№ 17326
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110158194 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. А. Т., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу “Б” ООД с ЕИК ххх, с която е предявен иск с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.9, ал.2 от
сключения между страните договор за потребителски кредит от 09.09.2022г., с
която се предвижда заплащане на сумата от 410,56 лв. за ползване на услугата
“Динамично плащане”. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорват твърденията на ищцата. Претендира се и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че помежду им е сключен договор за потребителски
кредит от 09.09.2022г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
ищцата е заявила ползването на допълнителна услуга - “Динамично плащане”
- чл.9, ал.2 от договора. Съдът приема, че с оглед уговорените между страните
права и задължения и характера на заявената допълнителна услуга -
“Динамично плащане”, предоставяна от ответната страна, същата попада в
хипотеза на изрично установената забрана по чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като по
своята същност представлява такса, събирана във връзка с усвояване и
управление кредита.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от
ищеца основание за нищожност на клаузата на чл.9, ал.2 от сключения между
1
страните договор за потребителски кредит от 09.09.2022г., с която се
предвижда заплащане на сумата от 410,56 лв. за ползване на услугата
“Динамично плащане”, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищцата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв., за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М.,
следва да се присъди сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.9, ал.2 от сключения между
В. А. Т. с ЕГН ********** и “Б” ООД с ЕИК ххх, договор за потребителски
кредит от 09.09.2022г., с която се предвижда заплащане на сумата от 410,56 лв.
за ползване на услугата “Динамично плащане”, на основание чл. 26, ал.1, пр.2
ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “Б” ООД с ЕИК ххх, да заплати
на В. А. Т. с ЕГН ********** , сумата от 50 лв., разноски за държавна такса по
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “Б” ООД с
ЕИК ххх да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с БУЛСТАТ:
ххх, сумата от 1200 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2