№ 16776
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110113827 по описа за 2024 година
Производството е по делба във фаза по допускането й по реда на чл.344, ал.1 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за делба от Б. О. М. срещу В. О. Ч. и Т. Г. М.
на следния недвижим имот : АПАРТАМЕНТ *, находящ се в гр. София, ж.к. „Д***, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61 кв.м., заедно с таванско
помещение № 14 с полезна площ от 3,13 кв.м. заедно с 2,088 % ид. части от общите части от вход
Г+Д, при съседи на апартамента : изток – ул. „П*“, запад – тревна площ, север – ул. „Д*“, юг – ал.80
и при съседи на таванското помещение : мазе № 13, запад – мазе № 15, север – коридор, юг –
коридор, който апартамент съгласно кадастралните регистри и одобрена кадастрална карта
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********************
Ищецът е предявил и претенция по чл.344, ал.2 ГПК спрямо ответницата В. Ч. за присъждане
на сумата от 350 лева месечно - обезщетение за лишаване от право на ползване на имота по време
на делбеното производство.
Ответницата В. О. Ч. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който не
оспорва твърденията за наличие на съсобственост между страните върху процесния имот. Оспорва
твърдението, че само тя има достъп до имота, като възразява, че и тримата съделителите имат
свободен достъп до имота, като неползването му от страна на ищеца се дължало на липса на
желание от негова страна за това, а не на възпрепятстващо ползването поведение на ответницата
спрямо останалите съделители.
Ответницата Т. М. не е подала отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид предявения иск, възражениятa срещу него и
доказателствата по делото намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният недвижим имот
е придобит по договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 18.06.1986г. от О.М.М... Видно от акт за женитба № 258 (л.9), към датата на
договора О.М.М.. е бил в граждански брак с М.П.М.., от което следва, че имотът е придобит от
двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност – чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., отм.). М.П.М.. е починала на 22.02.1996г. (видно от удостоверение за
наследници – л.7) и е оставила за свои наследници съпруга си О.М.М.. и децата си : Б. О. М. и В. О.
Ч.. Със смъртта на М. М. съпружеската имуществена общност върху имота е била прекратена и
1
след това имотът е бил притежаван от О. М. – 4/6 (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО – чл.26, ал.1
и чл.27 СК обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм. + 1/6 ид.ч. по наследство от М. М. – чл.9, ал.1 ЗН)
и от Б. М. и В. Ч. – по 1/6 ид.ч. (чл.5, ал.1 ЗН). На 28.09.2017г. О. М. е сключил втори граждански
брак с Т. Г. М. (удостоверение за сключен граждански брак – л.10). О.М.М.. е починал на
03.11.2022г. (видно от удостоверение за наследници – л.8), като е оставил за свои наследници
втората си съпруга Т. Г. М. и децата си : Б. О. М. и В. О. Ч.. При това след смъртта на О. М. имотът
е притежаван от Т. М. – 2/9 ид.ч. (1/3 от 2/3 – чл.9, ал.1 ЗН) и Б. М. и В. Ч. – по 7/18 ид. ч. (по 2/9
ид.ч. по наследство от баща им + по 1/6 ид.ч. по наследство от майка им).
В хода на процеса Т. Г. М. е продала на Б. О. М. притежаваните от нея 2/9 ид.ч. от процесния
имот, видно от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34,
том I, рег. № 665, дело № 25 от 2025г., съставен на 20.03.2025г. Посочената сделка, с която се
прехвърлят права между съсобствениците, следва да бъде взета предвид от съда при постановяване
на решението с оглед установяване на съсобствениците и обема на техните права към датата на
приключване на устните състезания в първата фаза на делбата.
Предвид горното към датата на приключване на устните състезания процесният имот е
притежаван от В. Ч. и Б. М. при квоти – 7/18 ид.ч. за В. Ч. и 11/18 ид.ч. за Б. М. (7/18 + 2/9). При
това съдебна делба на процесния имот следва да се допусне при посочените съделители и при
посочените квоти. Спрямо Т. М., която в хода на производството по делото се е разпоредила с
притежаваните от нея ид. части върху процесния имот в полза на друг съделител, искът за делба
следва да се отхвърли.
По претенциите по чл.344, ал.2 ГПК :
Приета за разглеждане е претенция от ищеца Б. М. по чл.344, ал.2 ГПК спрямо ответницата
В. Ч. за присъждане на сумата от 350 лева месечно - обезщетение за лишаване от право на
ползване на имота по време на делбеното производство.
Ответницата В. Ч. е оспорила претенцията с възражение, че всички съделителите заедно са
ползвали имота, като през последните няколко месеца ищецът по собствено желание не е
посещавал имота и се е пренесъл да живее на друго място. Възразява, че ключове за имота
притежава и ищецът. Посочва, че тя е плащала консумативните разноски, свързани с ползване на
жилището. Оспорва твърдението на ищеца, че го е възпрепятствала да ползва имота.
По спорния по делото въпрос относно ползването на процесния имот са изслушани
свидетелски показания при довеждане от страна на ищеца. Ответницата В. Ч. се отказа от разпита
на допуснатите на нейна страна свидетели за същите обстоятелства.
Свидетелката М. М. (дъщеря на ищеца) посочва, че В. Ч. живее на адреса на процесния имот.
Сочи, че баща й (ищецът по делото) не е живял в същия имот. Дядо й живеел в същия имот и баща
й (ищецът) го е посещавал. Ищецът нямал ключ за посочения апартамент. Свидетелката знае, че В.
Ч. и дъщеря й живеят в имота. Още преди дядото на свидетелката да почине, ключалката на
жилището била сменена. Ищецът страдал от множествена склероза от около 15 години, като в
последните 5 години състоянието му се влошило. Придвижвал се с инвалидна количка.
По делото като свидетел е разпитан и П.П. (живеещ на семейни начала с разпитаната
свидетелка М. М.). Той посочва, че ищецът Б. М. е болен от множествена склероза и е трудно
подвижен. Свидетелят и М. М. били назначени за лични асистенти на ищеца. Ищецът живеел в кв.
„Гео Милев“, като не му е известно да е живял на друго място. В. била сестра на ищеца, като
свидетелят не знае къде живее същата. Ищецът не е искал помощ от свидетеля, за да посети сестра
си, като се има предвид че без чужда помощ ищецът не можел да се придвижва на по- дълги
разстояния.
При извършваната от съда оценка на събраните свидетелски показания се налага по –
засилена критичност поради възможната заинтересованост на свидетелите (чл.172 ГПК), но съдът
цени показанията им като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От така
кредитираните от съда свидетелските показания не се установява ищецът да разполага с ключове за
имота, като по показания на дъщеря му още преди смъртта на дядо й (бащата на ищеца) бравата на
вратата на имота е била сменена. Не се установява след това В. Ч. да е снабдила брат си (ищеца по
делото) с ключове за имота така, че последният безпрепятствено да може да ползва апартамента.
2
При това след като не се установи ищецът да разполага с безпрепятстван достъп до имота и в
същото време В. Ч. ползва имота, като последното обстоятелство същата не оспорва, за отв. Ч. се е
породило задължение да плаща на съсобственика си Б. М. обезщетение като сурогат на личното
ползване.
Предвид горното съдът приема, че на основание основание чл.344, ал.2 ГПК ответницата В.
Ч. дължи обезщетение на ищеца за лишаване от правото да ползва съсобствения имот съобразно
притежаваните от него права за периода от влизане в сила на определението, с което претенцията
по чл.344, ал.2 ГПК се уважава, до окончателното извършване на делбата. Дължимото обезщетение
се съизмерява със средния пазарен наем съобразно установените по – горе квоти в съсобствеността.
Размерът на средния пазарен наем на жилището е 990 лева месечно, установен посредством
изслушаното и прието заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда.
При това ответницата В. Ч. дължи на ищеца месечно обезщетение в размер на 605 лева (11/18 от
990 лева). Предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) претенцията по чл.344, ал.2 ГПК следва
да се уважи в предявения размер от 350 лева месечно.
По разноските :
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца Б. М., който претендира
присъждане на адв. възнаграждение в размер на 1000 лева, плащането на което е доказано
посредством представения договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за
плащане на сумата, както и на 300 лева – депозит за вещо лице. В договора за правна защита и
съдействие липсва отбелязване за това каква част от платения хонорар се отнася до защита и
съдействие по иска за допускане на делба и каква част – по предявената претенция по чл.344, ал.2
ГПК. При това съдът приема, че половината от заплатения хонорар – 500 лева, се отнася до
обосноваване на претенциите по чл.344, ал.2 ГПК. При това на Б. М. се следват разноски, дължими
за обосноваване на уважената претенция по чл.344, ал.2 ГПК, в общ размер от 800 лева (300 лева –
депозит и 500 лева адв. хонорар).
На страните не следва да се присъждат разноски във връзка с допускане на делбата, защото
тези разноски са направени по необходимост, те са насочени към ликвидиране на съсобствеността.
Разноските, свързани с иска за делба, не подлежат на присъждане, а остават в тежест на страните
така, както са направени – арг. чл.355 ГПК, вр. ППВС № 7 от 28.11.1973г. – в този смисъл е
определение № 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г. о., определение № 4 по ч.
гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС, определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на АПАРТАМЕНТ *, находящ се в гр. София, ж.к.
„Д***, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61 кв.м.,
заедно с таванско помещение № 14 с полезна площ от 3,13 кв.м. заедно с 2,088 % ид. части от
общите части от вход Г+Д, при съседи на апартамента : изток – ул. „П*“, запад – тревна площ,
север – ул. „Д*“, юг – ал.80 и при съседи на таванското помещение : мазе № 13, запад – мазе № 15,
север – коридор, юг – коридор, който съгласно кадастралните регистри и одобрена кадастрална
карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********************* при
следните съделители и при следните квоти :
1. Б. О. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26, вх. Б, ап.8 –
адв. О. - 11/18 ид.ч. и
2. В. О. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „Захари Хаджигюров“ № 17 - 7/18 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на гореописания имот, предявен от Б. О. М., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26, вх. Б, ап.8 – адв. О., срещу Т. Г. М., ЕГН
**********, адрес : гр. Сандански, ул. „Борис Сарафов“ № 33, ет.3, ап.9.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК В. О. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „З**
да заплаща на Б. О. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26, вх. Б,
3
ап.8 – адв. О., сумата от 350 лева месечно като обезщетение за ползване на АПАРТАМЕНТ *,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д***, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 61 кв.м., заедно с таванско помещение № 14 с полезна площ от 3,13 кв.м. заедно
с 2,088 % ид. части от общите части от вход Г+Д, при съседи на апартамента : изток – ул. „П*“,
запад – тревна площ, север – ул. „Д*“, юг – ал.80 и при съседи на таванското помещение : мазе №
13, запад – мазе № 15, север – коридор, юг – коридор, който съгласно кадастралните регистри и
одобрена кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************* считано от влизане в сила на настоящото решение в частта, в която има
характер на определение относно произнасянето по претенцията по чл.344, ал.2 ГПК, до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА В. О. Ч., ЕГН **********, с адрес : гр. С., ул. „З** да плати на Б. О. М., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 26, вх. Б, ап.8 – адв. О., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 800 лева -разноски.
Решението в частта, в която съдът се произнася по искането за присъждане на обезщетение по
чл.344, ал.2 ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
На ответницата В. О. Ч. препис от решението да се връчи на адрес : гр. С., ул. „Захари
Хаджигюров“ № 17.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4