Решение по дело №1278/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от И.Л.Н. *** срещу решение № 595/21.04.2023 година, постановено по анд № 970/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Релевира се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 , т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Наказващият орган е ангажирал отговорността на касатора по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а това са отделни случаи , които не могат да бъдат обвързани като елементи на едно нарушение. Отправеното към касационната инстаниця искане е за отмяна на решението на ВРС и вместо него да се постанови отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание оспорващият Н. не се явява , не се представлява, но депозира писмена позиция , че поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Варна, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Алтернативно, в случай, че съдът намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли такова да бъде присъдено в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, същата е основателна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил ЕФ серия К № 6708864 на ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на касатора И.Н. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева заради това, че в условията на повторност предвид ЕФ К/4648582 на 12.10.2022г. е управлявал МПС извън населено място с превишение на разрешената скорост от 22 км/ч .

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 12.10.2022 г. И.Н. в 21,40 часа по път първи клас №9 в посока гр. Варна , извън населено място, е управлявал лек автомобил с рег.№ А 2566РА, със скорост 82 км/час при ограничение въведено с пътен знак В-26 от 60 км/час. Скоростта била измерена с автоматизирано техническо средство №100В948С010800ВD.

Нарушителят е бил санкциониран с влязъл в сила на 18.11.2021г. ЕФ серия К № 4648582 с глоба от 400 лв. на основание чл. 182, ал.1 т. 4 от ЗДвП за това ,че на 28.03.2021г. е управлявал в населено място МПС с превишение на разрешената скорост от от 32 км/ч.

За да потвърди издадения ЕФ , РС-Варна е приел за доказано вмененото на Н. адм. нарушение . Същото е било установено с годно техническо средство предвид приложените по административната преписка писмени доказателства. Счел е отсъствие на допуснати нарушения при използването на техническото средство . Електронният фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според решаващия съд правилно е определена правната квалификация на деянието предвид кореспонденция със санкционна норма.

Касационната съдебна инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно , допустимо , но неправилно поради погрешно тълкуване на относимата правна уредба.

С процесния електронен фиш е наложено адм. наказание на Н. по чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП заради това , че е управлява МПС извън населено място с превишение от 22 км/ч.

Новелата на ал.2 т.3 от цитираната административнонаказателна разпоредба гласи ,че водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

Според ал. 3 на същата правна норма когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Дефиниция на ползваното от законодателя понятие „ повторност“ е дадена в § 6, т. 33 от ЗДвП - "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Предходното адм. нарушение на И.Н. е по чл. 182, ал.1 т. 4 от ЗДвП заради управление на МПС , но в населено място с превишение на разрешената скорост, докато с процесния електронен фиш се налага санкция на същия деец , но за различно адм. нарушение – управление на МПС извън населено място с превишение на разрешената скорост .

Няма пълно съвпадение в признаците на двете деяния . Действията на Н. осъществяват от обективна страна две различни адм. нарушения – нарушение по чл. 182, ал. 2 т. 3 от ЗДвП и нарушение по чл. 182, ал.1 т. 4 от същия закон. В тази връзка неправилно наказващият орган е счел, че правонарушението на Н., извършено на 12.10.2022г. е реализирано в условията на повторност . Понятието "повторност " предполага в едногодишен срок извършване на „ същото по вид нарушение“ т.е. в конкретния случай повторност предполага извършване на идентично нарушение на описаното в ЕФ 04648582- управление на МПС в населено място с превишение на разрешената скорост. По настоящия казус не е налице подобна хипотеза.

При провеждане на контрол за законосъобразност на административнонаказателно санкциониране съдът е длъжен да прилага нормативните актове според точния им смисъл, като е недопустимо разширителното им тълкуване / арг. чл. 46, ал.1 и 3 от ЗНА/. При тази правна регламентация нарушението по чл. 182, ал.2 ,т.3 от ЗДвП не е също по вид нарушение на това по чл. 182, ал.1 ,т. 4 от същия закон.

Наказващият орган е дал на извършено от И.Н. деяние грешна правна квалификация по чл. 182, ал.4 от ЗДвП вместо по чл. 182, ал.2 , т.3 от същия закон . Неправилно РС-Варна е потвърдил издадения електронен фиш вместо да приложи закона за по-леко наказуемото нарушение – правомощие, с което разполага предвид чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Съгласно тълкувателно решение № 8/2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС в касационното производство по реда на глава дванадесета на АПК , след като отмени решението на районния съд, административният съд няма право да преквалифицира деянието , а тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове / чл. 130, ал.2 от ЗСВ /.

В обобщение обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на издадения електронен фиш.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 595/21.04.2023 г., постановено по анд № 970/2023 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

Отменя електронен фиш серия К № 6708864 , издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата на И.Л.Н. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: