№ 1542
гр. Варна, 23.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20253100900155 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“
№109-115, бизнес сграда “ТАО“, ет.6, представлявано от Стефан Красимиров Петков и
Стефан Ангелов Бояджиев, действащо чрез юрк.Е. Авдеева, против С. Т. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“К. И.“ №**, ет.*, действащ чрез назначения му особен
представител адв.Д. Г., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Драгоман“ №45, ап.1, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на ответника, за
които е издадена Заповед №3319/07.06.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7260/2023г. по описа на Районен съд
Варна, а именно сумата 41257.33лв., представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №***********г. сключен между длъжника и “Юробанк България“
АД, сумата от 3967.55лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.04.2022г. до 05.04.2023г. и сумата от 2272.50лв. представляваща наказателна лихва за
периода от 20.04.202г. до 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-06.06.2023г., до окончателното й погасяване, които
вземания са прехвърлени от кредитора в полза на ищеца с Договор за цесия от 18.12.2021г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за
осъждане на ответника да плати в полза на ищеца в качеството му на частен правоприемник
на “Юробанк България“ АД по силата на Договор за цесия от 18.12.2021г., сумата от
27888.69лв., представляваща сбор от частта за главница от вноските след 39 по Договор за
потребителски кредит №***********г. дължими за периода 20.03.2025г. до 20.12.2029г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба-14.03.2025г. до окончателното й погасяване.
1
На основание чл.127, ал.4 от ГПК, ищецът е посочил банкова сметка за доброволно
плащане на претендираните суми-***************.
Исковата молба е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и
приложения.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
е изразил становище по предявените искове и направените доказателствени искания.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, съответно че
възражението на ответника за на липсата на правен интерес, е неоснователно. Фактическите
твърдения на ищеца за настъпило частно правоприемство в полза ищеца обосновават
активната му процесуално правна легитимация да води иска, като съществуването или не на
договорни отношения между страните е въпрос по основателност на претенцията, а не по
допустимост. Ето защо, съдът намира, че не са налице пречки по делото за насрочване на
разглеждането му в о.с.з.
По предварителните въпроси:
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и
местна подсъдност на делото, включително правилото на чл.113 от ГПК, за което съдът е
извършил необходимата служебна проверка.
По аргумент от разпоредбата на чл.113, изр.2 от ГПК, с която законодателят е
предвидил, че образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес, образуваното дело следва да бъде разгледано по
реда на общия исков процес. Възражения в тази насока не са постъпили.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба писмени доказателства, се явяват допустими и
относими за изясняване на фактическата страна на спора, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Предвид необходимостта от ползване на специализирани знания по повод предмета
на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза да се отговори на поставените въпроси с исковата молба и допълнени с тези на
ответната страна, като и със служебно формулирани от съда въпроси.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІ, от ГПК- “Общ исков
процес”.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад по делото, на основание чл.140
от ГПК:
2
Подадена е искова молба от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********,
против С. Т. С., с ЕГН **********, действащ чрез назначения му особен представител адв.Д.
Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на
ответника, за които е издадена Заповед №3319/07.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7260/2023г. по описа на
Районен съд Варна, а именно сумата 41257.33лв., представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит №***********г. сключен между длъжника и “Юробанк
България“ АД, сумата от 3967.55лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.04.2022г. до 05.04.2023г. и сумата от 2272.50лв. представляваща наказателна
лихва за периода от 20.04.202 г. до 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението-06.06.2023г., до окончателното й погасяване,
които вземания са прехвърлени от кредитора в полза на ищеца с Договор за цесия от
18.12.2021г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за
осъждане на ответника да плати в полза на ищеца в качеството му на частен правоприемник
на “Юробанк България“ АД по силата на Договор за цесия от 18.12.2021г., сумата от
27888.69лв., представляваща сбор от частта за главница от вноските след 39 по Договор за
потребителски кредит №***********г. дължими за периода 20.03.2025г. до 20.12.2029г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба-14.03.2025г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се излага, че е проведено заповедно производство по ч.гр.д.
№7260/2023г. по описа на Районен съд Варна със заявител “Юробанк България“ АД и
длъжник С. Т. С., с предмет задължения на ответника по сключен между тях Договор за
потребителски кредит №****************** Поддържа се, че ищецът се легитимира като
частен правоприемник на “Юробанк България“ АД, по силата на сключен между тях
Договор за цесия от 18.12.2024г., въз основа на който е цедиран пакет от просрочени
вземания, произтичащи от договори за кредит между банката-цедент и нейните клиенти.
Твърди се, че едно от прехвърлените вземания е процесното задължението на ответника по
горепосочения договор за кредит. Твърди се още, че ищецът е упълномощен от цедента да
отправя изявление по чл.99 от ЗЗД до длъжника, съответно че исковата молба, следва да се
счита за уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника за извършената цесия. На следващо
място се поддържа, че с процесният договор за потребителски кредит банката е
предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер на 42300лв., усвоени по сметка
на кредитополучателя, който се е задължил да върне сумата на равни месечни анюитетни
погасителни вноски, включващи главница и лихва, според погасителен план, неразделна
част от договора. Сочи се, че са договорени преференциални лихвени условия, приложими
при наличието на изброените в чл.3, ал.10 от договора условия, като последните са
3
намерили своето отражение върху размера на годишна лихва по чл.3, ал.1 от договора.
Твърди се, че дължимата годишна лихва за първите 12 месеца от срока на кредита, е
изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5.9%, а за
остатъка от периода до крайния срок на издължаване е приложим променлив годишен
лихвен процент образуван от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като при
подписване на договора неговия размер е 5.9%. Сочи се, че прилагания по договора
референтния лихвен процент-“ПРАЙМ“ за необезпечени кредити, приложим за съответния
период се определя по Методология за определяне на референтен лихвен процент,
представляваща Приложение №1 към договора, което е връчено на кредитополучателя.
Твърди се, че съгласно чл.3, ал.8 от Договора, годишният процент на разходите по
отпуснатия кредит е в размер от 8.23 %, а общата дължима сума, изчислена към момента на
сключване на договора, възлиза на 57197.14лв. Твърди се, че с чл.9 от договора за кредит, е
договорено при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи обезщетение върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава, определен от Министерски съвет. Поддържа се,
че първоначално кредитополучателят е погасявал задълженията си, но впоследствие е
преустановил плащанията, като считано от 20.04.2022г. е в просрочие. С оглед на това и на
основание чл.14 от договора, банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
05.04.2023г. с връчена покана до длъжника. Твърди се, че поради допусната забава и на
основание чл.9 от договор за кредит, преди да бъде обявена предсрочната изискуемост, т.е.
за периода от 20.04.2022г. до 04.04.2023г. ответника дължи обезщетение за забава върху
главницата, която е била дължима на съответния падеж, но е просрочена, чиито общ размер е
3765.82лв., а след това за периода от 05.04.2023г., когато е обявена предсрочната
изискуемост до 24.05.2023г. лихвата се дължи върху пълният размер на непогасената
главницата от 41257лв. Сочи се, че с цел събиране на дълга банката е депозирала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано е
ч.гр.д.№7260/2023г. по описа на PC Варна и за процесните суми са издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила с връчването на поканата
до задълженото лице, ищецът предявява осъдителен иск за вноски по главница в общ размер
от 27888.69лв. чиито падежи са настъпили след 20.03.2023г. до края на срока на договора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от назначения особен представител на ответника, е
постъпил отговор на искова молба, с който предявения иск се оспорва по основание и
размер. Поддържа се, че представените по делото доказателства не установяват наличието
на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника. Твърди се, че от
представения от ищеца договор за цесия не става ясно вземанията, по кои кредити са
цедирани и дали задължението по Договор за потребителски кредит №***********г. е част
от тях. Твърди се още, че ответника не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия. Ето защо се поддържа, че няма основание за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, поради това че цесията му е непротивопоставима, с оглед липса
на уведомяване за прехвърляне на дълга. На следващо място се поддържа, че липсват
4
доказателства за това дали и кога ищецът, съответно цедентът, е обявил вземането по
договора за паричен заем за изискуемо и ликвидно, както и дали са се осъществили
договорните предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
Наред с гореизложеното се поддържа, че процесният договор за кредит, попада в
обхвата на чл.9, ал.1 от ЗПК, тъй като заемателят е “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП и същия се ползва от защитата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
Поддържа се, че договора за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в настоящия случай не е
посочен действителният размер на годишният процент на разходите, доколкото начинът му
на формиране, следва да е подробно описан за да може потребителят да бъде информиран по
отношение на индивидуалните компоненти, които се включват в изчисленията и дали те
съответстват на разпоредбата на чл.19, ал.1-3 от ЗПК, както и дали са спазени лимитите по
ал.5 вр. с ал.4 от същата правна норма. Развити са подробни съображения за приложимата
национална и европейска правна уредба в областта на потребителската закрила, като се сочи
и относима съдена практика. Наред с това се поддържа, че клауза от договора уреждаща
ГПР, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, тъй като се
явява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68д,
ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения за неприложимост на изключението по чл.26, ал.4 от
ЗЗД, съответно че договора за кредит е изцяло недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
На следващо място се поддържа възражение за нищожност на договорената възнаградителна
и наказателна лихва, поради противоречие с добрите нрави, при условие, че надхвърля
петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че лихвите са договорени при неясни
условия и начини за формирането им. Поддържа се, че клаузите уреждащи дължимост на
лихви нарушават добросъвестността, принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ищеца. На последно се оспорва възникването на кредитно
правоотношение, тъй като на ответника не са предоставени Стандартен европейски
формуляр при сключване на потребителски кредити, Погасителен план и Общи условия.
Оспорва се и получаването от ответника на средствата по договора за кредит, както и
размера на претенциите.
Предявеният главен иск намира правното си основание в чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99
от ЗЗД, а евентуалният такъв в чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за потребителски
кредит, по който ответника има качеството на кредитополучател и неизправен длъжник,
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, както и да ангажира доказателства за
5
размера на претенциите си. Предвид твърденията за настъпило частно правоприемство в
тежест на ищеца е да докаже и придобиване на процесното вземане, посредством договор за
цесия и сбъдване на условията за пораждане на ефект от този договор.
Ответникът следва да установи, че е налице погасяване задължението по договора за
кредит или обстоятелствата изключващи дължимостта на претендираните суми.
С оглед становищата на страните, всички права, факти и обстоятелства по делото са
спорни и се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че при решаване на спора по същество, съдът ще извърши
служебна проверка за правилно приложение на императивните норми уреждащи
потребителската закрила, които са визирани в ЗПК и ЗЗП.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на Съдебно счетоводна експертиза вещото лице, по която
след запознаване с писмените доказателства по делото, кредитното досие на ответника, след
извършване и проверка в счетоводството на “Юробанк България“ АД, да отговори на
въпросите формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, както и на
следните допълнителни въпроси :
1. Променян ли е едностранно първоначално определеният с договора лихвен процент
за възнаградителната лихва и ако е, да се посочи на кои дати, в какъв размер и въз основа на
какви показатели, включително зависи ли промяната от обективни показатели или има и
субективен компонент?
2. По какъв начин е начислявана наказателната лихва - в какъв процент и върху каква
главница?
3. Начислявани ли са други задължения, различни от възнаградителни и наказателни
лихви, в какъв размер, за какъв период и на какво основание /такси, разноски, застраховки,
други/?
4. Какъв е действителният размер на ГПР по време на действие на договора при
съобразяване на всички начислени от банката допълнителни компоненти на дълга?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждението и разноските, свързани с
изготвяне на експертизата в размер на 800лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаване на определението.
Определя за вещо лице Р. С., което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№155/2025г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 27.11.2025г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните и в.л.
6
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото о.с.з., като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7