Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Елин Пелин, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав,
в публичното си заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 477 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД, чл.79 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че на
01.07.2017г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „И А. М.“ АД,
ЕИК ……и „П. Ф. Б.“ ООД /понастоящем „Ф. Б.“ ЕООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/13.06.2016 г., сключен между „П. Ф. Б.“ ООД и И.М.М. прехвърлено в полза на „И.А.М." АД ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски.
Твърди се, че на 03.07.2018 г. е подписано Приложение 1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от дата 31.01.2017г. по силата на което „И. А. М."
АД прехвърлило вземането произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/13.06.2016 г., сключен между „П. Ф.
Б.“ ООД и И.М.М. в полза на "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* /понастоящем "А.за к.на
п. з." ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. От своя страна
"А. за к. на п. за." ЕООД прехвърлило процесното
вземане в полза на „А.за с. на в." ЕАД с ЕИК …. по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г.
Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждаща
правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
29.05.2019 г. и 04.08.2020 г. до ответника били изпратени Уведомителни писма с Изх.№
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ *********, Изх.№
УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-С-
АКПЗ-ИАМ-ФН/*********, Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ-ФН/ ********* Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ- ИАМ-ФН/*********,
за извършени прехвърляния на вземането с Договор за цесия от 01.07.2017 г.
между „П. Ф. Б.“ ООД и „И А. М.“ АД, в последствие прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт" АД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" с Договор за цесия от 30.01.2017
г. и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г., както и за прехвърлянето в полза
на „А. за с. на в." ЕАД въз основа на Рамков договор за цесия от
03.05.2019 г. и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г., сключен между „А. за
к. на п. з." ЕООД и „А.за с. на в." ЕАД.
Твърди се, че на 13.06.2016 г. И.М.М., в
качеството на кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „П. Ф. Б." ООД, като общата стойност на усвоената
главница и договорна лихва по кредита била в размер на 1197,25 лв., които
платими на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 19,95
лв., а общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит била в размер на 2 100,22
лв., включваща: главница в размер на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на
197,25 лв., такса за оценка на досие в размер на 50,00 лв., такса услуга „Кредит
у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на
255,89 лв. и такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните
вноски по местоживеене в размер на 597,08 лв.. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 09.08.2017 г. /дата на последна погасителна
вноска/.
Начислено било обезщетение за забава
върху дължимите от ответника суми за периода от 12.10.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, в размер на 290,19 лв..
Ищецът твърди, че Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, за което било депозирано в съда заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 34/2020 г., по описа на Районен съд –Ел. Пелин, по което
след издаване заповед за изпълнение,
длъжникът депозирал възражение,
обуславящо правен интерес у ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Иска се съдът да постанови решение, с
което да
признае за установено по отношение на И.М.М., ЕГН **********,
че дължи на „А.за с.на в." ЕАД,
следните суми:
-
767,83 лева /седемстотин шестдесет и седем лева и 83
стотинки/ - представляваща
главница по договор за кредит/;
-
110,06 лв./сто и
десет лева и 06 стотинки/ - представляващи договорна лихва за
периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.
-
36,56 лева /тридесет и шест лева
и 56 стотинки/
- такса за оценка на досие за периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.
-
184,84 лева /сто осемдесет и
четири лева и 84 стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя:за периода
от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.
-
427,93 лева /четиристотин
двадесет и седем лева и 93 стотинки/ - такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за
периода от 19.10.2016 г. до 9.08.2017 г.
-
290,19 лева
/двеста и деветдесет лева и 19 стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 12.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
-
както
и
законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в
районния съд до окончателното изплащане на задължението, а така и разноските
сторени в заповедното производство.
Претендират се и разноските в производството
по чл.422 ГПК, които в размер на 350,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 263.00 / двеста
шестдесет и три / лева - държавна такса.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С призовката до ответника за съдебното
заседание са оказани последиците в случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 29.04.2021г.
ответникът не се е явил.
Последният не е направил и искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът е заявил становище по
съществото на спора, с отправено и искане за произнасяне от съда с решение по делото при наличието на
предпоставките на чл.238 от ГПК.
Съдът счита предявените искове за вероятно
основателни, като намира, че ответника
виновно не е изплатил исковата сума.
Установено е по делото, че между страните за процесния период е съществувало облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен Договор за кредит
от 13.06.2016г..
Ето защо
предвид изложените по-горе съображения и
на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, с което да приеме за
установено, че ответника дължи на ищеца
посочените с исковата молба суми,
както следва: 767,83 лева
/седемстотин шестдесет и седем лева и 83 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит/; 110,06 лв./сто и десет лева и 06 стотинки/ -
представляващи договорна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 36,56 лева
/тридесет и шест лева и 56 стотинки/ - такса за оценка на досие за
периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 184,84 лева /сто осемдесет
и четири лева и 84 стотинки/ - такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя:за периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 427,93 лева
/четиристотин двадесет и седем лева и 93 стотинки/ - такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя за периода от 19.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 290,19 лева /двеста и деветдесет лева и 19 стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 12.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 22.01.2020г.; законна лихва за забава за
периода от 22.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и
разноските сторени в заповедното производство в общ в размер на 86.35/ осемдесет
и шест лева и 35 стотинки/ лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК съдът намира,
че е основателно искането и следва
ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца и претендираните съдебни
разноски направени в производството по
чл.422 от ГПК, от които 350,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 263.00 / двеста
шестдесет и три / лева - държавна такса.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.М. ***, с ЕГН **********, дължи на "А. за с. на в."
ЕАД-С., с ЕИК …., сумите от:
767,83 лева /седемстотин шестдесет и седем лева и 83 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит/; 110,06 лв./сто и десет лева и 06 стотинки/ - представляваща
договорна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 36,56
лева /тридесет и шест лева и 56 стотинки/ - такса за оценка на досие за
периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 184,84 лева /сто
осемдесет и четири лева и 84 стотинки/ - такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя:за периода от 12.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 427,93
лева /четиристотин двадесет и седем лева и 93 стотинки/ - такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя за периода от 19.10.2016 г. до 9.08.2017 г.; 290,19 лева /двеста и деветдесет лева и 19 стотинки/
- обезщетение за забава за периода от 12.10.2016 г. до 22.01.2020г.; законна лихва за забава за периода от 22.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по заповедното
производство в общ в размер на 86.35/ осемдесет и шест лева и 35 стотинки/ лева
- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА И.М.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на "А. за с. на в." ЕАД-С., с ЕИК …….,
разноски в производството по чл.422 от ГПК в общ размер на 613.00/ шестстотин и тринадесет
/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: