РЕШЕНИЕ
№ 2805
гр. Варна, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110102692 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. Й. А., срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3472.11 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 4547.50 лв. /след допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в размера на исковата претенция
вместо първоначалния за сумата 100 лв., частичен иск от целия в размер на
4547.50 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищeца л. а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № ***** настъпили
в резултат на реализирано на 05.10.2023 г. ПТП в гр. Варна, ****** - паркинг,
причинено по вина на водача на л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. № ******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и спойлер задна броня,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът М. А. С. твърди, че на 05.10.2023 г., около
20:40 ч., паркираният му на паркинг в гр. Варна, ****** собствен л. а.
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № ****** бил блъснат от л. а. „Мерцедес С
350“, с рег. № ******, управляван от С.Д. при извършване на маневра на заден
ход. Посочва, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен
протокол, в който за виновен за произшествието бил посочен водачът на л. а.
„Мерцедес С 350“. Доколкото към датата на инцидента автомобилът на
виновния водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка
1
„Гражданска отговорност“ със срок на действие 17.08.2023 г. – 16.08.2024 г.,
на 06.10.2023 г. завел щета № ****** В тази връзка от страна на
застрахователя бил извършен оглед на увредения автомобил, като били
констатирани следните увреждания: облицовка задна броня и спойлер задна
броня, за което било съставено Опис-заключение на щетите. В негова полза
било определено и заплатено обезщетение в размер на 452.50 лв., което
намира за крайно недостатъчно за възстановяване на настъпилите вреди по
автомобила, доколкото установил, след извършено проучване в няколко
сервиза, че му е необходима сумата 5000 лв. за ремонт на МПС. По
изложените съображения моли така предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Б.И.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва настъпването на твърдяното
от ищеца ПТП, както и неговия механизъм. Посочва, че по същество спорът
между страните се свежда до това какъв следва да е размерът на
обезщетението, нужно за възстановяване на уврежданията по собствения на
ищцовата страна автомобил, като намира, че със заплатеното такова от 452.50
лв. в полза на ищеца, претърпените от него вреди са обезщетени в цялост. В
тази връзка излага, че съобразно констатациите, обективирани в съставеното
Опис-заключение, се касае за увреждания върху задната броня на автомобила,
за отремонтирането на които последният следва само да бъде боядисан.
Посоченото страната счита, че не е съизмеримо с претендираната от ищеца
сума в размер на 5000 лв., още повече че се касае за превозно средство на 17
години, тоест силно амортизирано и овехтяло. Предвид това намира, че за
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчете
действителната стойност на подлежащите на възстановяване увреждания, а не
възстановителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ. Твърди, че
процесният автомобил не подлежи на отремонтиране в официален сервиз на
марката или с нови, респ. оригинални части, като противното би довело до
неоснователното обогатяване на ищеца. Поддържа искане за отхвърляне на
претенцията, поради нейната неоснователност, както и на акцесорния иск за
заплащане на законна лихва. Моли за присъждане на съдебно-деловодни
разноски по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Ответникът, чрез процесуалния му представител – адв. Г. С., е депозирал
нарочна молба от 08.07.2025 г. по хода на делото, в която поддържа становище
за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
05.10.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л. а. „Мерцедес С 350“, с
рег. № ******, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди
по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно
средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
2
вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща
към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал
заплащането на обезщетение за претърпените от него щети, както и какъв е
размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че в резултат на
настъпило по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес С 350“, с рег. № ******,
на 05.10.2023 г. ПТП при извършване на маневра на заден ход на паркинг в гр.
Варна, ******, ищецът е претърпял имуществени вреди по собствения си л. а.
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № ***** а именно: увреждане на облицовка
задна броня и спойлер задна броня; че е налице причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат; че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за л. а. „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, валидна
към датата на настъпване на застрахователното събитие – 05.10.2023 г., че при
застрахователя е образувана преписка по щета във връзка с настъпилото ПТП,
както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер
на 452.50 лв.
От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от 05.10.2023 г. се установяват твърденията на ищеца в исковата
молба, а именно, че водачът на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. №
******, при маневра на заден ход, е блъснал лек автомобил „Мерцедес МЛ
320 ЦДИ“, с рег. № ******.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № ***** е собственост на ищеца
М. А. С..
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗД „Б.И.” АД,
където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и
изготвен снимков материал. Констатирани са следните увреждания:
облицовка задна броня и спойлер задна броня.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача С.Д. управлявал лек
автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № ******, който при извършване на
маневра на заден ход на паркинг на ****** е блъснал паркирания лек
автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег. № ***** собственост на ищеца.
Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на
ищцата са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, като всички
тези обстоятелства са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните, както вече се посочи по-горе в
изложението.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 452.50 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
3
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно
установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът цени като компетентна и обективно дадена, щетите по автомобила,
причинени при ПТП на 05.10.2023 г., стойността на същите поотделно и като
обща сума по средни пазарни цени /включително средната пазарна цена на
труда, определена при справка в поне 10 автосервиза на територията на гр.
Варна, работещи на различни цени, като половината от тях да притежават и
европейски сертификат за качество/ към датата на събитието, като са взети
предвид и цените на предлаганите нови части от алтернативни доставчици, се
равнява на 3924.61 лв.
При изслушването си в проведеното по делото открито съдебно
заседание вещото лице Г. Д. посочва, че при определяне на стойността на
щетите е използвал и цени на алтернативни части /както именно е и
поставената от съда задача/. Цената е взета от търговци на части „Е.К.“.
Изрично сам уточнява, че автомобилът е на повече от 15 години. За спойлерът
обаче се оказало, че няма цена от алтернативен доставчик, поради което няма
посочена такава. Отговорът на търговците на части при запитване е бил, че
цените на тези части са наистина високи, независимо от изминалия период от
време.
Относно представените от ответника с молбата от 08.07.2025 г. оферти и
посочените в същата сайтове вещото лице посочва, че му е известно, че има
такива сайтове. Там обаче нещата не са търговски. Това са по заявки,
получаване на информация, контактни сайтове. След заявка се получава
оферта и оттам нататък се стига до уточнения. Именно проверените от него
4
търговци са му заявили, че няма наличие на алтернативен спойлер на задна
броня. Относно офертите – това е запитване за информация, но не е сделка и
няма потвърждение, че ще има такава реализация. Не е посочено дали това е
крайната цена.
Всички тези обяснения съдът цени изцяло и не намира основания да се
съмнява в обективността на приетото заключение. Нещо повече. От
представените оферти изобщо не става ясно какво точно запитване е
отправено, дали конкретно за процесния автомобил се отнасят същите.
Експертът в обясненията си излага още, че цената на комплект автобоя –
246.96 лв. е в средния диапазон от цената на боята на пазара. Това е на база
информация от сервизите, които посещава във връзка с дейността, която
изпълнява, тъй като същият извършва огледи за застраховател и е постоянно в
контакт със сервизи, извършващи авто-тенекеджийски услуги. Това е
средният диапазон, не е най-високият, не е и съвсем ниският.
Вещото лице конкретно посочва и сервизите, взети предвид при
определянето на цената на труда. Оторицираните такива /със Сертификат за
качество/ са: „А.И.“, „С.С.Р.“, „К.“, „А.“, „Е.С.“, а без оторизация: „К.Г.“, „Е.А.
2006“, „К.П.“, „О.А.Г.“ и „О. 2005“.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 3472.11 лв., след
приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение – 452.50 лв.
/3924.61 лв. – 452.50 лв. = 3472.11 лв./, необходима за възстановяване на
увреденото моторно превозно средство в състоянието му преди инцидента.
Такъв е и размерът на предявения частичен иск, поради което същият следва
да бъде уважен изцяло.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.03.2025 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен
размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 3372.11 лв. считано от
датата на изменението на иска – 09.07.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че право на разноски в
производството има ищецът. Същият представя списък на разноските по чл.
80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1218.89 лв., в
това число: 138.89 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит вещо лице и 780 лв.
– платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 07.07.2025 г., която
сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********* да заплати на М. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 3472.11 лв. /три хиляди четиристотин
седемдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща частичен иск
от целия в размер на 4547.50 лв., съставляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищeца л. а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с
рег. № ***** настъпили в резултат на реализирано на 05.10.2023 г. ПТП в гр.
5
Варна, ****** - паркинг, причинено по вина на водача на л. а. „Мерцедес С
350“, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и
спойлер задна броня, ведно със законната лихва върху сумата 100 лв.
/първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното й
изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата 3372.11 лв. /уважения
увеличен размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска –
09.07.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ********* да заплати на М. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ******, сумата 1218.89 лв. /хиляда двеста и осемнадесет
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6