РЕШЕНИЕ
№ 2578
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110200150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от С. Д. Е. от ....................., с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № СО - Т - С- 21 - 04 - 180/27.07.2021г. издадено от Заместник
- кмет на Столична Община, с което на лицето е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична Община.
Наказаното лице навежда оплакване, свързано с процесуалната
допустимост и основателност на жалбата. В мотивите й се излагат
съображения, че жалбоподателката не е била годен субект на
административна отговорност, тъй като е работила за друго юридическо лице.
В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Е., редовно призована, не се
явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
1
нейна подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Заместник - кмет на Столична
Община, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
Търговското дружество „Криспи - 2019” ЕООД е било вписано в
Търговския регистър с ЕИК ................. За нуждите на търговската си дейност
дружеството ползвало павилион, представляващ метална конструкция, който
бил разположен на централната алея в парка „Заимов“, общ. Оборище, гр.
София. Конструкцията заемала площ от около 5 кв.м. площ публична
общинска собственост. Покупко- продажбата на стоки от обекта била
възложена за извършване на жалбоподателя С. Е. по силата на сключен
трудов договор № 17/15.09.2020г., била назначена на длъжност „продавач –
консултант“ при търговското дружество. В павилиона било монтирано и
използвано и фискално устройство, регистрирано в Национална агенция по
приходите.
На 16.04.2021г. свидетелката Д. Г., назначена на длъжност „старши
инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, съвместно със
свидетелката А. К., участвали в проверка за спазване правилата за
извършване на търговски дейности на територията на Столична община,
регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по- конкретно
спазването на изискването да се извършва търговия на открито само след
снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени общинска
собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите контролни
функции те посетили и парк „Заимов“, разположен в район „Оборище“, в гр.
София. Около 14:00 часа, на 16.04.2021г., преминавайки по централната алея
2
в парк „Заимов“, проверяващите забелязали жалбоподателката, която се
намирала в павилиона, ползван на „Криспи - 2019“ ЕООД, откъдето
предлагала на открита - продажба на палачинки, безалкохолни напитки и
сладолед. Реализираните продажби тя отразявала и чрез фискалното
устройство, монтирано на обекта. Пристъпвайки към изпълнение на
контролните си функции, административните органи изискали от Е.
разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на
терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район
„Оборище“ и документи за платена такса за ползването й. Жалбоподателката
обаче не представил изисканите книжа, тъй като не разполагал с такива.
Служителите при Столична Община не направили контролна покупка и не
изискали касов бон.
Съставили Констативен протокол на 16.04.2021г. В него като лице,
което е следвало да изпълни предписанията, било посочено управителят на
юридическо лице.
При така установените възприятия свидетелката Г. преценила, че е
извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04-
180/16.04.2021 г. срещу С. Д. Е.. Като нарушена била посочена разпоредбата
на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в
присъствието на свидетеля К.. Същият бил представен за подпис на Е. и
препис от него й бил връчен. В съответната графа тя не вписала възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 27.07.2021г. Заместник – кметът на
Столична община, упълномощен със Заповед № РД – 09-2027/29.11.2011г. на
Кмета на СО, изменена със Заповед № СО – РД – 09-2540/12.12.2014г. на
Кмета на СО, издал и атакуваното НП № СО – Т-С-21-04-244/11.08.2021 г., с
което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото лице
била наложена „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Д. Г. и
А. К., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на
3
чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, участвали в проверката преди съставянето на АУАН. Същите са
обективни, логични и последователни. От тях се извеждат фактът на
констатирана търговска дейност в обекта, на който е заварен жалбоподателят
при ползване за целта на част от терен – публична общинска собственост,
както и отсъствието на издадено към момента на провеждания контрол в
полза на „Криспи - 2019“ ЕООД или на С. Е. разрешение от Кмета на района
за извършване на такава, било по реда на чл.23 (за търговия на открито), било
по реда на чл.4 - чл.18 от Наредбата (за търговия от павилион).
Проверяващите са категорични, че лично са възприели предлаганите стоки и
тяхното предназначение именно за продажба на потенциални клиенти.
Наблюдавали са и конкретно реализирана от жалбоподателката пред тях
сделка. Така изложените твърдения от тях намират потвърждение от
приложеното копие на констативен протокол, изготвен от служители на
Столичен инспекторат, макар и по отношение на работодателя на
жалбоподателката – „Криспи - 2019“ ЕООД.
По същество жалбоподателката и нейния защитник не оспорват
фактическата обстановка, изложена както в АУАНу така и в издаденото НП.
Техните оплаквания касаят липсата на субект, респ. отсъствието на виновно
поведение за извършено нарушение.
Санкционираното лице съсредоточава аргументите си върху отсъствие
на реализирана лично от нея търговска дейност по смисъла, вложен в ТЗ, в
частност незадълбоченост на проверката, дали тя извършва търговия в лично
качество, или като наето от друг търговец лице, както и наличието на
предпоставки въобще в случая да се коментира, че проверяваната от
контролните органи дейност въобще попада в определението на понятието
„търговия на открито“. В показанията си пред съда и двамата свидетели
излагат лично възприетите факти с присъщата на утвърден спомен логична
последователност, поради което настоящата съдебна инстанция не намира
основание да коментира предубеденост или тенденциозност при поднасяне на
тази информация. Обсъдените по - горе свидетелски показания обаче не могат
да предложат нужното обективно и пълно познание относно субекта на
констатираното от контролните органи нарушение и даденото именно в
поведението на жалбоподателя авторство на деянието. Съмнението относно
пълнотата на доказателствената дейност на двамата свидетели се задълбочава
4
предвид изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали въобще на Е. е
било издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично
качество, което за този съд е от съществено значение с оглед правилното
индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта,
но и с оглед кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. В
тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от
прилбожените като писмени доказателства копия от трудов договор и
констативен протокол, видно от които жалбоподателката е била лице, наето
по трудово правоотношение преди извършване на проверката длъжност
„продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно
в ползвания от неговия работодател павилион за продажба на сладолед и
палачинки – дейност, с която изключително се е занимало юридическото лице
– търговец „Криспи - 2019“ ЕООД. Изложеното в писмените справки е
потвърдено не само от приложените по делото копия на трудов договор и
длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от ТД на НАП -
Варна регистър на трудовите договори по името на жалбоподателката. Съдът
кредитира приобщените писмени доказателства, доколкото същите служат за
изясняване на част от обстоятелствата по случая.
Представеният трудов договор, длъжностна характеристика, ведно с
отговора от ТД на НАП – София са в подкрепа тезата за съществуващите
трудовоправни отношения между споменатото дружество и жалбоподателя,
периода на тяхното съществуване и възлаганата на Е. в техните рамки
трудова дейност, които данни корелират с твърдението, че жалбоподателят не
е лицето, чиято отговорност следва да бъде ангажирана.
От приложените по делото заповеди на кмета на Столична община се
извеждат сведения за компетентността на наказващия орган и
актосъставителя.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление съдът намира, че същото е било издадено при
неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на С. Д. Е. е ангажирана за
нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО. Сочената правна норма изисква
търговия на открито, извършвана въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти,
5
за рекламните, информационните и монументално – декоративните елементи
и за рекламната дейност на територията на Столична община, от кмета на
района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по
делото доказателства обаче не се доказа по еднозначен и убедителен начин
авторството на извършеното нарушение. Правило, въведено с текста на чл.23
от Наредбата е адресирано до лица, обладаващи качеството „търговец“,
поради което и задължителен признак от състава на нарушението му се явява
особеното качество на неговия субект. Този извод се налага при граматическо
и систематично тълкуване на разпоредбите от съответния раздел в глава III от
Наредбата, в частност нормата на чл.19, дефинираща понятието „търговия на
открито“, тази на чл.23 и нормата на чл.26, ал.1, въвеждаща изискването за
представяне пред контролните органи при поискване на документи.
Доколкото сред текстовете на Наредбата съдържанието на понятието
„търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от легалното определение в в
§ 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, към която препраща
разпоредбата на § 3, т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Съгласно така установената дефиниция, "търговец" е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. Нормата на чл. 36, ал. 1
от Наредбата предвижда в случаите на нарушение на чл. 23 от Наредбата да
се ангажира административната отговорност на виновните лица (физически
лица), едноличните търговци и юридическите лица.
Административнонаказателната отговорност на физическите лица
обаче следва да се ангажира само когато извършват търговия от свое име и за
своя сметка в нарушение на установените правила.
В случаите, в които дейността се изпълнява в рамките на трудово
правоотношение, следва да се ангажира отговорността на работодателя, който
единствено притежава качеството на търговец. На този извод сочи и
систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от
НРУИТДТСО, които уреждат реда за подаване на заявление и издаване на
разрешение за извършване на търговия на открито, както и неговото
съдържание. Цитираните норми не предвиждат ред за издаване на разрешение
6
за извършване на търговска дейност за лицата, които я извършват по силата
на длъжностното си качество, придобито след сключване на трудов договор с
търговец, от името и за сметка на последния. Съгласно чл. 24, ал. 2 от
Наредбата в заявлението за издаване на разрешение следва да се посочат
наименованието и ЕИК на търговеца, както и лицето, което извършва
търговската дейност от името на търговеца. Съгласно чл. 25, ал. 2 от
Наредбата в разрешението задължително се посочат търговецът
(производител), лицето, което представлява търговеца, и лицето, което
извършва търговската дейност от името на търговеца. Отсъства основание да
се претендира издаването на отделно разрешение за извършване на търговска
дейност на ангажирания по трудов договор работник, който извършва
продажбите в съответния обект, още повече че разпоредбите на чл. 24 и чл.
25 от Наредбата провеждат ясно разграничение между търговеца и лицето,
което осъществява търговската дейност от негово име по силата на трудово
правоотношение, поради което и единствено съответният работодател следва
да съобразява своята дейност с изискванията на НРУИТДТСО. Пренасяйки
тези принципни положения в конкретиката на случая и съпоставяйки ги с
приетата за установена фактология, този съд счита, че лицето С. Д. Е., не е
годен субект на нарушението на чл.36, ал.1, вр.чл.23 от НРУИТДТСО,
доколкото тя не отговаря на изискването за особено качество на субекта на
административната простъпка. Наказващият орган носи задължението да
събере убедителни доказателства относно лицето, което със собственото си
поведение е извършило нарушението, за да пристъпи към ангажиране на
неговата отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата
му в случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя и
другите проверяващи върху вида на фактически извършваната от Е. дейност,
свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства,
че тази дейност е предприето от нея в личното й качество на търговец, т.е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече че бе установено наличието на
актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и
„Криспи – 2019“ЕООД, изключително занимаващо се с търговия на стоки на
открито, при това именно на мястото, на което е заварен продавач -
консултантът.
Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена проверка,
за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са ползвани за
7
целта, са собственост на Е., респ. дали приходите от дейността й се отчитат
като нейни, или те се реализират от трето лице.
В тази насока те не са се възползвали от възможността да изискат
сведения от самия нарушител (чрез извършване на контролна покупка и
проверка на касовия бон), както да съберат информация от органите на НАП
относно действащи за лицето трудови договори, респ. при установяване на
актуалния му ангажимент да отправят запитване към „Криспи - 2019“ ЕООД
(дружество, фигурирало дори в книжа, изготвени от други проверяващи към
Столичен инспекторат), дали се касае за негов служител, или лицето
самостоятелно реализира търговска дейност (в този смисъл и
Р№2236/03.04.2018г. по к.а.н.д.№ 1014/2018г., I к.с. на АССГ, Р
№1260/28.04.2014г. по к.а.н.д.№10058/2013г., XIII к.с. на АССГ, Р №
7670/13.12.2017г. по к.а.н.д.№9694/2014г. на АССГ, Р№7112/27.11.2017г. по
к.а.н.д.№7794/2017г., XII на АССГ, Р№6326/06.11.2017г. по к.а.н.д. №
5675/2017г., XIII к.с. на АССГ). Наказващият орган носи задължението да
събере убедителни доказателства относно лицето, което със собственото си
поведение е извършило нарушението, за да пристъпи към ангажиране на
неговата отговорност именно като извършител на конкретното деяние. Тезата
му в случая е изградена единствено върху наблюденията на актосъставителя и
другите проверяващи върху вида на фактически извършваната от Е. дейност,
свързана с продажба на стоки на открито. Не са събрани обаче доказателства,
че тази дейност е предприето от нея в личното й качество на търговец, т.е. за
нейна сметка и в нейна полза, още повече че бе установено наличието на
актуални към датата на нарушението трудовоправни отношения между нея и
„Криспи - 2019“ ЕООД, изключително занимаващо се с търговия на стоки на
открито, при това именно на мястото, на което е заварен продавач -
консултантът. Проверяващите необосновано не са предприели задълбочена
проверка, за да изяснят дали продаваните вещи и съоръженията, които са
ползвани за целта, са собственост на Е. или на друго лице. В продължение на
изложените дотук доводи, съдът приема за неоснователни възраженията на
представителя на административно наказващия орган относно приложимостта
на хипотезата на § 3, т. 3 от НРУИТДТСО, препращаща към дефиницията за
търговец в §13, т.2 от Закона за защита на потребителите, с оглед не е
санкциониран в качеството на търговец – юридическо или физическо лице, а
като виновно физическо лице. Дефиницията на § 13, т. 2 от ЗЗП е относимо в
8
отношенията между търговец и потребител, като въвежда по-широко понятие
от употребеното в ТЗ, с цел защита на потребителя. Ето защо и в
НРУИТДТСО, това понятие има вложения в ЗЗП смисъл единствено в
отношенията търговец-потребител, не и по отношение задълженията,
въведени с разпоредбите на чл. 23 и 24 на посочената наредба, чийто адресат
се явява единствено лицето, от името и за сметка на което се извършва
търговията. По делото не са ангажирани и доказателства, че С. Е. е
съзнавала, че работодателят й не е разполагал с разрешение по чл. 23 от
НРУИТДТСО. Законът не я и задължава, в качеството й на служител по
трудов договор да проверява дали „Криспи - 2019“ ЕООД е спазил всички
изисквания за законосъобразното извършване на търговската си дейност,
включително дали тя е съобразена с изискването на чл.23 от Наредбата. В
този смисъл, деянието не е извършено от нея нито умишлено, нито
непредпазливо. Изложеното дотук указва повърхностен подход в процеса по
събиране на относим доказателствен материал, проявен от
администратинонаказващия орган, което е предпоставило и недостатъчна
обоснованост на неговата обвинителна теза. Разбирането, че следва да се
санкционират лицата, които формално са забелязани да изпълняват дейност,
свързана с покупко- продажба на стоки на открито, без да бъде установено
конкретното им отношение към нея (дали имат качеството на търговци, или
извършват работата като наети лица) и виновното им поведение, би наложило
тенденция за ангажирането на обективна отговорност за неизпълнено правно
задължение, при пълно дерогиране, както на обективните, така и на
субективния елементи на вмененото административно нарушение, което от
своя страна е абсолютно недопустимо. В случая изследване на
обстоятелството относно лицето – търговец, от чието име се извършва
търговската дейност на открито, не е било сторено, влечащо като последица
непълнота на доказателствения материал относно личността на субекта на
извършеното нарушение, респективно незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление на самостоятелно основание. Не на последно
място, резонен е и аргументът на жалбоподателя относно липсата на
доказателства за попадане на извършваната от процесния павилион търговска
дейност в обхвата на понятието „търговия на открито“, по смисъла на чл.19 от
НРУИТДТСО. Видно, както от показанията на свидетелите Колева и
Николов, така и от приобщените по делото удостоверения и справки,
9
изготвени от ТД на НАП – Варна, търговската дейност е била извършвана от
павилион с обща площ около 5 кв.м. – метална конструкция с фризери и
хладилни витрини, очевидно стационарна и неподлежаща на преместване. С
оглед тези характеристики на обекта, от който е била извършвана покупко-
продажбата на стоки, се налага извод, че се касае до търговска дейност в
стационарен обект, подчиняваща се на правилата, установени с нормите на
чл.4 – чл.18 от НРУИТДТСО. Предвид изложеното по - горе съдът приема, че
възприетите от административните органи фактически положения относно
извършителя на нарушението, както и относно факта на извършвана търговия
на открито по смисъла на чл.19 от Наредбата, са останали доказателствено
необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че отговорността на
дееца е била ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки предвид,
че в настоящото производство носител на тежестта на доказване е
съответният наказващ орган.
Съобразно споделените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на производството по установяване на административно нарушение и по
налагане на административно наказание, макар да не са опорочени поради
допуснати съществени процесуални нарушения, се разкрива неправилно
приложение на материалния закон, поради което и така издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото административно наказващият орган следва
да заплати на С. Д. Е. сумата от 300.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник по силата на
приложен договор за правна помощ. Воден от горното и на основание чл.63,
ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № СО - Т - С - 21 - 04 - 180/
27.07.2021г. издадено от Д. Б. - Заместник - кмет на Столична Община, с
което на С. Д. Е. от ..................0, с ЕГН: ********** е наложено наказание
глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по
чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична Община.
10
ОСЪЖДА Столична община (СО) да заплати по сметка на С. Д. Е. от
..................., с ЕГН: ********** сумата в размер на 300,00 (триста) лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11