РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Търговище, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря С. Й. Й.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101575 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София-
1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1, против Н. Й. Р. от
гр.Търговище с която е предявен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, за съществуване и дължимост на сумата от 600лв. представляваща
неизплатена главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние от
27.11.2023г. и сумата от 118.80лв., представляваща договорна лихва за периода
27.11.2023г. – 23.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 575/12.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 1233/2024г. на РС-Търговище.
В молбата се твърди, че вземането на ищеца се основава на сключен
между страните на 27.11.2023г. Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 463470. Договора е сключен при условията на
ЗНФУР.Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Процедурата описана
1
в исковата молба е извършена от ответника, в резултат на което на същия е
отпуснат кредит с главница в размер на 600.00 лв. /шестстотин лева/. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него
начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.
Параметрите на договора са : 600лв.главница, разпределено на 12
вноски, всяка от които в размер на 50.00 лв. за периода 27.12.2023г. -
21.11.2024г. е съответна лихва. Няма погасена вноска от главницата. Изпратен
е имейл, чрез който на датата на получаването му - 04.09.2024г. надлежно е
обявена предсрочна изискуемост. Поради това претендираме главница за
периода: 27.12.2023г. - 21.11.2024г. в общ размер на 600.00 лв..
При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи
изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в чл. 2, ал. 1,
т. 3 от Договора. Няма плащания за договорна лихва. Поради това претендират
договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г. в
размер на 118.80 лв..
Към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 718.80 лв., от които:
600.00 лв. главница по предоставения кредит и 118.80 лв. претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г., ведно със законната лихва върху
претендиралата сума от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 415 от ГНК молят съда да
постановите решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Н. Й. Р. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Б. Н. чрез юрк. А. Г. сумата от
718.80 лв., от които: 600.00 лв. главница по предоставения кредит и 118.80 лв.
претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 27.11.2023г. до 23.08.2024г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване
на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1233/2024г. на Районен съд Търговище. Претендират разноски и в
заповедното и в настоящото производства. Претендира разноски и в
настоящото и в заповедното производства. В съдебно заседание не се явяват и
не изпращат представител.
С отговора по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен
2
представител, счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан,
доколкото от доказателствата по делото остава неясно как е формиран
размерът на всяка една от предявените претенции. В тази връзка и с оглед
правната природа на договора за заем оспорва наличието на валидно
облигационно отношение, въз основа на което да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
Счита, че не са налице доказателства за валидно сключване на договор
за предоставяне на кредит от разстояние, такива каквито са изискванията на
закона.
На следващо място, дори и да се приеме, че са налице доказателства за
валидно сключен договор за кредит от разстояние, то доколкото за същия се
прилагат и разпоредбите на ЗПК, договорът е недействителен и поради
противоречие на закона и на добрите нрави- основания за прогласяването му
за нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК.
На следващо място в договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Липсва
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48,41 %. В тази връзка изтъква, че съобразно
разпоредите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно трябва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл.22 ЗПК.
По отношение на клаузите, касаещи възнаградителната лихва счита, че
са налице и други основания за недействителността им. В договора е уговорен
годишен лихвен процент в размер на 40.15%. Така уговореният размер на
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави и в този смисъл
клаузата се явява нищожна. В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 40,15% годишно надхвърля с над 4 пъти законната,
което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния й размер.
Оспорва „надлежно обявена предсрочна изизскуемост“. Счита, че такава
не е налице. Няма доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем
и това да е доведено до знанието на ответника съгласно изискванията на
закона. Моли съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание моли съда да постанови решение съобразно
събраните писмени доказателства.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по
3
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.
№1233/2024г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза
на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №575/12.09.2024г. срещу
ответника Н. Й. Р., с която е разпоредено същият да заплати на „Изи Финанс“
ЕООД следните суми: сумата от 600 лева, представляваща главница по
договор за кредит; сумата от 118.80 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 27.11.2023г. до 23.08.2024 г., както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Присъдени са и разноски в размер на 75лв.
От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява,
че на 27.11.2023г. ищцовото дружеството “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в
качеството накредитодател, сключило с ответника, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
463470. На ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 600.00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен
от него начин, а именно:касово на каса на „Изи пей“ АД. Представени са
договор за предоставяне на кредит № .463470/27.11.2023г., Общи условия към
него, копие от лична карта на ищеца.
Приета е като доказателство разписка за извършено плащане на
27.11.2023 г. в полза на Н. Й. Р., чрез ePay.bg. Представени са от ищцовото
дружество дискове със записани текстове на договора за кредит и общите
условия и диск със записания разговор в който ответника е потвърдил
сключването на договора за кредит.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установи че, исковата сума от 600лв. е била преведа чрез ePay.bg.
на ответника Н. Й. Р. на основание Договор № 463470. Преводът е изплатен с
платежен документ № 0700020448867656 на 27.11.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване вземането на
ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането на кредитора, за което е
издадена заповедза изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
този иск кредитора – ищец следва да докаже факта, от който произтича
вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен
установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 27.11.2023 г. между
страните е сключен на Договор за предоставяне на кредит от разстояние.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между
4
страните се уреждат електронно. В тези случаи, сключването на договора
става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством избиране на
изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като
чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка
потребителят е приел условията на договора, като е приел и общите условия
по него. С извършване на фактическите действия, посочени в общите условия,
договорът се валидира и страните се задължават по него. По тези съображения
съдът приема, че в случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип
договор за заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение. В случая
„Изи Финанс“ ЕООД е предоставил на ответника договорената сума в размер
на 600 лева, като я е превел по посочения в договора начин на
заемополучателя. От събраните по делото доказателства - писмени такива се
установи, че молбата за предоставяне на заем е била одобрена и заемът е бил
отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата, което обстоятелство в хода
на производството не се оспорва от процесуалния представител на
ответницата.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата
на чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването
на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис- чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на
чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо
5
дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
ВКС по гр.д. № 868/2012 г., 4-то гр. отделение е приело, че
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от ГПК той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Процесния договор е
изготвен при спазване на чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта за изискването за формат
и шрифт на договора.
С оглед гореизложеното съда намира, че от представените доказателства
се доказа, че ответника е поискал и е получила заем в размер на 600 лева, като
се е съгласил да ги върне на 12 месечни вноски.
Не се установи в производството ответника да е заплатил дължимите по
договора суми. В исковата молба ищцовото дружество твърди, че до
входиране на ИМ не са постъпили никакви плащания. Непогасената главница
е в размер на 600 лева.
По отношение на възнаградителната лихва е направено възражение от
особения представител на ответника за нищожност, поради противоречие с
добрите нрави, което се явява неоснователно. В договора е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,15 %.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна лихва
в размера от 40, 15%. Разбирането, застъпено в съдебната практика за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал.
4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г.), до
когато в закона не е била опредЕ. горна граница на договорната лихва при
потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита -
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С
6
ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява сбор от
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл.
19, ал. 4 ЗПК възлиза на 50 %. С поставянето на максимална горна допустима
граница на годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата
на кредитополучателя от едностранен произвол на по-силната страна, каквато
е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за тази
промяна, които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на проекта на
Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-
01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне
на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято
кредитна дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите
от лихви следва да покриват загуби от рисково кредитиране на
неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната дейност.
Потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия са
изгодни за него, като с уговорения в процесния договор тези изисквания,
съответно клаузата за заплащане на договорна лихва с 40, 15% фиксиран
годишен лихвен процент се явява действителна.
В хода на производството не се ангажираха доказателства от ответника,
които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените искове до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в производството в размер на 50 лева д.т., 400
лева възнаграждение за особен представител, 250лв. възнаграждение за вещо
лице, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски
в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева
д.т. и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземания на
кредитора „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.София, ЕИК:*********, със съдебен
адрес гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.Балша № 17, ап.1, към
7
Н. Й. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.“**************, за следните
суми: сумата от 600лв. представляваща неизплатена главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 463470 от 27.11.2023г. както и за
сумата от 118.80лв., представляваща договорна лихва върху главницата за
периода 27.11.2023г. – 23.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от
11.09.2024г.( датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК), за които
вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 575/12.09.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1233/2024г.
на РС-Търговище.
ОСЪЖДА Н. Й. Р. с ЕГН-********** от гр.Търговище,
ул.*************** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД гр.София,
ЕИК:*********, със съдебен адрес гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.Иван
Вазов, ул.Балша № 17, ап.1 разноски в исковото производство в размер на
1000 лева, както и разноски в производството по ч.гр.д. 1233/2024 г. на РС-
Търговище в размер на 75 лева, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на
осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8