РЕШЕНИЕ
№ 12.02.2024
г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година, ІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя
административно дело № 637/ 2023 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните
помощи за деца, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р.Г., ЛНЧ ***********
***, хотел „XXXXX“, чрез адв. М.В. срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1267 от
20.10.2023 г. на Директора на ДСП Балчик, с която е отказано отпускане на
еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето М.Р. на основание чл. 3,
т. 5 от ЗСПД.
В жалбата се настоява оспореният административен акт да се отмени като
незаконосъобразен, постановен при противоречие с материалноправните разпоредби.
Оспорващата се позовава на ЗУБ, където в чл. 39, ал.1, т. 4 се предвижда,
че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално
подпомагане, което включва социалните помощи по ЗСП. Навежда, че според Конвенцията
на ООН за правата на детето и на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001
г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай
на масово навлизане на разселени лица и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на
Република България, всяка държава зачита и осигурява правата, предвидени в тях
без каквато и да е дискриминация, независимо от раса, цвят на кожата, пол,
език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или
социален произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут
на детето или на неговите родители или законни настойници. Всяка държава, като
израз на нейната социална функция за подпомагане на отглеждането на децата в
семейна среда, следва да осигури на детето закрила и грижи, необходими за
неговото благосъстояние, съответстващ на неговите нужди за физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие, като се вземат предвид правата и задълженията
на неговите родители или законните настойници, спрямо които държавата съобразно
своите възможности предприема мерки с цел подпомагане да осъществят това право
и в случай на нужда предоставя
материална помощ.
Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна. Намира атакуваният акт
за издаден от компетентен орган, при съобразяване с материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Изразява становище, че жалбоподателката не
отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като ѝ е предоставен
статут на чужденец с временна закрила, а в Договор между Република България и
Украйна за социално осигуряване не е посочено да се изплащат семейни помощи по
ЗСПД. Счита, че получаването на помощ по ЗСПД от украински граждани не е
предвидено нормативно – не е налице договор между двете държави, предвиждащ изплащането
на подобни помощи, а нормите на директивите, касаещи семейните помощи за деца,
не са транспонирани в ЗСПД.
Административен съд-Добрич, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорващата е адресат на оспорения акт,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което има правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен
акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 23.10.2023 г. и
подадена жалба на 06.11.2023 г.
Г.Р. и М.Р. са украински гражданки,
със статут на чужденци с предоставена временна закрила по смисъла на чл. 1а,
ал. 3 от ЗУБ с адрес в гр. Балчик, ул. „XXXXX, хотел „XXXXX“(В този смисъл са
адресни карти на чужденец). Не е спорно, че Г.Р. е родител на М.Р..
На 10.10.2023 г. е подадена от Г.Р. до Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Балчик заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за
ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето
Р. Микита, записано в първи клас. В Заявлението е посочено, че е гражданка на
Украйна, има регистриран настоящ адрес ***, омъжена е, като детето също е с
украинско гражданство. Към заявлението е приложена Служебна бележка с изх. №
РД-20-364/13.09.2023 г., издадена от училищното ръководство на Средно училище
„Христо Ботев“ в гр. Балчик, съгласно която детето М.Р. е записано в първи клас
на училището.
Върху заявлението, на 20.10.2023 г. е записано от социалния работник, че заявителят
не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като са изложени мотиви, че то
е с предоставен статут на чужденец с временна закрила, няма подписан договор
между Р България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца, поради което
се предлага да бъде постановен отказ.
На 20.10.2023 г. е извършен предварителен контрол за законосъобразност
преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за
извършен предварителен контрол, заявлението с направеното искане съответства на
нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.
В резултат на 20.10.2023 г. е издадена оспорената заповед, с която на Г. В.Р.
е отказано отпускане на еднократна помощ за едно дете, М.Р., по чл. 10а, ал. 1
от ЗСПД, тъй като не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Уточнено е,
че в Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване не е посочено
да се изплащат семейни помощи по ЗСПД, а нормите на директивите, относими към
семейните помощи за деца, не са транспонирани в ЗСПД.
Въз основа на така изложените правно и доказателствено релевантни факти
съдът стига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от
оспорването на конкретния акт, срещу акт, подлежащ на оспорване, чрез нарочно
упълномощен за целта адвокат, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган, при упражняване и в рамките на правомощията му.
При издаването на заповедта е спазена изискуемата от закона форма, като
изложените фактически и правни основания позволяват проверка на материалната
ѝ законосъобразност.
В хода на административното производство по издаване на акта не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение съответствието на атакуваният акт с материалноправните
разпоредби на закона:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в
първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и
четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от
разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в
страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето.
Детето на жалбоподателката е записано в първи клас на училище през учебната
2023/2024 г., живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън
семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези
обстоятелства не са спорни делото.
Съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Според чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците чужденците с предоставена временна закрила
имат право на социално подпомагане, а според чл. 2, ал. 6 от Закона за
социалното подпомагане правото включва само социалните помощи по този закон.
Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е публикувана в ДВ, бр. 69 от 2004 г.,
а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с
предоставена временна закрила е въведено през 2007 г. (ДВ, бр. 52 от 2007 г.). С
оглед на това, следва да се съобрази нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и да
се приложи към процесния случай.
По силата чл. 51, ал. 1 на и чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република
България, гражданите имат право на социално подпомагане, а отглеждането на
децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Нормата на чл. 26, ал. 2 от
Основния закон регламентира, че чужденците, които пребивават в Република
България, имат всички права по Конституцията, с изключение на правата, за които
се изискват българско гражданство, каквото изискване в случая не е налице.
Основателно е позоваването на процесуалния представител на
жалбоподателката, адв. В., на Конвенцията за правата на детето, ратифицирана
през 1991 г., която съобразно нормата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от
вътрешното ни право и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното
законодателство, които ѝ противоречат. Според чл. 2 от Конвенцията
държавите - страни по същата, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази
Конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е
дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията,
политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния
произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на
детето или на неговите родители или законни настойници.
Съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията, висшите интереси на детето са от първостепенно
значение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните и законодателни органи. В текста на § 2 е уредено,
че държавите, страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава
закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се
вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните
настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те
предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
Правото на жизнен стандарт е едно от основните права, признати от Конвенцията.
Според чл. 27, § 1 от нея държавите, страни по Конвенцията, признават правото
на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото
физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а съгласно § 3
държавите, страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в
рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да
подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това
право и в случай на нужда, предоставят материална помощ, програми за
подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Горното обосновава извода, че оспорената заповед е в противоречие с Конституцията
на Република България и Конвенцията за правата на детето, която има пряко
приложение относно правото на образование и на социалните права.
Оспореният акт е в противоречие и с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20
юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в
случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2,
че държавите-членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални
грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в
българското законодателство се съдържат в ЗСПД. В същото време § 76 от ДР на
ЗУБ посочва, че ЗУБ въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето
на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за
съдържанието на предоставената закрила и изискванията на Директива 2013/33/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на
стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила. В този
смисъл доводите на ответника, че относимите директиви не са транспонирани в
българското законодателство, не се подкрепят от закона.
Административният орган е следвало да съобрази, че чл. 29, § 1 от Директива
2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и
редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена
международна закрила, се определят съобразно националното право, но съгласно §2
на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните
обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален
гарантиран доход за съответното лице. Предоставянето на семейните помощи за
деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран
минимален доход, както е разписано и в т. 45 от Преамбюла на Директива
2011/95/ЕС.
Предоставената временна закрила на жалбоподателката и детето ѝ по
силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ задължава всички власти, органи и
институции да признават правата и задълженията им, както на българските
граждани и да съобразяват всички законни последици от предоставянето на такъв
вид закрила.
Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла
на Конституцията на Република България, които се финансират от държавния
бюджет, съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г.
на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед разходите по
издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е
задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и
от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, съответно да служи
за постигане на най - доброто за децата в съответствие с принципа по чл. 3, т.
3 от Закона за закрила на детето.
С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират
по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на Република България, чужденци
със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за
дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище,
лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република
България е страна.
Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото на децата на
жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата
им или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на
правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ограниченията, уредени в чл. 3, т. 5 от
ЗСПД, са в противоречие с Конституцията на Република България и Конвенцията, както
и с цитираните директиви, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията
на Република България и принципа на примата на правото на Европейския съюз, не
следва да се прилагат.
Предвид горните съображения оспорената Заповед е незаконосъобразна, поради
което следва да бъде отменена, а преписката, върната на административния орган
за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
С оглед изхода от спора и изрично стореното искане от пълномощника на
жалбоподателката, с представен договор за правна защита и съдействие, с
указание за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата и списък на разноските и като се съобрази с направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид ниската
правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 10, ал. 7, във връзка с ал. 6 от ЗСПД и чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІI състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ТХ-В/1267 от 20.10.2023 г. на Директора на ДСП
Балчик, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от
ЗСПД за детето М.Р. на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик
за ново произнасяне по Заявление – декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ-В/1267/ 10.10.2023
г., подадено от Р.Г., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ - Балчик да заплати на адвокат М.В.П.,***
сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляващи определено от съда адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на материално затруднено лице.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:……….