№ 134
гр. Разград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20253330200398 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от Ц. К. Ц. от гр. Разград срещу Наказателно постановление
№25-1075-000585/05.06.2025г. на Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор «Пътна
полиция», с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на
чл. 6, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 100 лв и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети 10 контролни точки. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Наказващия орган чрез представителя си изразява становище за неоснователност
на жалбата.
За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №25-1075-000585/05.06.2025г. на
Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор «Пътна полиция» на жалбоподателя Ц. К. Ц.
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от същия закон му е
наложена глоба от 100 лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №GA1342330/19.04.2025г. съставен на
жалбоподателя от полицейски инспектор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че
на 19.04.2025г., в 21.00 часа, в гр. Разград по бул. Априлско въстание, до ГПЧЕ «Екзарх
1
Йосиф», в посока Автогара», жалбоподателят е управлявал собствения си л.а. Дачия
Сандеро с рег. №*********, като преминал на червен забранителен сигнал на пешеходната
светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа. Прието е, че така е нарушен
чл.6,т.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не съобразил поведението си със светлинните
сигнали.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител А. З.
/актосъставителя/, който чрез показанията си потвърждава отразените в акта обстоятелства.
Сочи, че патрулният автомобил на полицейския екип бил в затворена улица от където
наблюдавали движението. Малко преди да мине автомобила на жалбоподателя двама
пешеходци натиснали бутона на пешеходния светофар, при което за тях светнала зелена
светлина, а за преминаващите автомобили светнал червен сигнал. Пешеходците
преминавали, когато се задал автомобилът на жалбоподателя /такси/ и с оглед скоростта с
която се движел /без да намали/, полицейските служители предположили, че няма да спре на
червения сигнал на светофара. Действително жоалбоподателят преминал с автомобила си
без да спре, поради което бил спрян от полицейските служители за проверка. В таксито
управлявано от жалбоподателя имало пътник. На полицейските служители жалбоподателят
обяснил, че не видял смяната на сигнала на светофара. В акта посочил, че няма възражения.
С оглед всички данни съдът кредитира казаното от св. А. З., тъй като намира показанията му
за логични, явно незаинтересовани и в този смисъл добросъвестни. Разпитан е и св. Й. П.,
който бил пътник в таксито на жалбоподателя, който сочи, че вече когато преминавали,
светофарната уредба угаснала – по думите му целият светофар угаснал и не светнал червен
сигнал. Такава позиция поддържа и жалбоподателят. Съдът обаче не приема тази версия и в
този смисъл не кредитира твърденията на жалбоподателя и св. Й. П., който поради
познаството си с жалбоподателя явно е склонен да поддържа казаното от него. Св. А. З. е
категоричен, че светофарната уредба е работила нормално и макар да бил в позиция
противоположна на жалбоподателя, спрямо светофара, видял, че светлините на светофара
/взаимосвързани/ се сменили при натискането на бутона от пешеходците. Пешеходците също
очевидно са възприели смяната на светлините, поради което тръгнали да пресичат и вече
почти били преминали, когато се задал автомобилът на жалбоподателя, което изненадало и
тях. При това тезата на жалбоподателя за някакъв технически проблем на светофара явно е
необоснована – очевидно светофарът е работил нормално и жалбоподателят е имал
достатъчно време да забележи смяната на светлиннните сигнали, но не се е съобразил със
ситуацията. Тези обстоятелства съдът намира за установени по несъмнен начин и като се
позовава и на доказателствената сила на АУАН приема, че обстоятелствата по Акта и НП са
установени по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление е законосъобразно - актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не страдат от процесуални
пороци и не е допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят е наближавал
участък регулиран със светофарна уредба и е следвало да се съобрази със светлинния сигнал,
2
повеляващ му да спре. Вместо това жалбоподателят е преминал, без да се съобрази със
светлинния сигнал. Самият факт, че жалбоподателят е приближавал участък, регулиран със
светофарна уредба, с оглед преминаването на пешеходци, е задължавал жалбоподателя да се
движи с такава скорост, че да може да реагира при промяна на светлинните сигнали. С това
обаче жалбоподателят не се е съобразил. Именно в това се състои виновното му поведение и
съдът намира, че жалбоподателят съзнателно /умишлено/ е навлязъл в кръстовището при
червен сигнал на светофарната уредба, тъй като е несериозно да се мисли, че е възможно да
не е видял какъв е светлинния сигнал. При това жалбоподателят правилно е санкциониран
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, тъй като с деянието си е нарушил чл.6, ал.1 от ЗДвП.
Наложеното му наказание е в абсолютно определения законов размер, с оглед редакцията на
санкционната норма към момента на деянието. Поради изложеното наказателното
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва
да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е /действащата при
разглеждане на делото редакция/ от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Разград сумата от 80 лв за
съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1075-000585/05.06.2025г. на
Началник Група в ОД на МВР Разград, Сектор «Пътна полиция», с което на жалбоподателя
Ц. К. Ц. от гр. Разград на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от
същия закон му е наложена глоба от 100 лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Ц. К. Ц. от гр. Разград ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 80 лв за деловодни
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3