№ 6774
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100105084 по описа за 2025 година
иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 и чл. 365 от
ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1, във вр. с чл. 537 и чл. 463 от ТЗ:
Ищецът – Р. Е. Т., твърди, че на 21.03.2023г. ответникът - Н. М. К., издал в негова
полза запис на заповед за сумата от 130 000 лева.
С оглед изложеното, моли да се установи по отношение на г-жа К., че дължи
главницата и претендира разноски.
Ответникът – Н. М. К., бланкетно оспорва иска (възражение, без изложени доводи в
заповедното производство).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
На 11.01.2017г. ответницата е издала в полза на ищцата запис на заповед за сумата от
130 000 лева.
Реквизитите на менителничния ефект са следните:
- след имената на издателя има адрес;
- безусловно задължение за плащане, съдържащо наименованието на документа;
- падежът е на 04.03.2023г.;
- плащането е по банкова сметка.
Т.е., решаващият орган приема (и предвид посоченото в „от правна страна“), че
изискуемите по чл. 535 от ТЗ реквизити са налице.
1
В о.с.з. процесуалният представител на ответника излага следните твърдения: Сумата,
която се претендира е платена, но всички доказателства се намират в пр. пр. № 61446/2024 г. по описа на СРП и
ДП № 432/2025 г. по описа на І РУ СДВР. … Там са приложени записи на разговори между ищцата и съпруга на
моята доверителка, където ищцата изнудва и заплашва живота и здравето им. … Плащането е извършено не по
време на делото, а е платено много преди да се образува делото. … Не оспорвам, че сумата по записа на заповед
е преведена, но твърдя, че е възстановена. … Още миналата година парите са платени … Много преди
образуване на настоящото дело, преди внасяне на записа за заповед е платено на ръка. … Сумите платени на ръка
са били между 4 000 - 5000 лв., може и повече. Доколкото съм запозната всяка седмица са носени пари. В
наказателното производство има аудиозаписи.
Тези обстоятелства се възприемат от решаващия орган като признания за неизгодни
за страната факти - Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС:
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право,
има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на
фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл.
175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.).
от правна страна:
Ищецът следва да представи валиден менителничен ефект – това е сторено (Решение
№ 71 от 03.07.2012г. по т.д. № 444/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Ако страните не спорят по
отношение на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед,
съдът е длъжен да констатира дали по него (ответникът признава някаква двустранна сделка
по която е престирано от страна на ищеца) се дължи или не – т. 17 от ТР по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Така и според Решение № 69 от 09.05.2016г. по т.д. № 1185/2015г., II т.о.: За
да бъде уважено общото възражение срещу запис на заповед (чл. 422, ал. 1, изр. второ ГПК), отговарящ на
реквизите по чл. 535 ТЗ, е необходимо в съдебната фаза платецът да докаже конкретни факти, например
отпаднали или погасени каузални правоотношения, поради които сумата по записа на заповед вече не се дължи,
когато той е издаден във връзка с тях.
Или, ако бяха изложени твърдения, ответникът следваше да установи валидно
каузално правоотношение или липса на такова (възраженията за безпаричност /липса на
каузален дълг и плащане) – чл. 154 от ГПК.
Относно плащането по банкова сметка: … и "Нищожен ли е запис на заповед при липса на
посочена банкова сметка, при липса на място на плащане?". … в решение № 21/04.07.2014 г. по т. д. № 1348/2013
г. на І т. о., в което се приема, че съгласно чл. 536, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се
смята за място на плащането и за местожителство на издателя, както и че приравняването на мястото на
издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа на заповед - Определение №
677 от 20.03.2024г. на ВКС по т.д. № 1129/2023г., I т.о., ТК, докладчик председателят
Евгений Стайков; в същия смисъл и Определение № 195 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. №
34/2023 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Десислава Добрева; и Определение № 50690 от
12.12.2022г. на ВКС по т.д. № 149/2022г., II т.о., ТК, докладчик съдията Николай Марков.
В тази връзка, решаващият орган приема, че уточнението за банковата сметка е
юридически излишно, но не противоречи на изискванията на закона, още повече предвид
нормата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Задължението по записът на заповед, за разлика от останалите такива, е търсимо
2
(querable) - Решение № 225 от 28.03.2014г. по т.д. № 948/2012г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Причината е че
по икономическата си функция, ефектът представлява „частни пари“, съответно длъжникът не знае
на кога следва да плати до момента, в който му се предяви документът за плащане.
Длъжникът по една менителница не е длъжен да плати дълга докато не му се предяви
ефектът (Р. на ВКС стар № 400-21-II). Не е длъжен, защото ако впоследствие този ефект
премине в ръцете на добросъвестен носител, последният има право да събере сумата по
ефекта. Длъжникът ще плати два пъти, с право на обратен иск срещу първоначалния
кредитор (Р. на ВКС стар № 522-21-II). Възражението за плащане на менителницата действа
по начало абсолютно, но само когато е платено правилно на падежа срещу получаване на
самата менителница от надлежно легитимиран добросъвестен собственик (Р. на ВКС стар №
195-32-II), в този смисъл и Решение № 88 от 07.06.2010г. по т.д. № 765/2009г., т.к., ІІ т.о. на
ВКС.
Изводът е, че кредиторът следва да намери длъжника, да предяви менителничния ефект
като посочи и своята сметка, като дългът се заплаща по електронен път на място (например чрез
смартфон или компютър) или след посещение в банка. Това е осъвременено тълкуване на
нормативната уредба, непротиворечащо обаче на първоначалния замисъл на законодателя
относно менителничните ефекти.
Процесуалният представител на ответника признава наличие на каузално паралелно
правоотношение по което е престирано от страна на ищеца.
Възражението в заповедното производство по правната си природа може да се
разгледа и като отговор на иска (т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). То обаче
е бланкетно, а същински отговор не е депозиран.
С оглед ограниченията, свързани с процесуалната преклузия (Т. 4 от ТР № 1 от
09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; и Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г.,
ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.),
ответникът би могъл да твърди само, че е заплатил задължението и то доброволно в хода на
процеса (т. 13 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Изявленията в тази насока са относително неясни – сумата била платена миналата
година (т.е. 2024г., а делото е образувано през 2025г.) или много преди образуването на
настоящето дело. Такова твърдение за предхождащо процеса поведение е процесуално
преклудирано, а освен това по-вероятно не би могло да се установи по начина, по който се
опитва да го стори ответникът – ако става въпрос за провокативни въпроси, записани без
знанието/съгласието на ищцата (чл. 32, ал. 2 от КРБ, например: Решение № 13 от
14.09.2021г. на ВКС по гр.д. № 4896/2019г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова;
Решение № 4896 от 21.09.2023г. на СГС по в.гр.д. № 11585/2022г. и Решение № 74 от
26.04.2022г. на ОС - Варна по в.н.о.х.д. № 47/2022г.).
Носенето на ръка на относително големи суми всяка седмица в продължение на 26
седмици (ако се приеме, че вноските са от по 5 000 лева), юридически и житейски е крайно
нелогично поведение. Според ВКС стар Р. № 522/1921г., II г.о., длъжникът по менителница,
който заплаща не срещу документа, рискува да заплати два пъти, в същия смисъл и вече
3
цитираното Решение № 88 от 07.06.2010г. по т.д. № 765/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС -
Предаването на ценната книга на длъжника, без да е извършено отбелязване на плащането по нея, не доказва
погасяването на дълга (арг. и от чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ГПК).
Плащането може да се извърши и частично, като кредиторът е длъжен да го приеме
(чл. 492, ал. 2 от ТЗ), за разлика от общата хипотеза (чл. 66 от ЗЗД). При извършване на
частично плащане на менителницата (запис на заповед), самият ефект не се връща, а само се
отбелязва върху него извършеното (при частично плащане платецът може да иска плащането да бъде
отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка - чл. 492, ал. 3 от ТЗ).
Налице е дълг, а заплахата с право не е простъпка.
Съобразно изложеното, искът е основателен.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 2 600 лева.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 2 600 лева
(чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание иск с пр. основание чл. 124, ал. 1
(съществуване на право), във вр. с чл. 415 и чл. 365 от ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1, във вр. с
чл. 537 и чл. 463 от ТЗ, по иска предявен от Р. Е. Т., ЕГН **********, гр. София 1421, район
„Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 2, съд.адр.: гр. София 1000. ул. „Ц********,
тел. ********, e-mail: ********g, чрез адв. В. Н., срещу Н. М. К., ЕГН **********, гр.
София 1164, район „Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „********, съд.адр.: гр. София, ул.
„********, чрез адв. Д., че ответникът дължи на ищеца сумата от 130 000 (сто и тридесет
хиляди) лева, главница по Запис на заповед, издаден на 21.03.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 17.10.2024г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. М. К., ЕГН **********, гр. София
1164, район „Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „********, съд.адр.: гр. София, ул.
„********, чрез адв. Д., да заплати на Р. Е. Т., ЕГН **********, гр. София 1421, район
„Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 2, съд.адр.: гр. София 1000. ул. „Ц********,
тел. ********, e-mail: ********g, чрез адв. В. Н., сумата от 2 600 (две хиляди и
шестстотин) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. М. К., ЕГН **********, гр. София
4
1164, район „Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „********, съд.адр.: гр. София, ул.
„********, чрез адв. Д., да заплати на Р. Е. Т., ЕГН **********, гр. София 1421, район
„Лозенец“ - СО, ж.к. „Лозенец“, ул. „Бисер“ № 2, съд.адр.: гр. София 1000. ул. „Ц********,
тел. ********, e-mail: ********g, чрез адв. В. Н., сумата от 2 600 (две хиляди и
шестстотин) лева – сторени деловодни разноски в исковия процес.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5