Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Андрей
Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3199 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 21.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 54892/ 2016 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 51 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу И.Р.Д. /ЕГН **********/, К.И.Д. /ЕГН **********/ и Т.И.Д. /ЕГН **********/ искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.200, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 584.71
лева- стойност на потребена от ответниците топлинна енергия за периода
м.08.2013 г.- м.04.2014 г. в апартамент № 99, находящ се в гр. София, жк „********,
и за сумата 408.01 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.08.2013 г. до 15.03.2016 г. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да
заплати на ответника Т.Д. сумата 200 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на горните суми, ведно със законната
лихва и разноските по делото.
Въззиваемите
страни И.Р.Д., К.И.Д.
и Т.И.Д. /ответници по
делото/ оспорват жалбата и молят постановеното от СРС решение да
бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Постановеното
от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в
която исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени за сумите 30.34 лв.- главница, и 4.62
лв.- лихви за забава, които следва да бъдат присъдени по отношение на ответниците
К.Д. и Т.Д.. В останалата част решението е правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявените по делото осъдителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответниците да отговарят по същите. В случая пасивната материално-
правна легитимация на ответниците К.Д. и Т.Д. се извежда от настъпило през 2015
г. наследствено правоприемство от собственика на процесния имот и потребител на
топлинна енергия през исковия период от м.08.2013 г. до м.04.2014 г.И.Д.,
явяващ се в това си качество длъжник по вземането на „Т.С.“ ЕАД за стойността
на потребената в имота топлинна енергия.
Установява
се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства- нотариален акт и
удостоверения за наследници, че собственик на процесния имот през исковия
период от м.08.2013 г. до м.04.2014 г. е билИ.И. Д., който го придобил по
наследяване от своята майка К. К. Д., починала през 2006 г., чиято легитимация
на собственик на имота се установява от приложения от ищеца Нотариален акт №
73/ 1.12.1995 г. на софийски нотариус. Според доказателствата наследодателятИ.Д.
е бил собственик на имота през процесния период /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и
същевременно през 2013 г. е подал заявление- декларация за откриването на
клиентска партида на абонат на топлинна енергия, приета от топлопреносното
предприятие /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, поради което и безспорно установено е по
делото, че е бил потребител на топлинна енергия в имота през исковия период. Видно
от издадено от СО- Район „Люлин“ на 3.04.2017 г. удостоверение за наследници,И.И.
Д. починал на 25.04.2015 г., като оставил за законни наследници дъщеря К.И.Д. и
син Т.И.Д.. След смъртта му през 2015 г. следователно наследственото му
имущество преминало по наследяване в посочените двама законни наследници, а
ответницата И. Р.Д.- негова бивша съпруга, нито е придобила права върху
наследственото му имущество, нито е легитимирана да отговаря за задълженията
му, тъй като бракът помежду им е бил прекратен през 2009 г., за което са
представени съответни доказателства. Исковете срещу последната при това
положение подлежат на отхвърляне като неоснователни.
С
оглед настъпилото за К.Д. и Т.Д. през 2015 г. наследствено правоприемство
същите отговарят поравно за задълженията на наследодателя сиИ.Д., поради което
и предявените срещу тях искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват доказани
по основание. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на наследодателя на посочените ответници, е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не
може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за
начислените за имота през процесния период суми и са приети в
Л.2 на Реш. по гр.д.№
3199/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
първоинстанционното
производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна
експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат
съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимите суми за
доставена в процесния имот топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от
експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в процесното жилище е доставяна
само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, като за процесния
период не са начислявани топлинна енергия за отопление на имота и за сградна
инсталация, както и такса мощност. Съгласно заключението на вещото лице Тенева дължимата
за процесния период главница възлиза на 637.72 лв., представляваща начислена
сума по фактури /само за БГВ/.
Според
заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от страна на
ответниците да е било извършено плащане цената на топлинната енергия за
процесния период. Съгласно даденото от вещото лице Л. Бонев заключение размерът
на главницата за целия исков период, определена след зачитане на изравнителен
резултат от 592.20 лв., представляващ сума за връщане на абоната, възлиза на
общо 45.52 лв. /637.72– 592.20 = 45.52 лв./, а размерът на мораторната лихва
върху тази главница е 6.94 лева.
При
съобразяване на цитираните експертни заключения, приети като неоспорени от
страните, въззивният съд намира, че дължимата от ответниците К.Д. и Т.Д. главница
следва да бъде определена на 30.34 лв.
общо /2/3 от 45.52 лв./, а лихвите за забава върху тази главница, дължими за
периода 31.08.2013 г.- 15.03.2016 г., възлизат на общо 4.62 лв. /2/3 от 6.94 лв./, които именно суми следва да бъдат присъдени
на ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В останалата част до
пълните предявени размери исковете на „Т.С.“ ЕАД, предявени срещу законните
наследници наИ.Д., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На отхвърляне подлежат и исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу И.Д. за присъждане на 1/3
част от процесните главница и лихви за забава, тъй като не е пасивно
материално- правно легитимирана да отговаря за задълженията на наследодателяИ.Д..
При тези
съображения и поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени за сумите 30.34 лв.- главница, и
4.62 лв.- лихви за забава, платими по равно от ответниците К.Д. и Т.Д., и
вместо това да бъде постановено решение за присъждането им, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане. В останалата част, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове са
отхвърлени, решението на СРС следва да бъде потвърдено. При този изход на спора
следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
ответниците К.Д. и Т.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца общо сумата
12.98 лв.- разноски за първоинстнационното производство, съразмерно на
уважената част от исковете, а ищецът дължи да заплати на ответника Т.Д. сумата 196.50
лв., в която част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за горницата
до 200 лв.- отменено.
С
оглед изхода от настоящото съдебно производство на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК въззиваемите страни К.Д. и Т.Д. следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивника общо сумата 3.50 лв.- разноски за въззивното
производство /за държ. такса и юриск. възнаграждение/, а въззивникът дължи да
заплати на въззиваемите страни разноски за въззивното производство в размер на общо
294.74 лв. /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 21.11.2017 г., постановено
по гр.д.№ 54892/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, в частта, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу К.И.Д. /ЕГН
**********/ и Т.И.Д. /ЕГН **********/ искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за
сумата 30.34 лв. общо- стойност на потребена в апартамент № 99, находящ се в
гр. София, жк „********, през периода м.08.2013 г.- м.04.2014 г. топлинна
енергия, и за сумата 4.64 лева- лихви за забава върху главницата, дължими за
периода 31.08.2013 г.- 15.03.2016 г., а също и в частта, в която ищецът „Т.С.“ ЕАД
е осъден да заплати на ответника Т.И.Д. разноски над сумата 196.50 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.И.Д. /ЕГН **********/ и Т.И.Д. /ЕГН **********/ да заплатят на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД общо сумата 30.34 лв. /тридесет лева и 34
ст./- главница, представляваща стойност на потребена в апартамент № 99, находящ
се в гр. София, жк „********, с аб.№ 161961, през периода м.08.2013 г.-
м.04.2014 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.09.2016 г. до
окончателното й изплащане, и общо сумата
4.64 лв. /четири лева и 64 ст./- лихви за забава върху главницата, дължими за
периода 31.08.2013 г.- 15.03.2016 г., а
също и общо сумата 12.98 лв.
/дванадесет лева и 98 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.11.2017 г., постановено
по гр.д.№ 54892/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 51 състав, в останалата част, в която:
- предявените
от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу И.Р.Д. /ЕГН **********/ искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за 1/3 част от сумата 1 584.71 лева
/или за 528.25 лв./- стойност на потребена в апартамент № 99,
Л.3 на Реш. по гр.д.№
3199/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
находящ
се в гр. София, жк „********, с аб.№ 161961, през периода м.08.2013 г.-
м.04.2014 г. топлинна енергия, и за 1/3
част от сумата 408.01 лева /или за 136 лв./- лихви за забава за периода
31.08.2013 г.- 15.03.2016 г.;
-
предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ срещу К.И.Д. /ЕГН
**********/ искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 15.17 лв. до размер
на сумата 528.25 лв. /представляваща 1/3 от сумата 1 584.71 лв./- главница,
претендирана като стойност на потребена в апартамент № 99, находящ се в гр.
София, жк „********, с аб.№ 161961, през периода м.08.2013 г.- м.04.2014 г. топлинна
енергия, и за горницата над сумата 2.31
лв. до размер на сумата 136 лв. /представляваща 1/3 от сумата 408.01 лв./-
лихви за забава за периода от 31.08.2013 г. до 15.03.2016 г.;
-
предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ срещу Т.И.Д. /ЕГН
**********/ искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за горницата над сумата 15.17 лв. до размер
на сумата 528.25 лв. /представляваща 1/3 част от сумата 1 584.71 лв./-
главница, претендирана като стойност на потребена в апартамент № 99, находящ се
в гр. София, жк „********, с аб.№ 161961, през периода м.08.2013 г.- м.04.2014
г. топлинна енергия, и за горницата над
сумата 2.31 лв. до размер на сумата 136 лв. /представляваща 1/3 част от
сумата 408.01 лв./- лихви за забава за периода от 31.08.2013 г. до 15.03.2016
г.
- на ответника Т.И.Д. са присъдени разноски по чл.78,
ал.3 ГПК до размер на сумата 196.50 лв.
ОСЪЖДА К.И.Д. /ЕГН **********/ и Т.И.Д. /ЕГН
**********/ да заплатят на „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ общо сумата 3.50 лв. /три
лева и 50 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ да заплати на И.Р.Д. /ЕГН
**********/, К.И.Д. /ЕГН **********/ и Т.И.Д. /ЕГН
**********/ общо сумата 294.74 лв. /двеста деветдесет и четири лева и 74 ст./- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.