока), поради недостатъчно контрол върху управляваното
МПС, реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна т.а. “Пежо ранч” с рег. № ...,
след което е напуснал местопроизшествието, като не е уведомил компетентните органи на
МВР за реализираното ПТП.
Към дата 03.05.2023г. л. а. “Ситроен Ц2” с рег. № ... е бил собственост на И. Г. И., ЕГН:
**********.
Установява се, че на процесната дата 03.05.2023г. водачът на т.а. “Пежо ранч” с рег. № ...
е Д. Е. Б., ЕГН: **********, като същата пряко е видяла как водачът на лек автомобил
“Ситроен Ц2” с рег. № ..., минаващ покрай блок № 61 (паркинг на блока) на ул. “без име”, с
посока на движение от блок № 64 към 54 СОУ, в гр. София, поради недостатъчно контрол
върху управляваното МПС, реализира ПТП с нейния автомобил, като завива надясно и удря,
намиращия се нейн дясностоящ лек автомобил и чупи задната броня и мигача на
автомобила. След удара водачът на МПС-то “Ситроен Ц2” е слезнал, като Б. е видяла, че е
бил жена и след като й е предложила да извикат КАТ, водачът на МПС-то, реализирал ПТП-
то е казал “О, за толкова малко, нищо не е станало!”, направил обратна маневра и е избягал
от мястото на местопроизшествието. Същевременно Б. е проследила процесното МПС,
което е реализирало удара и е записала регистрационния му номер.
След това Б. се обадила на тел. 112. По повод обаждането й на тел. 112, на място бил
изпратен екип на ОПП СДВР. Полицейските служители извършили оглед на лекия
автомобил на свид. Б., установили наличието на щети по задната му броня и мигача, в лявата
част, и съставили протокол за ПТП № 1807253/03.05.2023г., в който били описани
направените констатации относно щетите по автомобила. На свид. Б. било предоставено да
изложи в писмен вид възприятията си относно обстоятелствата по настъпване на ПТП, и тя
посочила автомобила-участник в ПТП и управлявалото го лице - жена.
Образуваната преписка била разпределена на свид. Антон Станилов, младши
автоконтрольор при ОПП СДВР. Той призовал жалбоподателя И. в сградата на ОПП СДВР,
и на 15.06.2023г. И. се явил и попълнил декларация, с която декларирал, че на 03.05.2023г.
лек автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ... не напускал паркинга, както и че по автомобила
няма никакви следи от удар и зелена боя, какъвто е цвета на ударения автомобил. Отрекъл
2
да е участвал в ПТП. Декларирал, че на съответната дата съпругата му е вземала дъщеря им
от яслата на бул. Рожен.
Преценявайки материалите по преписката, на същата дата свид. Станилов съставил срещу
И., в негово присъствие, АУАН бл. № 240828/15.06.2023г., съгласно който му вменил
извършването на нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на всяко от нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП., Началник Сектор към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на И. административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100
/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Ц., Д. Е. Б., Р. Асенов Г., ЗАА. и СБШ., и
писмени - писмена декларация от И. Г. И.; писмена декларация от Д. Е. Б., докладна записка
до Началника на ОПП СДВР; протокол за ПТП № 1807253/03.05.2023г.; справка-картон на
жалбоподателя; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.;
снимков материал, както и от останалия приобщен доказателствен материал, събран по реда
на чл. 283 от НПК.
Времето, мястото и обстоятелствата по настъпване на ПТП между лек автомобил лек
автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ... и т.а. “Пежо ранч” с рег. № ..., и причинените в
резултат от удара материални щети по последния автомобил, се изясняват посредством
взаимния анализ на доказателствената съвкупност. Относно механизма на реализиране на
ПТП съдебният състав кредитира докладната записка до Началника на ОПП СДВР,
изготвения протокол за ПТП и показанията на свидетеля-очевидец Д. Б.. Протоколът за ПТП
обективира и причинените в резултат на последното материални щети, а обстоятелството, че
напусналият мястото лек автомобил е именно управляваният от лице от женски пол лек
автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ... , съдът прие за доказано въз основа депозираното от
свид. Б., която е имала възможност да възприеме индивидуализиращите особености на
автомобила и водача на лекия автомобил, и ги е съобщил на пристигналия на мястото
полицейски екип, като е посочила и регистрационния номер на автомобила, реализирал
ПТП-то. Видно от попълнената от И. декларация, жалбоподателят потвърждава, че на
03.05.2023г. не е управлявал автомобила, а декларира единствено, че неговата съпруга е
взимала дъщеря им от яслата пеша и автомобила не е мърдан от мястото на паркинга.
Същият обаче не може да декларира обстоятелства относно съпругата си, за които няма
преки наблюдения и не е очевидец дали същата пеша или с притежавания от него собствен
лек автомобил е взимала детето им от градината, след като твърди, че през това време И. е
бил на работа.
3
По делото е представена служебна бележка, че жалбоподателят И. на въпросната дата е
била на работа и по времето на реализирането на ПТП-то не е напускал работното си място.
Същата кореспондира с изложеното в свидетелските показания на св. Б., че именно водачът
на лек автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ... е бил жена, като е възприела непосредствено
същата, тъй като последната е слезнала от автомобила и са разменили няколко реплики.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че кредитира показанията на свидетеля ЗАА.,
който заявява, че не е пряк очевидец на случилото се и не е видял как е било реализирано
ПТП-то, но свидетелства, че през месец май не е бил в отпуск и редовно карал с колата си И.
до работа сутрин и се връщали отново заедно, като не си спомня той да е отсъствал някой
ден през този месец.
Съдът кредитира показанията му, тъй като по делото се установи, че водачът на л. а.
“Ситроен Ц2” с рег. № ... е бил жена, а не мъж, поради което същите напълно кореспондират
с останалия по делото доказателствен материал.
По отношение на свидетелските показания на СБШ., съдът не кредитира същите, поради
обстоятелството, че същият не е очевидец на случилото се, а изложените обстоятелства от
него за извършено разследване от свидетеля относно процесното ПТП “от любопитство” и
предположения какво точно се е случило на 03.05.2023г. не са подкрепени от останалите
приобщени по делото доказателства. Отделно от това съдът следва да отбележи, че прави
анализ на доказателствата по делото - гласни доказателствени средства при отразяване на
лични впечатления и спомени от свидетеля за случилото се, а не при отразяването на
евентуално случили се събития и предположения от свидетеля за механизма на настъпване
на ПТП-то. Съдебният състав не кредитира последните, считайки ги за недостоверни и
необективно дадени, имайки предвид приятелските отношения в които се намират
свидетелят Ш. и И..
Съобразно горепосоченото се обуславя категоричния извод, че именно водачът на лек
автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ..., който е бил жена, е реализирал гореописаното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1, т. 5 ЗдвП “Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
В конкретния случай съвсем ясно предвид гореизложеното се установи, че наказателното
постановление е било издадено и съставено на друго лице, различно от водача на
управлявания лек автомобил “Ситроен Ц2” с рег. № ... от женски пол, а именно на неговия
собственик И.. В тази връзка следва да се отбележи, че същото е недопустимо, тъй като
административнонаказателната отговорност е лична и както бе посочено по - горе се
предвижда налагане на наказание на водача на автомобила, а не на неговия собственик. В
конкретния случай полицейските служители не са положили необходимите усилия да
установят кой е водачът на автомобила, въпреки предоставените данни от пострадалият
водач на т.а. “Пежо ранч” с рег. № ... е Д. Е. Б., ЕГН: **********, която в съдебно заседание
ясно заявява, че това не е водачът И..
4
Поради всичко гореизложено съдът счита, че не се доказа авторството на извършените
нарушения по отношение на И. Г. И., ЕГН: **********, поради което и наказателното
постановление следва да бъде отменено. В тази връзка се явява безпредметно обсъждането
на всички други наведени възражения от страна на жалбоподателя.
Същевременно направеното от адв. К. искане за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, доколкото доказателства за реалното заплащане на хонорар в размер на 700 лв.,
посочен в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, се представиха.
Предвид това искането е основателно и следва да бъде уважено. По отношение на
претендирания адвокатски хонорар за подадено възражение в размер на 350 лв. във връзка с
проведеното административно - наказателно производство искането е неоснователно. Това е
така, тъй като на адвоката се следва само едно възнаграждение за осъществяване на правна
защита и съдействие, а не няколко такива за всяко извършено поотделно действие от
последния.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-013554/07.07.2023г., издадено от
Началник Сектор в СДВР, ОПП СДВР, срещу И. Г. И., ЕГН: **********, за което са му
наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. на
основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 ЗДвП - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5