№ 237
гр. Сливен, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230100151 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.410, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 05.07.2019 г. на автомагистрала „Тракия“ на км 261 е
настъпило ПТП, като лек автомобил с регистрационен номер СВ6071КТ, при
движението по автомагистралата, блъска внезапно навлязло на пътното
платно диво животно. Произшествието било посетено от полицейски
служители и е съставен протокол за ПТП. Вследствие на инцидента
автомобилът понесъл вреди и не е могъл да се придвижва на собствен ход и
бил репатриран от пътна помощ. Към датата на ПТП увреденият автомобил е
бил застрахован по имуществена застраховка в ищцовото дружество, което
изплатило застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил в размер на 819,56 лв., като към него се добавят и ликвидационни
разноски в размер на 10 лв. и последната сума в размер на 829,56 лв. се
претендира от ищцовото дружество от страна на ответника. Излагат се доводи
за ангажиране на отговорността на ответника, който носи отговорност за
поддръжката на републиканския път и носи отговорност за бездействията на
съответните лица, на които е възложено непосредственото осъществяване на
тази дейност. Твърди се, че негова отговорност е да са налице необходимите
1
принадлежности, каквито са предпазната ограда и защитната мрежа. След
покана, получена от ответника на 16.09.2019г., ответникът отказал да
възстанови исковата сума на ищеца.
От съда се иска да осъди ответната страна да заплати на ищцовото
дружество главница в размер на сумата 829,56 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, както и сумата 265,16 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 05.10.2020 г. до 04.10.2023 г. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, като се
оспорва нейната основателност. Излагат се твърдения, с които се обосновават
доводите за неоснователност на исковете. От съда се иска да отхвърли
исковата претенция като неоснователна или същата да бъде намалена като
завишена, като се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Привлича се трето лице-помагач, срещу което се предявява и обратен
иск. С обратната искова молба се иска третото-лице помагач
„Автомагистрали“ ЕАД да бъде осъдено да заплати процесните суми, ако
същите бъдат присъдени на ищеца по предявените срещу ответника искове.
Претендират се разноските по делото.
От ответника по обратния иск е постъпил писмен отговор на обратната
искова молба, в която се изразява становище за нейната неоснователност.
Излагат се доводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на
първоначалния ответник, а също така се твърди, че не е налице неизпълнение
на договорно задължение от третото лице-помагач, което да е довело до
възникване на ПТП или до вредите твърдени от ищеца.
В съдебно заседание, редовно призованото ищцово дружество не се
представлява.
Ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва
предявените искове и моли за отхвърлянето им като неоснователни, а в случай
че бъдат уважени се иска уважаване на обратните искове.„
Третото лице-помагач и ответник по обратните искове, редовно
призовано, не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
2
Между В. М. и ищцовото дружество е сключена застраховка „Каско” за
автомобил с рег.№СВ6071КТ, със срок на действие от 19.10.2018г. до
18.10.2019г.
На 05.07.2019г. около 21,50 часа, на Автомагистрала „Тракия“ на км 261,
свидетелят М. управлявал собственото си МПС, като внезапно на платното
изскочило животно, което той блъснал. В резултат на това настъпило ПТП с
материални щети по автомобила. Местопроизшествието било посетено от
полицейски служител свид.Б., който съставил протокол за ПТП, в който
отразил, че ПТП е настъпило поради внезапна поява на диво животно на
пътното платно. Пристигналите на място служители по поддръжката на
магистралата търсили животното, но не успели да го открият. Не се
установява преградните съоръжения на магистралата да са били неизправни,
както и не се установява какво точно животно е причинило ПТП и от къде е
навлязло.
Поддържането на участъка, където е настъпило ПТП е възложено от
ответника на третото лице-помагач.
Във връзка с произшествието в ищцовото дружество била образувана
преписка по щета и били констатирани щети по автомобила, за които на
собственика на МПС било изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 819,56 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице У. и показанията на свидетелите
М. и Б., тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.410, ал.1 от Кодекса за
застраховането и чл.86 от ЗЗД са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ след заплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо
деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения собственик на
автомобила и ищцовото дружество е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско”. Самото ПТП е настъпило на
републикански път и принципно ответната страна носи отговорност за
3
причинени вреди от недобра поддръжка на пътя, която е възложена на третото
лице-помагач. Категорично е установено и обстоятелството, че на увредения
застрахован е изплатено и застрахователно обезщетение за вредите. В случая
обаче не се установява какво е било животното, в което се е блъснал
автомобила и как е прието, че е диво живото, при положение, че никой не го е
видял добре и същото не е открито впоследствие. Не се установява защитните
мрежи в страни от пътя да са били компрометирани и неизправни, поради
което не може да се приеме, че е налице основание за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника. Навлизането на животното е
възможно и да е в резултат на човешка намеса, за която ответникът не
отговаря, както и това да е в резултат на случайно събитие, тъй като на
автомагистралата е възможно да се навлиза и от други пътища чрез пътни
връзки, на които по принцип няма защитни съоръжения, тоест възможно е
животно да навлезе по друг път и да се движи по магистралата. При това
положение исковата претенция по чл.410 от КЗ следва да се отхвърли изцяло.
Поради неоснователността на иска с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ
е неоснователна и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва.
Предвид изложените съображения, следва да се постанови решение, с
което исковете да се отхвърлят като неоснователни, като при това положение
съдът не дължи произнасяне по обратните искове на ответника срещу третото
лице-помагач.
По правилата на процеса на ответника следва да се присъдят разноските
по делото, които е направил за предявените срещу него искове в размер на 400
лева за заплатена експертиза и за юрисконсултско възнаграждение. На третото
лице – помагач съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК не следва да се присъждат
разноски.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2 против
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК ********* с адрес гр.София,
4
пл. „Македония” №3 искове с правно основание по чл.410 от КЗ за заплащане
на главница в размер на сумата 829,56 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 05.10.2023г. до окончателното изплащане и по
чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 265,16 лева за
периода от 05.10.2020г. до 04.10.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК *********, с адрес гр.София, пл.
„Македония” №3 сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски
по делото.
Решението е постановено при участие в процеса на „Автомагистрали“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цар Борис“ III, №215, ет.4, в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5